“Момиченцата, родени от д-р Красимира Димитрова, са наши деца. Изстрадали сме ги и затова поемаме изцяло грижата за тях.”
Това обяви вчера шефката на плевенския клиничен институт по репродуктивно здраве доц. Емилияна Конова. Тя увери, че близначетата ще получават по 400 лв. месечно, докато навършат година. Центърът дава и 1000 лв. за майката.
“62-годишната лекарка психиатър д-р Красимира Димитрова заченала ин витро чрез донорска програма в Плевен. Слава богу децата са добре, под контрол.”
На 5 май д-р Красимира Димитрова роди две момиченца и постави национален рекорд за късно майчинство.
"Разговаряхме с майката днес (вчера - б.а.). И тя, и децата са добре. В момента единственото притеснение на Красимира е здравето им. Бебетата са недоносени - едното е 900 г и с високи шансове, другото е 500 г. Решили сме изцяло да контролираме и помагаме във всичко. Наш екип заминава в Русе. Идеята ни е да вземем децата в неонатологията към университеската болница в Плевен, където възможностите са много добри", обясни доц. Конова.
Тя очаква упреци за възрастта на жената. "Правила е опити и когато годините й са били по-поносими към ин витро процедурите. Дойде при нас, когато вече й бяха отказали в друга клиника. Дебатът за възрастта се води в цял свят. Една част от лекарите категорично са против късната бременност.
Изтъкват рисковете за жената и социалните проблеми около отглеждането на децата според направената справка. Други колеги обаче смятат, че трябва да се даде шанс за майчинство.
Според нормативните документи имаме право да стимулираме жена до 43 г. В закона обаче не е ясно записана горната граница за трансфер наембриони.
Възрастта не е фиксирана и е по преценка на лекаря. Д-р Красимира Димитрова е интелигентна, а чисто медицински е физически и психически здрава. Категорично декларира желанието си да стане майка и това ни мотивира, заяви още доц. Конова. Още при първия опит лекарката дала положителен тест за бременност, но загубила плода. През цялото време специалистите от плевенския център са профилактирали всички възможни рискове на бременността й. След успешната терапия последният преглед на 22 април при д-р Емин показал, че всичко е наред. Няколко дни по-късно бъдещата майка отключила хипертония и това довело до преждевременното раждане.
"Ако махнем сензацията, екипът ни се справи перфектно, подготвяйки жена, приключила хормоналната си дейност. Сравнявам го с висш пилотаж”, оцени доцент Конова.
Д-р Алкан Емин, акушер-гинеколог: Тя плачеше и молеше да стане майка
- Д-р Емин, спомняте ли си първата среща с колегата от Русе, психиатъра д-р Красимира Димитрова?
- Спомням си, че дойде с огромно желание да стане майка. Каза: "Д-р Емин, вие сте последната ми надежда." И се разплака. В началото за минути се смутих. Жената насреща ме молеше със сълзи в очите. За 3 г., откакто работи центърът, никога не беше ми се случвало колега да плаче и да моли. Притесних се. Наведох глава и останах безмълвен.
- Какво си помислихте - вие сте на 31 г., тя - двойно по-голяма?
- Дадох си сметка колко много тъга и болка беше събрала тази жена. Почувствах колко тежко е да страдаш по дете цял живот и да нямаш. Разбрах, че е неописуемо тежко една жена да не е родила. Научих, че е изгубила доста години в търсене на възможности да забременее. Тогава си казах, че ще направя всичко възможно за нея. Защото изконно право е на жената да стане майка.
- Тази среща е от май 2009 г. Не я ли спряхте след първия аборт?
- Тя забременя, но направи спонтанен аборт на 6-7 седмици. Тогава пробвах да я откажа. Казах й: "Нали видяхте, че опитахме - не става. Дайте да спрем дотук." Тя обаче пак се примоли: "Докторе, нека още веднъж, за последно." А то взе, че стана - може би след няколко месеца, не помня точно датата.
- Как реагира, като разбра, че носи деца?
- Беше много радостна и благодарна. Но и притеснена дали всичко ще върви нормално.
- Как ще отговорите на упреците за възрастта й?
- В донорската програма на нашия център всичко е под стриктен медицински контрол. Имаме строги правила. Донорството е тайно, но жените са млади, интелигентни, красиви. Ние сме гарант за генетичния материал. Селекцията също е изключително прецизна. Минава се през задължителен хромозомен анализ, преценява и външна комисия от екип лекари с различни специалности и едва тогава желаещият стъпва в донорската програма. Тя е с голяма успеваемост, защото донорите са добре подбрани и са декларирали, че се отказват от своите яйцеклетки пред нотариус. За мене истинската майка е тази, която ражда - независимо че носи чужд генетичен материал.
