Около 5 млн. лв. е бил месечният оборот в най-добрите периоди на Фирмата на Златко Баретата от продажбата на наркотици в цялата страна, което прави 60 млн. лева на година.
Това разкрило разследването срещу групировката. Босът стриктно следял обемът да не пада много под тази сума.
Ако това се случело, във Фирмата се вземали съответните мерки и отговорните за лошите финансови резултати били наказвани. Седмично на Златко Баретата като печалба били отчитани около 200 хил. лв., мениджърът на групировката Мартин Станков-Рашо прибирал към 40 бона.
Златомир Иванов и още 20 от хората му ще бъдат дадени на съд от прокуратурата, други се издирват - Рашо, Антон Савов-Мамата, Генчо Романски и Росен Петров. Материалите срещу издирваните, задържания наскоро Добрин Синигеров-Голямата Муна и други неустановени лица са отделени в друго дело.
Ето за какво ще се търси отговорност от групировката в съда: Възходът на Фирмата започва след 2003 г., когато от наркопазара изчезват най-големите тогава Константин Димитров-Самоковеца и Методи Методиев-Илиянски. Първият бе убит, вторият е в неизвестност.
Някъде по това време Златко Баретата опитал да привлече на своя страна Димитър Вучев-Демби и Антон Милтенов-Клюна. Двамата вече имали завиден "трудов" стаж при такива работодатели като Поли Пантев, Мето Илиянски и Косьо Самоковеца.
Малко преди това към Фирмата се присъединил друг "лейтенант" на Самоковеца - Мартин Станков, по прякор Рашо. Демби и Клюна обаче отказали.
Демби все още е жив, но Клюна е покойник от 2005 г. Преди това два пъти стреляха по него - първия път го раниха с пушка, втория не го уцелиха с гранатомет.
После бе арестуван за дрога, за която се смята, че му е била подхвърлена. Към 2005 г. Клюна все пак бил заставен да се присъедини към Фирмата. Той трябвало да контролира пласмента на дрога в страната, а Рашо оставал наместник за София, установило разследването.
Милтенов обаче така и не могъл да се интегрира във Фирмата. От една страна, не можел да се примири с второстепенната си роля, от друга - идеите му за по-добро управление го противопоставяли на Мартин Станков-Рашо. И се стигнало до неизбежното. Животът на Клюна се оказал ценен колкото една чанта с пари. Така били намерени 3-ма души, готови да приберат чантата и да свършат работата, ще бъде посочено в съда. Дни по-късно Клюна бе надупчен с олово в сладкарница в центъра на София.
През годините Фирмата укрепва и до ареста на Златко Баретата на 6 февруари 2009 г. е най-мощната наркоорганизация в страната.
Първи помощник на боса е Антон Савов-Мамата, когото Златомир Иванов познава отдавна и му има безгранично доверие.
Отделяли по 100 000 лв. на месец за фонд “Полицейска закрила”
Мамата е в течение на всичко - доставки, пласмент, наказателни акции. Основен играч в групировката е и Мартин Станков-Рашо, който договарял сделките, контролирал пласмента и отчитал лично парите на боса.
Приоритет в работата на Рашо и Мамата бил кокаинът.
Непосредствено под двамата стояли Иван Величков-Горублянския (или Ватмана) и Евгени Евтимов-Джуджето, които държали складовете. Първият наблюдавал търговията с тревата и синтетиката, а вторият бил ковчежник и спец по хероина.
Фирмата се отличавала със строга йерархия, точно разпределение на функциите на всеки член (виж схемата горе), конспиративност, бруталност.
За пласирането на дрогата се грижели десетина отговорници по райони (които дублират полицейските РПУ-та), няколко десетки зареждачи и дребни дилъри. От складовете на Горублянския и Джуджето тя стигала до отговорниците по райони, после зареждачи я разпределяли в тайниците на уличните дилъри. Те пък я продавали на клиенти на специални места, наречени "пости".
