10 дни кметът на чернооченското с. Безводно Кадир Яха разчиства пъртини, за да достигне до откъснатите от мартенския сняг къщи с възрастни хора.
Родопското село се намира на 960 метра надморска височина, а махалите му са пръснати на километри една от друга.
“Беше страшно. Всяка нощ оглеждах баирите, за да видя дали прозорците на пръснатите по тях къщи светят. Видех ли пламъка на свещ или фенер, се успокоявах, че хората са живи”, разказва Кадир Яха.
Най-голямото изпитание за него било пренасянето на починал от инфаркт на 5 километра от селото мъж през дълбокия над метър сняг. Операцията продължила почти 20 часа.
Преди още Безводно да се е възстановило от снежното бедствие, то остава отново откъснато от света. Свлачище отнася в близкия язовир участък от единствения път за селото. Налага се кметът да носи за възрастните си съселяни лекарства, хляб и продукти от първа необходимост на гръб по стръмна козя пътека.
“Аз съм най-младият мъж в селото. Хората разчитат на мен, а няма как им откажа”, казва Кадир Яха.
Той признава, че много пъти му е идвало да зареже поста на селски кмет и да напусне родния си край, за да търси по-лесен живот в някой град.
“Като видя очите на съселяните си, и се отказвам. Сърце не ми дава да ги оставя”, казва Кадир Яха. Той е убеден, че да помагаш на хората, е човешки дълг на всеки.
“Приемам включването ми в инициативата на вестник “24 часа” “Достойните българи” като признание за всички кметове на родопски села. Животът в планината е суров и хората разчитат на нас не само за да издаваме документи”, казва селският кмет.