Първите загинали български граничари са седмината убити в заставата над белоградчишкото с. Стакевци, които стават жертва на нападение в началото на Сръбско-българската война от 1885 г.
За събитията отпреди 130 г. обаче не се знае почти нищо. Единственото свидетелство е паметникът им на самата гранична бразда между България и Сърбия, но и той доскоро е бил в забвение - няма го в регистрите, а за него не знаят дори местните жители.
“Историята на паметника е доста неясна. Предполага се, че е построен през 1909 г. Самият паметник се намира на 5-6 метра от гранична пирамида. До него е старият граничен пост, изграден от каменни плочи”, разказва видинчанинът Ивайло Цеков.
Той е посветил свободното си време на издирване на забравени войнишки паметници и на непознати факти от историята на Видинска област.
Ивайло два пъти безуспешно обикаля граничния район в планината над с. Стакевци, но друг любител на историята - Боян Минков, на когото разказва за паметника, успява да го намери. Двамата, заедно с пенсионирания учител по история и география Георги Иванов,
възстановяват
надписа с имената
на загиналите
и Ивайло се надява техни наследници да проявят интерес към лобното им място.
Друг паметник на убити на българо-сръбската граница е на връх Китка на 13 км от с. Салаш. Той е вписан в регистрите, но точното му място от години е било забравено и се наложило и той да бъде издирван. Ивайло го открива от четвъртия път в гъсти горски шубраци на границата.
“Издигнат е в памет на загиналите войници, охранявали държавната граница. Това, което успях да събера като информация, е, че за една нощ сърбите избиват всички войници в граничния пост. Оцелява само един, който бил пратен за провизии в селото. Като се върнал в заставата, той изпада в тежко психично състояние. Говори се, че същият войник е проникнал на сръбска територия и убил сръбските войници в сръбската застава, която се намира отсреща”, разказва Ивайло.
От десетките му разговори с възрастни хора от пограничните села разбира, че по българо-сръбската граница са се случвали малки конфликти. Местните разказват, че след края на Втората световна война сегашното село Раяновци е било превзето от сръбски войници за една нощ. При тяхното изтегляне българският караул попада на вражеските войници и открива стрелба - убиват последните двама войници от изтеглящите се към Сърбия.
Издирването на забравения паметник на загиналите на 2 октомври 1915 г. 63-ма войници от 15-и ломски полк край кулското с. Големаново е свързано с голяма доза адреналин за Ивайло, защото се губи в гората и навлиза на километър навътре на сръбска територия.
“Ако ме бяха видели сръбските граничари, щяха да ме арестуват.
Сам със скъсан плик
и в него блажна боя,
четки,
вода, фотоапарат и снимки на тяхната застава. Как да им обясня, че съм тръгнал да намеря един паметник от Първата световна война”, разказва за случката от края на април видинчанинът.
С местен водач успява да намери лобното място на загиналите войници и възстановява надписа върху паметната им плоча.
“Прибавям и този паметник към останалите погранични паметници, забравени от всички. Тази година се навършват 100 години от смъртта на тези 63-ма български герои и се питам какво прави областната комисия за военните паметници”, коментира младият ентусиаст.
Приятелят му Боян Минков също се възмущава, че не се полагат грижи дори за паметниците, които са в населените места. “Отправяме апел към всички хора да се погрижат. Всеки, който желае, може да последва примера ни. Нужни са четка и малко боя”, казва Минков.
В регистъра на военните паметници на територията на Видинска област са включени 85 паметника в над 50 населени места, но според Ивайло Цеков броят им е много по-голям.
Той продължава издирвателната си дейност, като прави карта с GPS координатите на паметниците, възстановява надписите им и записва историите, които възрастните хора в селата все още помнят.
“Идеята ни е да включим всички тези погранични паметници в туристически маршрути, за да може
да са достъпни
и хората
да ги посещават”,
разказва каква ще е следващата им стъпка Боян Минков.
Не се ограничават само с военните паметници, а включва в картата и партизанските, за които също твърди, че има много забравени. За тях няма никакъв регистър. “Това е част от историята ни и независимо от идеологията трябва да я помним. Харесва ли ни или не, тези хора също са дали живота си за някаква кауза”, казва Ивайло.
