Живков пробутва идеята на Хрушчов и Брежнев
На 9 ноември издателство “Труд” пуска на пазара книгата на историка проф. Драгомир Драганов “Как за малко щеше да ни няма. Всичко от архивите по идеята „България – 16-а република на СССР”. Тя е изключително интересно четиво с документи за това какво е обсъждал ЦК на БКП за “сливането” на България и СССР.
Известният историк предлага своя анализ на документите и събитията, цитира и други позиции и прочит на случилото се, но оставя читателя сам да избере страна.
Предлагаме ви част от предговора на проф. Драганов и няколко откъса от книгата.
Hякъде в средата на 80-те години на миналия век предложиха да ме включат в авторския колектив на “Многотомната история на БКП”, която трябваше да види бял свят през 1991 г. във връзка със 100-годишнината от учредителния конгрес на БСДП на връх Бузлуджа.
Предложението беше съблазнително - неограничен достъп до Централния партиен архив на БКП (ЦПА) за периода, който разработваш, и никакъв “последващ контрол” върху това, което си записваш от документите. Поради което без колебание приех офертата.
И ровичкайки из архивите, попаднах на документите от пленумите на ЦК на БКП от 1963–1964 и от 1973 г., на които се е обсъждал въпросът за “сливането на България със СССР”, т.е. за превръщането ни в 16-а съветска република.
Преписах, естествено, на ръка (за фотокопирна техника беше абсурдно да се мечтае) по-важното от тях и старателно го кътах до времето след 10.11.1989 г.
После в два броя на тогавашния в. “Народна култура” главният му редактор Стефан Продев без колебание помести статиите ми “Как за малко щеше да ни няма” и “Как изобщо щеше да ни няма”, в които описвах какво се е случило на въпросните пленуми.
Основната ми теза в тези две статии, базирана изцяло върху документите от пленумите, беше, че на два пъти – през 1963–1964 и през 1973 г., управляващата тогава комунистическа партия и лично нейният ръководител Тодор Живков всъщност са обмисляли възможността за закриване на България като суверенна държава и за превръщането ѝ в част от многонационална империя (в случая – СССР). Сиреч обмисляли са вариант на очевидно национално предателство.
По всичко личи, че, извън “посветените в заверата лица”, т.е. участниците в пленумите, това се е пазело в дълбока тайна от обществото. Защото даже и такъв виден през 80-те години партиен функционер като акад. Илчо Димитров отправя през януари 1990 г. питане до тогавашния председател на Народното събрание Станко Тодоров дали изнесеното в статиите ми наистина се е било случило.
Естествено, бай Станко отминава питането на академика с гробно мълчание. Което обаче, поне за част от нас, историците, обикновено означава едно – че отговорът е „да”.
Казвам “поне за част от нас”, понеже по въпроса сред колегията няма единодушие. Хора, които очевидно няма да спрат да изпитват симпатии към Живков, “социализЪма” му и “доброто старо време”, не спират да твърдят, че това било “маньовър” (също любим термин на Живков), за да се измъкнат още и още икономически “благини” за Родината ни, но не и тя да се закрива като държава.
Не спират и с пропагандирането на твърденията на Живков след 1989 г., че “такова нещо” (самоликвидирането на България като суверенна държава) даже не било и мислено.
Оставям това на тяхната професионална (а може би по-скоро политическа) съвест. Но и това също беше част от предизвикателството да бъдат публикувани документите от пленумите на ЦК на БКП от 1963–1964 г. и от 1973 г., които да “проговорят”.
Пък нека читателят сам
да отсъди кой е крив
и кой – прав
Всъщност пленумите от началото на 60-те и 70-те години, на които се обсъжда идеята за “все по-тясно сближаване, а в перспектива и за сливане” на НРБ със СССР, без да броя този от 31 юли 1963 г., когато тя само е подхвърлена от Живков, са три. Основният, проведен на 4 декември 1963 г., е посветен изцяло на този въпрос, поради което заема централно място в настоящата публикация.
За първи път Живков повдига проблем на пленума на ЦК на БКП от 31 юли 1963 г. Подобна точка изобщо не фигурира в дневния ред. Но в заключителните си думи по повод обсъждането на информация на Станко Тодоров за поредното съвещание на СИВ Живков споделя, че “от няколко години” го била осенила “една идея”. (Виж на 52-а стр.)