Редовите членове нямали достъп до отговорниците и босовете, повечето от тях дори не познавали лично Златко Баретата. "Служителите" във Фирмата сменяли непрекъснато телефоните си.
Босовете никога не докосвали дрога, всичко по пласмента се уговаряло на 4 очи между началниците.
Златко Баретата се срещал с най-доверените си хора при строги мерки за сигурност в малка постройка в двора на къщата си в Драгалевци, където се обсъждал бизнесът.
Особено важните сделки се сключвали от Рашо, а рутинните доставки уреждал Иван Величков-Горублянския. Решаващата дума обаче винаги била на боса Баретата.
Във Фирмата имало фонд "Полицейска закрила" - всеки месец били пръскани по 100 хил. лева за ченгета. Така организацията се опазвала от проблеми с органите на реда.
Освен в София, Перник и Самоков Фирмата открила клонове и в Ботевград, Русе, Видин, Монтана, Лом, Силистра, Плевен, Пловдив, Троян, Благоевград. Дилърите й продавали всички видове наркотици - хероин, кокаин, марихуана, амфетамини.
Организацията се зареждала с канабис от плантации в района на Петрич и Сандански. Прокуратурата например разполага с доказателства, че дилърът на Фирмата Кирил Атанасов купувал многократно марихуана от района на село Рупите. През октомври 2009 г. той бил засечен да пренася близо половин килограм канабис в багажника наауди.
Парите от дрога били събирани в края на всяка седмица от отговорниците, които ги отчитали на ковчежника Евгени Евтимов-Джуджето.
Той предавал парите на Мартин Станков. Рашо задържал за себе си 40 бона, останалите пари - по около 200 хил. лв., оставали за Баретата, сочи обвинението.
Това е най-голямата престъпна група, която ще бъде изправена пред съда - по-голяма от тези на Митьо Очите, Данчо Пръча, Веселин Данов във Варна и пазарджишкия картел. За силата й говори фактът, че тя продължава да действа и сега, въпреки че част от лидерите й са в ареста, а други са обявени за издирване.
ПЕТЪР ГРИГОРОВ
Наказания - чупят ръце, режат уши
Като всяка подобна организация Фирмата има наказателни бригади за силови акции срещу конкуренти, шанаджии и нелоялни "служители". Чупенето на ръце и крака, рязането на уши, ограбването на телефони, пари, накити и наличната дрога от съгрешилите, заплахите и убийствата са част от похватите на бригадите, твърдят запознати.
Основен фактор в тях и обвиняем по делото е Валентин Луков, който контактувал директно с големия бос и се отчитал единствено на него. Мъжът с прякор Каратиста е бивш инструктор по бойни изкуства в полицейската школа в Симеоново и легенда в подземния свят.
Един от лидерите в силовите структури до 2007 г., когато е осъден и пратен в затвора, е Юлиян Зашев. Полицаи смятат, че той е замесен в убийството през май 2006 г. на шанаджия, който продавал за своя сметка дрога в района на НДК и бил наказан от Фирмата.
Тартор на ударна бригада става в началото на 2008 г. Ивайло Борисов-Ториното, който отговарял за бизнеса в Самоков, Горни и Долни Лозен и Горубляне.
Пример за брутална разправа е случаят с Георги Симеонов, дилър в Трети район. Два пъти през март 2009 г. той бил предупреждаван от пратеник на групировката, че трябва да продава дрога за Фирмата, но Симеонов отказал. Така късно следобед на 29 март Коста Трифонов, Борислав Секулов, Петър Йорданов и още няколко човека пристигат с 3 коли в квартала на Симеонов. По пътя към блока в кв. Красна поляна пътят им е пресечен от непознат младеж, когото те объркват със Симеонов и жестоко пребиват.