Жената изпълнява най-важната си мисия, ако забременее и да даде живот.
- Чух обаче съмнения да не би генетичният материал при оплождането на русенката да е стар, отпреди години?
- Не, не! Използваха се свежи яйцеклетки, които бяха оплодени. Също и свежи ембриони, а не замразени.
- Предел ли е възрастта да станеш майка?
- Когато българка роди на 54 г. - беше сензация. Сега разликата е малко по-голяма и се вдигна медиен скандал. Колегата дойде със съкровеното си желание. Направих я щастлива, доволен съм. Рискът при нас обаче е премерен - не бива да е на всяка цена. За 3 г., откакто работи центърът, 48-годишна жена стана майка на близнаци. В момента имаме бременна на 44 г., тя очаква 3 деца. (24часа)
Д-р Росица Вачева: Близнаците на Краси са компенсация за изгубената й младост
Години наред д-р Красимира Димитрова е един от специалистите в областния психодиспансер в Русе.
В интервю тя обясни, че е получила подкрепата на колегите си. Една от тях е д-р Росица Вачева, шеф на спешния кабинет и бивш директор на русенската болница.
Вчера управителят на лечебното заведение д-р Теменужка Матева обяви, че диспансерът ще се погрижи за спалното бельо на децата в първата им година.
- Д-р Вачева, как оценявате постъпката на колежката си д-р Димитрова да стане майка на 62 г.?
- Това е едно решение, отлагано във времето и потискано от родителите й. Те бяха хиперпротективни и властни в поведението спрямо дъщеря си. Краси е изключително възпитан и интелигентен човек, и много добър специалист. Само допреди 2 г. тя беше началник на отделението по зависимости в диспансера ни. Краси е човек, който умее да свири на пиано, с богата култура е, владее перфектно английски, има изключителна компютърна грамотност - всичко това е нетипично за възрастта й. Тя има своите съвсем човешки желания, какъвто е първичният стремеж на жената да има поколение и да даде живот.
- Никога ли не е имала собствено семейство?
- Не, беше отдадена на родителите си до последните им дни. Те обаче й определяха начина на живот, като дълбоко й бяха иззели личното пространство. Били сме заедно на екскурзия в чужбина и бях свидетел как майката вземаше вместо нея всички решения. Краси обаче е много фин човек, което не й позволява да опонира на майка си. Моделирана е да бъде като цвете в саксия и това е навредило твърде много. Нещо повече - те си имаха нещо като стандарт, на който трябва да отговаря евентуалният съпруг на Краси, но така и не се намери някой, който да го покрие. Отхвърляха всички и Краси се сдоби с ограничен живот, без контакти, без мъже. Преди 2-3 г. почина майка й, а след това тя доизгледа баща си. Той не можеше да остава сам, затова на някои от нашите конгреси и симпозиуми тя го караше с колата и го настаняваше в хотелската си стая, докато е на лекции.
- Д-р Димитрова здрава ли е психически и физически?
- Разбира се - това е изключително здрав физически човек, който от години изминава пътя до работа пеша, макар това да са около 10 км. Възпитаните хора в днешно време се приемат като странни.
- А решението й да стане майка не е ли странно?
- О, да, странно е заради възрастта. Тя искаше да осинови дете, но не й разрешиха. Явно толкова силно е била обсебена от идеята за майчинство, че е предприела следващата стъпка. В такъв момент човек трудно преценява сам ситуацията, затова е трябвало при консултацията си със специалисти да бъде спряна. Тази частна клиника в Плевен е постигнала успех, съчетан с нейното желание.
- Имаше ли ваш колега, който да я упрекне?
- Не, тъй като научихме към 4-ия месец от бременността. Бяхме шокирани, когато ни каза, но беше напълно излишно да я разубеждаваме. Аз й се обадих по телефона, за да я попитам иска ли да запазя дрешките от внучето си, което се роди наскоро, а тя ми отговори, че засега не мисли за отглеждането, а за износването на децата. Тя съзнателно извърши всички действия и до никого не се е допитала.
Попитахме я дали са й разяснили рисковете, тъй като след 50-годишнината тече обратно развитие на клетките, но тя беше категорична. Радваше се. Носеше ни снимки от ехограф след всеки преглед в Плевен.