(...) Между 1957 и 1963 г. в комунистическото движение се реализира “голямата схизма” между КПСС и Китайската комунистическа партия. И Живков – а следователно и БКП, а следователно и управляваната от нея България – не се колебаят на коя страна да застанат.
А в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) след 1958 г. на България е отредена ролята на “аграрна държава”, сиреч, на страна - производител на евтини земеделски продукти, докато Чехословакия, ГДР и др. са “възнаградени” да бъдат индустриални.
Решението е просто - България ще доставя евтина земеделска продукция (главно домати, чушки и грозде) на останалите “братски държави”, а те ще ни внасят скъпи промишлени стоки.
Това според мен е един от аргументите на Живков да се обърне през 1963 г. към Хрушчов с искането за присъединяване - първоначално икономическо, а “в перспектива” и политическо - на България към СССР. Казвам това не с цел да оправдавам Живков, а - отново - като предложение към читателите на сборника сами да изберат позицията си.
Първият опит
приключва неуспешно
От една страна, защото Хрушчов ясно заявява, че въпросът не е в това дали българският народ би загубил своя национален суверенитет. Истината е, че при евентуално сливане СССР би се лишил от един “независим” глас в международните организации, а след 1955 г. България е член на ООН и всичките й структурни подразделения.
И от друга страна, защото по онова време очевидно започва да зрее недоволство срещу Хрушчов сред най-близкото му обкръжение. То кулминира през октомври 1964 г. с вътрешнопартиен преврат, когато той е свален от поста първи секретар на ЦК на КПСС.
А Живков е достатъчно хитър, за да не прави резки движения, докато не се ориентира в настроенията на новото ръководство на СССР и КПСС.
(...) Съществуват документални доказателства, че поне към 1968 г. Живков е успял да впечатли с верноподаническите си чувства и наследника му Леонид Илич Брежнев, като доста точно улавя намеренията на СССР за налагане на т.нар. “доктрина на ограничения суверенитет” спрямо страните от съветската сфера на влияние.
Според “доктрината
Брежнев”,
както е по-популярното й име, всички страни от съветската сфера на влияние могат да опитват промени само и единствено в рамките на “социалистическия строй”.
За първи път тази доктрина е приложена още в хода на събитията от 1968 г. в Чехословакия, завършили с военната интервенция и окупацията й от страна на пет държави, членки на Варшавския договор.
А ето и твърденията от юли 1973 г. на тогавашния външен министър на България Петър Младенов: “За чест на нашата партия, по време на чехословашките събития, когато ръководителите на братските партии обсъждаха положението в Чехословакия, пръв другарят Живков, на базата на задълбочен марксистко-ленински анализ, определи положението като открита контрареволюция и предложи мерките (т.е. военна интервенция), които сега всички ние оценяваме като единствено възможните и правилните”.
Брежнев се отблагодарява “щедро” за предложението При посещение на Живков в Москва през септември 1968 г. е постигнато “принципно споразумение” СССР да доставя на България внушителни количества нефт, газ, електроенергия, както и черни метали, дървен материал, целулоза и “много други стоки, които са жизненоважни за българската икономика”.
В съобщението обаче - внимание! - присъстват и доста прелюбопитни детайли - че
по време на
разговорите между
Брежнев и Живков
са били разменени и мнения по “по-нататъшното развитие на всестранното сътрудничество между КПСС и БКП, между СССР и НР България”, по “осъществяване на съветско-българското икономическо сътрудничество”, по “координиране на народностопанските планове на СССР и НР България за 1971–1975 г.” и т.н.
Сякаш човек чете предварителен “конспект” на онова, което предстои на пленума на ЦК на БКП от юли 1973 г., където “конспектът” е развит в детайли!
(...) В заключение искам да подчертая, че идеята за публикуването на документите, които следват, е да помогнем да се спрат спекулациите и политизациите по темата “за” или “против” България - 16-а република.
Тодор Живков:
Суверенитет народът го разбира да има за ядене, да живее
На 31 юли - 1 август в залата на Министерския съвет се провежда поредният разширен пленум на ЦК на БКП. Освен членовете и кандидат-членовете на ЦК присъства и една доста широка по обхват публика - от секретарите на окръжните комитети на партията до сътрудници от апарата на самия ЦК.
На този пленум Тодор Живков за първи път предлага идеята за “сливането” със СССР. Ето какво казва той:
(...) Искам да мина на последната бележка, другари. У мене има една идея от няколко години.
