Мустафа Юсеин има златни медали в състезания за инвалиди, няма само олимпийско отличие. Мъжът съди мината за 50 000 лв. заради инцидента
Параолимпиецът Мустафа Юсеин от Мадан, който получава по 1,50 лв. обезщетение месечно за страданията си, печели медал след медал на европейски и световни първенства за инвалиди.
43-годишният бивш миньор е пенсионер - инвалид първа група с чужда помощ, и е в инвалидна количка от 1992 г., когато е бил на 22 г.
“Излязох от казармата, ожених се, бях без работа. Постъпих в рудника, но не исках, защото бях още много млад. Влязох в мините от безпаричие и на третия месец
падна скален къс
върху мен и
счупи гръбначния
ми стълб”,
разказва Юсеин.
Той е закаран в болницата, където установяват, че има счупване на 3 прешлена, опашката, както и на крака. За съжаление, лекарите не успели да изправят на крака младия мъж и той остава инвалид.
Въпреки че бил потрошен целият, затисналата го земна маса го оставя жив. 6 месеца мъжът отмята дните, прикован в леглото.
В същото време се ражда дъщеря му Алина. Съпругата му Милка гледала едновременно в една стаичка в жилището им в Мадан бебето и пострадалия Юсеин.
След няколко тежки месеца Мустафа лежи във ВМИ-Пловдив, където съдбата го среща с друг пострадал и преобръща отново живота му.
Родопчанинът разбира, че има спорт за инвалиди. Промяната у него обаче настъпила, след като в болничните стаи се сблъскал с много по-тежки случаи от неговия. И решил, че ще стане от леглото и ще спортува.
Още повече че през целия си живот е спортувал. Преди злополуката най-много е тренирал борба. Кумири са му борците Валентин Йорданов и Армен Назарян.
След като взел решение, вече му било по-лесно.
“На 4-ия ден
седнах в
количка”,
казва мъжът. След това се занизват години тренировки - минимум 2-3 часа всеки ден.
Тъй като в миньорския град няма идеални условия за спорт на инвалидите, той се нуждаел от помощ, за да стигне до стадиона, който е на 5 км от жилището му. Помагала дъщеря му, която сега е студентка по ветеринарна медицина.
Инвалидната му количка не е моторизирана. Спортистът предпочита да натоварва ръцете, бутайки силово колелата, за да постига по-добри резултати на терена.
Заради постиженията си общинският съвет
с единодушие
го обявява
за почетен
гражданин
на Мадан
Общината му е помагала със средства за закупуване на състезателна количка и рампа за лесен достъп до жилището му. Очертала му е и кръгове на стадиона в кв. “Батанаци”, където да хвърля диск и гюле. Освен на стадиона параолимпиецът не пропуска да играе баскетбол в двора на близкото училище.
“Спортът ми дава жизненост и здраве, а и разнообразие в живота. Пътувам на много места по света и това ми укрепва духа”, казва той.
Мустафа хвърля дискове, копия и гюлета и е спечелил 19 златни медала за България, десетки сребърни и бронзови от световни, европейски първенства и олимпиади за хора с увреждания.
Любимата му дисциплина е хвърляне на диск. Това лято почти цялото е на подготвителен лагер в Павел баня далеч от семейството си.
Той се състезава от 2003 г. и е в националния отбор.
Не е печелил
само олимпийска
титла,
но се надява да вземе такава на параолимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г.
“Ще се боря до последно, ще направя всичко, което зависи от мен, но ще стигна и до олимпийско отличие”, зарича се Мустафа.
Преди да стане професионален спортист, зареждал запалки, печал семки, ремонтирал велосипеди, поправял битови уреди и какво ли не, за да изхранва семейството си.
Мустафа е осиновен в с. Борино, където израснал. До 5-годишен е бил в дом в Широка лъка. След това на няколко пъти му се случвало да е на косъм от смъртта, разказва съпругата му.
В VII клас пада от 4-ия етаж на училището в Борино. Всички мислели, че ще умре, но той оцелява. Часове след падането инцидентът се разчул в селото, а той случайно разбира, че е осиновено дете, и научил коя е истинската му майка. Следва злополуката в мината.
“Имам адски болки и досега, които никой не може да ми ги премахне. Само аз знам какво търпя. Но не искам да се оплаквам. Животът продължава и няма да се откажа да се боря”, заявява Мустафа.
Година след инцидента под земята миннодобивното предприятие
“Горубсо” е
осъдено да му
плаща по 1500 лв.
месечно, но след голямата инфлация през 1997 г. парите се стопяват на 1,50 лв. В същото време Мустафа получава редица усложнения на крайниците си. Претърпял е и множество операции. Потърсил възможност за по-голяма сума, защото счита, че тази е подигравка.
“От 1999 г. не съм и ходил да си вземам обезщетението. Адвокатът на предприятието ми каза, че за тия години са се събрали около 100 лв. и може да си ги взема. Отказах ги”, казва спортистът.
Преди месец и половина е завел дело за 50 000 лв. срещу “Горубсо” и настоява да му бъде присъдено ново, допълнително обезщетение за нанесената на младини телесна повреда.
От окръжния съд обаче го изпратиха на Маданския районен, позовавайки се на системата за подсъдност.
“Реших да заведа делото, защото тези 1,50 лв. месечно са смешна сума. Както се казва, един хляб не можеш да си купиш. А аз пострадах и до живот ще съм в инвалидна количка”, обяснява Юсеин.
Започнал да търси адвокати, но те му отказвали.
“Никой не искаше да поеме този вид дела, но случайно намерих адвокат от Стара Загора, който се зае.
Надявам се да има разбиране от страна на съда. Реших да водя това дело, пък каквото стане”, казва Мустафа.
