Приемна майка осинови дете, за да не го вземат в чужбина (Снимки)

Галина Цекина от Белоградчик е леля на Марио, който спаси момче, паднало в скалите. За постъпката си той бе сред “Достойните българи” за 2013 г.

От 4 месеца в семейството на Галя Цекина от Белоградчик има още един член с тази фамилия - 8-годишния Данаил, за когото тя се грижела като приемна майка в продължение на 5 г.

Момченцето било Първанов по фамилията на биологичната си майка до 5 май т.г., когато било осиновено от Галя и съпруга ѝ. Те предприели тази стъпка, защото не искали да се разделят с него, а разбрали, че детето е обявено за международно осиновяване и за малкия има запитвания от семейства от Англия.

50-годишната нГаля има един роден син, който е женен и има дъщеричка, а след осиновяването на Дани тя станала приемен родител на 15-годишния Цветлин, когото взела от социалния дом в Берковица. Сега къщата ѝ е пълна и тя е щастлива с децата около себе си.

В сърцатостта ѝ не би имало нищо впечатляващо и никой в Белоградчик не би обръщал внимание, ако тя не беше пълна противополжност на сестра си Марияна. Тя изостави 4-мата си синове, сред които и Марио Тихомиров.

На 23 ноември 2012 г. 15-годишният Марио спаси с риск за собствения си живот момченце от Белоградчик, паднало в пропаст в подножието на Белоградчишките скали.

Тогава Марио живееше в дома за деца “Надежда” заедно с останалите си трима братя. Докато бил в градината пред сиропиталището, чул викове за помощ от скалите. Тичешком отишъл и видял, че в дълбока цепнатина между скалите лежи дете. Без да се замисля, Марио се спуснал в нея и изнесъл на гръб пострадалото дете. Занесъл го до най-близкото шосе и спрял кола, за да го откарат в Спешния център.

След последвало лечение в монтанската болница пострадалият Мишо, на 8 г., се е възстановил напълно. За постъпката си Марио бе награден в инициативата на “24 часа” и БНТ “Достойните българи”.

Още тогава Галя споделяше болката си, че сестра ѝ е зарязала момчетата, но не се е отказала от тях, за да имат шанс да намерят истинско семейство, ако някой пожелае да осинови някое от тях.

“Говорила съм с нея, но тя и дума не дава да се изрече аз да гледам момчетата. Родна сестра ми е, но сме коренно различни”, казва Галя. Сега болката за съдбата на племенниците ѝ е още по-голяма, защото отличникът Любо, който миналата година бе приет да следва педагогика, се отказал от ученето и се е прибрал в Белоградчик.

Марио, който имаше шанс за по-различен живот, два пъти повтаря IX клас, ядосва се леля му. Вече е навършил 18 г. и не живее в социалния дом, а се движи между Белоградчик при майка си и на село при баща си Минко. В сиропиталището сега са само по-малките Йоан и Габи.

Заради лоши съветници около Марио през 2013 г. той изпусна възможността да тренира футбол в детско-юношеската школа на “Левски” и после съжаляваше за това. Вече е разбрал и че славата е преходна, защото след първата година, в която бе истинска звезда и за него и тримата му братя животът бе низ от чудеса, сега за него никой не се сеща.

Проблемите му в училище започнали още когато момчето попадна във фокуса на медиите и почти цяла година бе обект на огромен интерес. Пътуването му за участия в събития и телевизионни студия повлияли на успеха му в училище и той не успял да завърши VIII клас, а му се наложило да държи поправителен по един от основните предмети.

И докато Галя не може да помогне на племенниците си, прави това за чужди деца. Преди 4 г. и половина станала първият приемен родител в Белоградчик.

Съвсем случайно, докато пътувала във влака, жена разказала, че дъщеря ѝ работи в “Социални грижи” в София и че в момента прави кампания за приемни семейства.

“Като се прибрах у дома, разказах на съпруга ми и още на следващия ден отидох в дирекцията за социално подпомагане в Белоградчик да подам документи.

Проучиха ме, минах през задължителните медицински изследвания и 4-дневно обучение в Монтана, но после всичко спря”, разказва Галя. И досега помни датата 19 април 2011 г., когато ѝ се обадили, че едно момченце трябва спешно да бъде настанено в приемно семейство. “Щом видях Данаил, разбрах, че това е детето, което си бях пожелала. От първия ден ме нарича мамо и всички много го обичаме”, с насълзени очи разказва Галя.

Миналата година обаче ѝ казали, че момчето е включено в списъка за международно осиновяване и за него има запитвания. Това я отчаяло, а когато и Дани разбрал, че искат да го осиновят в чужбина, много плакал.

“Мамо, няма да ми се сърдиш, но като дойдат да ме видят, ще ги хапя, ще ритам, ще ги бия, но няма да ходя никъде”, казал малкият.

Галя и мъжът ѝ не се колебали и решили те да осиновят момчето, към което силно се били привързали. Подали документи преди Нова година и на 5 май т.г. процедурата по осиновяването приключила. Галя се грижи да не прекъсва връзката на момчето с по-малката му сестричка, която е в приемно семейство в с. Раковица.

Автор на статията

Ваня Ставрева Ваня Ставрева


Споделете статията

Четете още