Тук аз трябва да кажа, че
тази идея не е моя
идея, това е идея
фактически
на др. Димитров
Като вземем предвид какво представлява Народна република България, тя е малка страна, в икономическо отношение изостанала в сравнение с другите страни, като вземем предвид връзките на нашата партия с Болшевишката партия, как са се развивали в постоянна близост с Болшевишката партия, ръка за ръка, рамо до рамо с КПСС при всички условия, дружбата, която се е създала между двете партии и страни - няма такава дружба и сътрудничество между комунистическите партии, верността на българския народ и между двете партии; като вземем исторически сложилата се дружба на нашите народи на основата на това, че руският народ ни освободи на два пъти, на това, че цялото наше развитие, борбата за национално освобождение, борбата против фашизма, всичко прогресивно в НРБ е свързано с руския, със съветския народ, че се е сложила такава велика дружба между нашите народи, очевидно назрял е въпросът, ние го обсъждахме в Политбюро, възражения няма и аз искам да занимая пленума сега:
Да се обърнем с едно писмо към Централния комитет на КПСС и към правителството на СССР, в което да поставим въпроса, да аргументираме необходимостта от създаването на по-тясна връзка между съветската и нашата икономика – в перспектива с нейното сливане. И по-нататък политическо сливане! (Ръкопляскания.)
Румънските другари, както и китайските другари, говорят да се уважава суверенитетът. Суверенитета народът го разбира да има за ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата. А щастие и благоденствие как ние ще ги създадем.
Другари, за нас това е огромно нещо. Най-напред ще се създаде планов орган - сектор за планиране на икономиката на Народна република България с оглед коопериране и специализация със СССР преди всичко.
Ние няма да откажем и коопериране с другите страни. Неслучайно ние сме взели решение 50–60 % да се кооперираме със Съветския съюз. Ако това не става, цялата наша постановка за машиностроенето предварително е обречена на забавяне още дълги години.
Очевидно това ще бъде първата форма. След това постепенно ще се отива по-нататък. Това няма да стане из един път, а постепенно. Ще има възможност в нашата страна да създадем заводи на съвременно техническо равнище за масово производство.
Аз смятам, че
на този етап това
е и в интерес
на Съветския съюз Защото и без това трябва да ни подпомага и сега ни подпомага. Ние вършим това коопериране с трудности и пречки.
Така че в интерес на нашата страна ние сме принудени да отидем на специализиране и коопериране. В края на краищата плащането на сметките ще бъде по-леко и за Съветския съюз от гледна точка на разноските.
Аз засягам практически въпроса. Аз смятам, че СССР ще се убеди, че и за него е по-изгодно, вместо ние да се мъчим и да търсим по-изгоден режим, той да ни включи в своите сметки. Това ще бъде по-евтино, отколкото сега.
Аз в разговор с др. Хрушчов се опитах да докажа тази работа, понеже той е човек делови и практичен. Това има значение и за мене е много важно. Аз трябва да кажа, че когато ходихме, този въпрос сме го поставили.
Но, разбира се, бяха поставени на срещата и други въпроси. Той бе поставен на срещата, в която участваха и другарите Борис Велчев и Станко Тодоров. Преди да поставим въпроса в СИВ, най-напред го поставихме другарски пред съветските другари и след това на обеда, който бе даден от Президиума на ЦК, го поставихме пред всички членове на Президиума. Макар и в шеговитаформа Хрушчов каза: вие искате България да дойде при нас, защото сега имате по 30 кг месо на глава от населението, а ние имаме 45 кг, и ще дойдете при нас да ядете по 45 кг.
Така че този въпрос сме го поставяли, макар и под формата на шега, и аз така разбрах, че съветските другари не са далеч от една такава идея за по-тясно сътрудничество. Това е напълно закономерно, то ще отговаря и на интернационализма на нашата партия, така, както той се е сложил, така, както ние го разбираме. Интернационализмът ще има огромно значение.
Тодор Живков:
Пълното сливане със СССР е нашата крайна цел
Между началото на август и края на ноември 1963 г. е в ход подготовката на пленума от 4 декември с.г. Именно той е известен сред обществото като “първия пленум на националното предателство”.
Доколкото обаче проф. Драгомир Драганов е предпазлив в използването на политически квалификации, той предлага едно друго определение - “пленум на триумфа на Тодор Живков в установяването на еднолична власт в партията и държавата.”
