Марина Грег, филмова звезда, пристига в малкото британско селце Сейнт Мери Мийде. По време на прием в резиденцията й "Госингтън Хол" една от гостенките й внезапно умира, след като отпива от питието си. Причината за мистериозната смърт може да разкрие само мис Марпъл. Това накратко е сюжетът на издадения през 1962 г. роман на Агата Кристи "Проклятието на огледалото", в който, както в много от романите на прочутата писателка, отровата е оръжието на престъплението.
50 г. по-късно убийствата чрез отравяне продължават да се срещат, макар и много рядко.
Темата за отровителството стана актуална преди дни, когато се разбра, че 3 г. прокуратурата в Стара Загора безрезултатно търси убиеца на 65-годишен мъж от с. Борилово. След ексхумация се установява, че Д. З. е починал след отравяне с тежкия метал талий, използван от древността за разчистване на сметки между роднини, спорещи за титли и имоти. Затова е и наречен "Отровата на отровителя" и "Пудрата на наследството".
Мистериозната смърт на мъжа от Стара Загора се случва през август 2012 г. Дъщерята на починалия нарочва за отровител своя мъж, лекар по професия. Причината - не се понасял със семейството й.
Въпреки неразбирателството дъщерята и съпругът й, които живеят в Англия, пристигат на гости в с. Борилово на 23 август 2012 г.
Ден след отпътуването им обаче Д. З. заболява. Внезапно започват да го мъчат болки в стомаха и ставите, схващат му се мускулите. Косата му окапва. Само за 24 часа пенсионерът издъхва в болницата в Стара Загора. Съпругата му също се чувства зле, а косата й капе на кичури. По скайп разказва на дъщеря си и с изненада научава, че и тя има същите симптоми.
Съсед-лекар в Борилово, пръв предполага, че причина за смъртта е отравяне с талий.
Два месеца по-късно дъщерята иска ексхумация на трупа на баща си, която доказва, че в тялото му се съдържа тежкият метал. Жената подозира съпруга си, защото само той не пил кафе от кафеварката, преди да тръгнат за Англия. Разследването продължава, след като Старозагорският окръжен съд отхвърли искането на прокуратурата делото да бъде прекратено. Подобни отравяния се срещат веднъж на 15-ина години, казват лекари. Статистиката потвърждава думите им, оказва, се, че у нас само жени са ставали отровителки в последните повече от 20 години. Предишното известно убийство с тази отрова е преди 14 г.
През 2002 г. сливенци са вцепенени, след като се разбира, че техен съгражданин е отровен с талий 6 месеца по-рано. Жертвата е 58-годишният о.р. полк. Панайот Долапчиев, отровителката - собствената му дъщеря - 33-годишната Даниела, която искала да го накаже, защото си е хванал любовница. Полковникът е бивш служител на Държавна сигурност, химик по професия, работил в лаборатория на МВР. В началото на 90-те години напуска системата, получава голяма сума пари при пенсионирането си и започва успешен бизнес - продава цимент и тротоарни плочки. С разрастването на бизнеса се променя и начинът му на живот, а бизнесменът си хваща млада любовница.
Убийството му обаче е нямало да бъде разкрито, ако 10 дни след смъртта на полковника не
заболява 8-годишният му внук Ангел - син на дъщерята Даниела, която живее в Бургас.
Здравото дотогава дете се оплаква от болки в коленете, ходи трудно, не играе с приятелчетата си, повръща. Косата му почва да пада бавно, кичур по кичур.
Семейството изпада в паника и тръгва по лекари. Докторите в Сливен и Бургас не могат да помогнат, но в тях се заражда съмнението, че детето е отровено и го изпращат в клиниката по детска токсикология в "Пирогов".
Там медиците установяват, че може би става дума за отравяне с талий.
От болницата подават сигнал в полицията, а кичур от косата на момчето е изпратен за експертиза в Института по криминалистика и криминология на МВР.
Оказва се, че в организма на момчето има около 20 пъти над нормата талий.
Започват разпити на всички роднини. Така се разбира за причината за смъртта на полковникДолапчиев.