В това време недалече нароченият за бой и двама негови приятели наблюдават какво се случва. Симеонов решава да бяга с кола, но биячите го усещат и започва преследване. На съседна пряка обаче автомобилът му е спрян от полицейски патрул. Докато униформените проверяват документите на Симеонов, преследвачите ги обграждат. Щом разбират каква е работата, полицаите търсят помощ от дежурния, но това не стресва нападателите. Те се приближават с камъни в ръце и демонстрират, че въобще не им пука от полицаите. Държат се нагло, единият от тях отказва да се легитимира.
Симеонов решава, че ченгетата няма да го спасят, и хуква да бяга, но го засича автомобил на биячите. Повалят го на земята и започват да го удрят с юмруци, ритат го по главата и тялото, режат с нож ръката, тила и бедрото му. Накрая пускат върху главата му камък, от който Симеонов успява да се предпази с ръка, но е счупен пръстът му. И всичко това става пред очите на въоръжените полицаи. (24часа)
Винят трима за убийството на Алф
Румен Стефанов-Алф е пернишки наркодилър, който през 2007 г. пласирал много чист хероин в родния си град и района. Дрогата му била с 30-35% активен компонент и скоро от него почнали да се снабдяват и софийски дилъри, които работели за собствена сметка.
По този начин оборотът на Фирмата паднал драстично за сметка на печалбата на Алф и това подписало смъртната му присъда. Организацията по изпълнението й била възложена на Мартин Станков-Рашо. След ликвидирането на Алф контролът върху пернишкия наркопазар трябвало да бъде поет от човек на Фирмата - Мартин Василев-Попа, който бил родом от миньорски град.
За физическото изпълнение на поръчката първоначално опитали да ангажират Тихомир Георгиев.
Обещали му 20 хил. лв. и постоянен процент от продажбата на дрога в Пернишко. Той обаче отказал. Същият е един от свидетелите по делото срещу Фирмата, а хора на Баретата опитали да го склонят да оттегли показанията си, уличаващи организацията. Георгиев обаче сигнализирал полицията и посредникът бил задържан в нотариална кантора малко след като свидетелят подписал исканата от него декларация, че се отказва от показанията си.
Независимо от отказа на Георгиев да приеме поръчката за убийството на Алф съдбата на перничанина била решена. На 22 септември 2007 г. 3 коли с десетина силоваци отцепили района около дискотека „Че Гевара" в Перник.
В едната се возел наемникът, който ще застреля Алф и който не е установен по делото. Около 23,15 ч. Румен Стефанов пристигнал пред дискотеката с автомобила си. Докато разговарял пред входа със свои познати, бил прострелян в главата и часове по-късно починал в „Пирогов". Мястото му в Перник било заето от Мартин Василев. Той и Златко Баретата са обвинени и ще бъдат съдени за убийството на Алф. Когато бъде задържан под отговорност ще бъде привлечен и Мартин Станков-Рашо.(24часа)
Златко с чисто минало
Въпреки че е бил разследван и съден за различни престъпления, Златомир Иванов е с чисто съдебно минало. Делата срещу него са или прекратявани, или съдът го е оправдавал по повдигнатите обвинения.
Първият му сблъсък със закона е през 1995 г. Тогава в заведение на 5-те кьошета Баретата с двама авери - Иво Русинов и Кольо Колев (и тримата бивши командоси), влизат в престрелка с криминално проявените Веско Въртийски-Патичето и Ларсен Луканов, които мислели, че полицаи идват да ги арестуват, и извадили пистолети. Патичето е убит на място, Ларсен умира в болница.
Разследването срещу Златомир Иванов и Иво Русинов е прекратено следващата година, тъй като прокуратурата приема, че бившите служители на отряда за борба с тероризма са действали при самоотбрана.
В по-ново време Иванов бе подсъдим заедно с Тони Мамата за рекет на арабин, съдът обаче ги оправда.
По същия начин завърши и дело срещу него за незаконно притежаване на оръжия и боеприпаси. Нищо не излезе и от разследването за укриване на данъци. (24часа)