Дневният ред на пленума съдържа една-единствена точка: “Обсъждане на въпроса за по-нататъшното най-тясно сближаване и в перспектива за сливане на България и СССР.
Придлагаме ви част от доклада на Живков:
Другари,
Политбюро внася за обсъждане в пленума на Централния комитет на партията въпроса за по-нататъшното свързване и най-тясно всестранно сближение, а след това, в перспектива и за обединение на Народна република България със СССР.
Както знаете, този въпрос беше вече поставен на един от последните пленуми на ЦК, а след това той беше обсъждан и в Политбюро. Необходимо е на настоящия пленум всестранно да бъдат разгледани всички по-важни аспекти на този въпрос и да бъдат набелязани главните предложения, които Централният комитет на Българската комунистическа партия би следвало да направи пред Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Не може да има никакво съмнение, че въпросът за най-тясното сближение, а след това и за сливане на Народна република България със СССР е извънредно важен въпрос.
За България и българския народ това е акт с историческо значение, който ще постави началото на нова глава в българската история, ще открие нов етап в развитието на страната по пътя на социализма и комунизма.
Какво налага сега да се постави и обсъди този въпрос, да се вземе курс на най-тясно сближение на България със Съветския съюз?
Поставянето и решаването на този въпрос се налага от обективното историческо развитие на нашата страна, от перспективите на строителството на социализма и комунизма у нас, от бъдещето на народа. Сегашният етап от развитието на световната социалистическа система и социалистическото строителство в България с най-голяма необходимост налагат нашата страна решително и смело да тръгне по този път.
Необходимо е още в началото да се подчертае, че сега става дума не просто за подобряване и разширяване на взаимното ни сътрудничество със СССР, което от година на година все повече укрепва и се развива.
Тук става дума
за нещо
качествено ново,
за преминаване към нов етап в нашите взаимоотношения със съветската страна. От подобряване и разширяване на помощта и взаимното сътрудничество сега трябва да се премине към най-тясно свързване на нашата икономика с икономиката на Съветския съюз, към най-тясно сближение и в бъдеще към сливане на България със СССР.
Също така още в самото начало трябва да изясним и една друга страна на въпроса, който обсъждаме. Очевидно е, че най-тясното сближение и сливане на България със Съветския съюз не може да стане изведнъж, че това ще бъде процес, който ще се осъществи на етапи. Първата и най-важна непосредствена задача е да се постигне най-тясно свързване на нашата икономика с икономиката на съветската страна.
Пълното сливане и обединение на България със Съветския съюз не стои като наша непосредствена задача. В следваната от нас линия за най-тясно сближение, обединението със СССР това е нашата крайна цел. Но тази задача е необходимо да се постави още сега, за да има пълна яснота в перспективата на нашето развитие.
Изясняването на този въпрос ни дава възможност правилно да решаваме непосредствените задачи на сегашния етап от развитието на страната, правилно и уверено да насочваме нашето развитие по пътя на все по-тясното сближение и свързване на нашата икономика с икономиката на СССР. Опитът показва, че не е възможно да се решават правилно тези задачи, да се осъществяват необходимите мероприятия в тази насока,
ако нямаме ясен
поглед за нашата
крайна цел
От тази крайна цел в най-голяма степен се определят характерът и размерът на тези мероприятия, основните направления и темпове на работата за пълното наше сближение и свързване със съветската страна.
Ние сме дълбоко убедени, че курсът на по-нататъшно най-тясно сближение и свързване на нашата страна със Съветския съюз е единствено правилният път за развитието на Народна република България, за пълното изграждане на социализма и комунизма у нас, че друг път за това няма.
Политбюро за това?
В В България социализмът победи напълно и окончателно. През следващата година ние ще честваме 20-годишнината на социалистическата революция в България. Равносметката на 20-годишния период показва, че изминатият досега път бе изпълнен с много трудности и пречки, но това бе път на велики завоевания и победи, на утвърждаването на новия живот в нашата страна.
(...) Българската комунистическа партия е зряла и мъдра партия, дълбоко предана и вярна на марксизма-ленинизма и пролетарския интернационализъм. Единна и сплотена около своя Централен комитет, тя ще съумее да изведе на успешен край великото дело за пълното сближение и сливане на България с могъщия Съветски съюз.
Това е най-важното условие за осъществяване на заветната мечта на българските комунисти - да бъде изградено в нашата родина високоразвито комунистическо общество.
Писмо до Хрушчов
Пленумът на ЦК на БКП, състоял се на 4 декември 1963 г., изпраща следното писмо на съветския ръководител Никита Хрушчов. Публикуваме го със съкращения:
Скъпи другарю Хрушчов,
На 4 декември т.г. пленумът на ЦК на БКП разгледа обстойно въпроса за още по-тясното сближение, а в перспектива и за обединяване на Народна република България със СССР. Пленумът одобри единодушно и с въодушевление съображенията на Политбюро по този въпрос и реши да се обърне със специално писмо до ЦК на КПСС. (...)
ЦК на БКП винаги се е ръководил от разбирането, че развитието на Народна република България по пътя на социализма и комунизма е възможно само в неразделна връзка със Съветския съюз. Такива са били и нееднократните указания на Георги Димитров.
(...) Перспективата, че Народна република България все по-тясно ще се сближава със Съветския съюз и нейната икономика постепенно ще се слива с икономиката на Съветския съюз, дълбоко е залегнала не само в съзнанието на българските комунисти, но и на огромната част от нашия народ.
(...) В историята на нашите братски народи
няма нищо, което би могло
да помрачи или да отслаби
любовта на българския
народ към Съветския съюз
Напротив, тази любов и желанието на българския народ за все по-тясна дружба и сътрудничество с народите на Съветския съюз непрестанно укрепват в общата ни борба за изграждането на социализма и комунизма, за тържеството на идеите на марксизма-ленинизма. Поради това съвършено естествено тази изкована през вековете братскадружба прераства постепенно в стремеж на българския народ към по-нататъшно задълбочаване на нашето взаимно икономическо, политическо и културно сътрудничество, към все по-тясно сближаване на двете страни и двата народа, в стремеж към постепенно обединяване на Народна република България със Съветския съюз.
Поставяйки този въпрос, ЦК на БКП смята, че по-нататъшното най-тясно сближение и в бъдеще сливане на Народна република България със Съветския съюз ще съответства напълно на марксистко-ленинското разбиране за развитието на взаимоотношенията и сътрудничеството между социалистическите страни през периода на завършване на строителството на социализма и постепенния преход към комунизма. Това съвършено ясно е изложено и в Програмата на КПСС.
Ние, разбира се, нямаме предвид Народна република България непосредствено още сега да влезе в семейството на Съветските социалистически републики. Присъединяването на България към Съветския съюз изисква да се създадат необходимите икономически, политически и идеологически предпоставки за това да се развие и укрепи още повече братската дружба и единство между нашите народи.
(...) По наше дълбоко убеждение едно по-нататъшно сближение, а след това и обединение на нашата страна със Съветския съюз ще има положително международно значение, ще сочи на практика пътя, по който трябва да се развиват и укрепват в настоящия етап всестранните икономически, политически и културни отношения между държавите от световната социалистическа система, и особено пътя на по-малките и икономически по-слабо развити социалистически страни.
Такова още по-тясно свързване на България със СССР не само няма да бъде в никаква степен посегателство върху развитието на нашата нация и нашия суверенитет, но напротив, ще създаде условия за още по-голям разцвет на нашата нация и за укрепване на нейния суверенитет. В най-пълното сближение и всестранното укрепване на единството между нашите две братски страни партията и народът у нас виждат естествения и най-правилен път, който напълно отговаря на народните въжделения и на коренните национални интереси на нашата страна.
(...) Предложението за по-нататъшно сближение и по-тясно свързване на икономиката на Народна република България с икономиката на СССР
произтича не от
някакви наши
национално ограничени,
егоистични интереси,
които биха създали допълнителни трудности на Съветския съюз.
Днес няма честен българин, който да не вижда и да не признава, че Съветският съюз ни е оказвал и продължава да ни оказва огромна помощ, за което още веднъж желаем от името на ЦК на БКП и целия наш народ да изкажем сърдечна благодарност. По наше дълбоко убеждение обаче същата тази крупна съветска икономическа, научно-техническа и друга помощ би могла да бъде използвана много по-рационално и би дала значително по-ефикасни резултати, ако нашата страна още по-решително и плътно кооперира своето производство с производството на СССР.
Ние молим Централният комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз да разгледа това наше писмо и се надяваме, че ще срещнем пълно разбиране и готовност с общи усилия и в полза на нашите два братски народа да осъществим в живота направеното в нашето писмо предложение.
София, 5 декември 1963 г.