Той е здрав човек, но един ден просто не може да ходи, болят го краката, успява да се придвижва само с патерици. Има съмнения, че е засегнат нерв. Правят му
пункция на гръбначния стълб. Косата му окапва.
Лекарите са безпомощни. Появява се съмнение, че може да е болен от рак. Долапчиев започва да тича, вдига гирички, минава на специален хранителен режим и се изправя на крака, но за кратко. На 12 юни 2002 г. умира. В смъртния акт е записано сърдечносъдова недостатъчност. Близките го погребват без аутопсия.
При разпитите в полицията се прокрадва съмнението, че полковникът също е отровен. Единственият начин да се провери е трупът му да бъде ексхумиран. И през август 2002 г. това става факт.
Кожа, вежди, нокти, мозък, далак,бял дроб и другите вътрешни органи са изпратени за анализ в Института по криминалистика. В трупа на Долапчиев има от 900 до 1600 пъти по-високо от допустимите норми съдържание на тежкия метал.
Дъщерята Даниела, омъжена за химик в Бургас, първо отрича да има нещо общо. В един момент изпуска нервите си и произнася фразите: "баща ми беше отровен през ноември миналата година" и "талият действа след няколко дни".
Младата жена признава, че е слагала редовно от прахообразното вещество в буркана с мед, от който баща й вземал всяка сутрин по лъжичка, и в бутилката му с вода, която държал в колата. За лош късмет обаче синът й също хапвал от меда, докато бил на гости при дядо си.
Пред съда отцеубийцата казва, че не е искала да убие баща си. Сложила му от талия само за да се почувства и той зле и да прекъсне любовната си връзка, заради която пренебрегвал семейството си. Сливенският окръжен съд й дава 12 г. затвор.
Същата година към отровата с татулови семена посяга и медицинската сестра Румяна Маринова от Добрич. Опитът й да убие съпруга си обаче не успява. През 2010 г. Върховният касационен съд я осъжда на 5 г. затвор.
През лятото на 2002 г. в добричката полиция е получен сигнал от арендатора Стамен Савов, който на пръв прочит звучи налудничево. Мъжът твърди, че 36-годишната му съпруга се опитва да го убие. Полицията започва проверка.
Оказва се, че историята започва през 2000 г., когато медицинската сестра среща голямата си любов от младежките си години и подхваща паралелна връзка. Тръгва и на и гледачка и по време на сеансите я подпитва как може да премахне мъжа си, за да не пречи на любовта й. Ясновидката я съветва най-добре да се разведе, но Румяна избира друг начин. Набира татул и започва в малки дози да го сипва в кафето на съпруга си, но Стамен не умира. Тогава медицинската сестра решава да увеличи дозата.
През декември 2001 г. му съобщава, че са й открили гинекологично заболяване и той трябва да пие антибиотик през 15 минути. Капсулите диксациклин обаче са пълни с татул. Стамен гълта хаповете с айрян и си ляга. След 2 ч се събужда, повръща, вие му се свят, кръвното му е високо.
Оцелява, въпреки че в организма му има 10 пъти над смъртоносната доза, защото поглъща отровата с айрян, здрав е, а и самата Румяна му е изградила имунитет, като му е давала малки дози. Научава за татула от гледачката, която посещават заедно с жена си, опитвайки се уж да да решат проблемите в брака си.
През декември 2007 г. провадийското село Млада гвардия настръхва, след като полицията арестува 35-годишната местна жителка Даниела Атанасова. Жената е обвинена в опит за убийство на 5-годишното си комшийче Мария. Иска да отрови детето, за да отмъсти на майка му, която я е уличила в кражба пред полицията. Слага сода каустик в сок и кроасан. Майката ги намира в шкафчето в детската градина и мисли, че са подарък от бабата на момиченцето. Отнася ги вкъщи и Мария хапва от кроасана и отпива от сока.
Само бързата намеса на майката спасява детето от смърт. Отровителката получава 10 г. затвор. Убийствата чрез отравяне се доказват трудно, слава богу, че се извършват много рядко, казват полицаи.