- Вие какво бихте казали на друга такава жена?
- Бих я разубедила, защото не се знае нито как ще се развият нещата по време на бременността, нито как ще се грижиш за детето в залеза на живота си. На кого ще го оставиш? Човек трябва да е отговорен. Стартът е даден, но тези хора, които са й гарантирали успех, не са ли мислили какво ще се случи. Упреквам колегите си от Плевен, които така примитивно си правят реклама на клиниката. Това е непрофесионално и не е повод за гордост.
- Смятате ли, че д-р Димитрова сега живее младостта си?
- За мен това е компенсация за изгубените години в сянката на родителите. Тя е мислила в аспекта зачеване и не иска да види напред. Краси няма никого около себе си и ще й е трудно. Тя е психиатър и знае много добре какво е нужно, за да се развие мозъкът, и колко е голям рискът децата да са непълноценни. Надявам се, че вече си дава сметка какво е хипотрофично дете и явно това я плаши.
Честно казано, Краси разцъфтя, когато починаха родителите й, но годините не могат да се компенсират. Дано обаче да оцелеят дечицата!
Този случай трябва да е показателен за всички родители, които потискат желанията на децата си. В един момент всичко избива и е трябвало на плевенското ниво да й се обясни, че бебе се гледа тежко, особено на тази възраст.
- Вие наистина ли бихте искали децата да оцелеят?
- Рисковете на кувьозното отглеждане са много, но мисля, че ще се справят колегите. Животът е на първо място. Друг е въпросът, че винаги трябва да се мисли за бъдещето и съдбата им. Всяка майка минава през огромно натоварване в отглеждането на деца, което не е по силите на толкова възрастен човек.
- Има ли диагноза в психиатрията за подобно поведение?
- Чак диагноза не, но има понятие в международната класификация на болестите - гранична личност. Нейното поведение може да се определи като такова. Една от дефинициите за дееспособност е да си поставиш осъзната цел и в борбата на мотиви и противомотиви да решиш дали да я изпълниш. На кантар поставяш плюсовете и минусите, а при Краси е нямало кой да постави нещата от другата страна и да й каже: "Какво ще правиш ти с тези деца след десетина години?"
Зародишът има душа на човек
УЧЕНИЕТО на Христовата църква, което в пълнота се пази единствено в православието, приема, че оплодената яйцеклетка е зародиш, който има душа. С други думи - душата се получава със зачеването. Никакво друго становище не се приема от православието! Когато медицината прекрачи границата на това виждане и унищожи яйцеклетката от каквито и да било уж хуманни подбуди, то докторът е извършил не друго, а убийство. И той ще отговаря за него в деня на Страшния съд.
Аз мисля, че е допустимо при изкуствено заплождане само вариантът клетката да е на майката и да е оплодена със семе от нейния съпруг. Ако яйцеклетката е от друга жена, то детето няма да е на тази, която е износила плода, а при заплождане със семе от друг мъж от банка, може да се стигне до раждане на деца от братя и сестри и други близки роднини, което е забранено от църквата.
Опитът е показал, че тогава твърде често се раждат ненормални в здравно или психично отношение деца.
Давал съм съвети на хора, които са искали моето мнение именно в контекста на казаното от мене по-горе.
Еладската (Гръцката) православна църква има по-детайлно виждане, тъй като тяхното общество има по-дълговременен опит в това отношение.
При Светия синод на тази църква-посестрима има специална комисия по биоетика. На 11 януари 2006 г. тази комисия излезе с Основни етични тезиси, които напълно се споделят от останалите православни църкви, защото православното учение е единно. В тези т езиси се казва чисто и просто, че ембрионът е с човешко начало и с човешка перспектива.
Там се казва: "От мига на зачатието ембрионът не е просто някаква оплодена яйцеклетка - той е съвършен човек по идентичността си и постоянно усъвършенстващ се по отношение фенотипно изражение и органоза."
Оттук нататък всяка постановка, на основата на която извлечените от ембрион клетки, в това число и прословутите стволови клетки, които струват живота на този ембрион, не могат да се схващат от църквата по друг начин освен като убийство.
Светът, естествено, не се съобразява със становището на църквата, тъй като в него властва законът за максималната печалба. Влиянието, което православието може да разпростира, засяга само съвестта на индивида, бил той обикновен човек или държавник, прокарващ човешки закони, противоречащи на християнския морал.
ГАВРИИЛ, ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ
