През 1945 г. с декрет на правителството на Отечествения фронт става Михайловград
Историците твърдят, че Монтана - бившето селище Кутловица, е първото място, където цар Фердинанд I се отбива след пристигането си в България през 1887 г.
Темата за Фердинанд, управлявал в България през 1887-1918 г., е сред интересните в историята, особено за жителите на града, носил неговото име от 1891 до 1945 г.
“Цар Фердинанд обаче не слиза с кораб в Лом и не пътува с карета за София през Кутловица и Берковица, както е отбелязано в някои издания, а истината за пристигането му в България през 1887 г. е твърде различна”, твърди историкът Йордан Герасимов от Монтана.
На 30 юли 1887 г. на Дунав, в устието на р. Тимок, корабът “Ориент”, с който пътува Фердинанд I, е посрещнат от яхтата на бившия български княз Александър I Батенберг. Тук
Фердинанд е
приветстван от
тримата регенти
начело със
Стефан Стамболов
и след оттеглянето му в салона на кораба облича генералска униформа. Привечер е посрещнат с 500 топовни салюта в старата българска столица Видин, където са управлявали последните владетели на Втората българска държава, и прочита написан на френски език Манифест към българския народ.
В отговор се изказват първият български екзарх Антим I, регентите, министър-председателят Васил Радославов и др. Вечерта около кметството е сложена вечеря с шампанско за официалните лица, а край реката са разположени огньове и множество посрещачи от цялата околност.
На следващия ден княжеският кораб продължава своя път по течението на река Дунав. На брега при Козлодуй е пресъздадено слизането на Ботевата чета, а музика оглася района с “Шуми Марица”.
По своя път корабът спира съвсем за малко в Лом и Оряхово и повече в Свищов, където князът е посрещнат със 101 топовни салюта. Особено тържествено е посрещането му в Русе - европейски град, който по своята уредба и богатство превъзхожда столицата София.
Тук князът пренощува, след което отново се връща в Свищов и оттам с кортеж се отправя към старопрестолния град Търново, приветстван от многобройни поданици.
В Търново е построена триумфална арка, тук са и депутатите от Третото велико народно събрание. Възшествието на Фердинанд на българския престол става на следващия ден 2 август 1887 г. с богослужение в черквата “Св. Богородица” и заседание на Третото велико народно събрание, където князът произнася клетва по конституцията, а министър-председателят прочита от негово име Прокламация към българския народ. Отново има 101 топовни гърмежа.
Следобед е проведен преглед на войските на Марино поле и са устроени народни игри и веселия. На 3 август след църковна служба в старата черква “Св. 40 мъченици” е обявено закриването на Третото велико народно събрание.
Пътят на новоизбрания княз продължава през Габрово, Казанлък и Пловдив за столицата на княжеството - София. Това е засвидетелствала историята за пристигането на княз Фердинанд I в България, за да заеме княжеския престол през 1887 г. Все още Кутловица е била далеч от неговите планове и първостепенни държавни грижи.
Сведенията са оскъдни, но се предполага, че
при посещението на
Фердинанд кмет на
с. Голема Кутловица
е бил Генчо Георгиев
Според автора на проучване за града Стоян Марков първенецът се заселва в Кутловица преди Освобождението и е слуга на турски чифликчия, от когото му остава воденицата, известна по-късно като Генчовата воденица.
По спомени от предците на покойния вече Илия Найденов князът бил нагостен, както подобава, но трапезата не била много пищна. Имало мезета, отбрани ястия от домашно месо, предимно традиционни манджи - гнетени чушки, тутманик и вита баница от баба Ружка, качамак със сирене, а за десерт попски круши и други плодове.
По-първите мъже се
държали достойно
С любопитство гледали към какво ще посегне високият гост. Точно когато се обявява градският статут, кмет на Голема Кутловска става Игнат Попов. Втората половина на 80-те години е времето на управлението на Народнолибералната партия на Стефан Стамболов, чийто привърженик е самият Игнат Попов, разкрива Йордан Герасимов.
Първото име на града, дадено му от римляните, е Монтанезиум. При нахлуването на славянските племена районът на римския град започва да се нарича със славянското име Кутловица, вероятно заради котловината, в която е разположена областта.
Феликс Каниц пише за посещението си през 1871 г.: “Като стигнахме в паланката Кутловица, пихме кафе и над главите ни стърчаха кръгли римски кули. Те са съборени 20 г. по-късно, за да бъде направен калдъръмът на улиците.
През 1891 г. прашното с. Кутловица е преименувано на Фердинанд, като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и получава статут на град. Това става при официалното откриване на жп гарата, на което присъства и самият княз Фердинанд.
Носи се легенда, че за да постигнат градския статут на селото, местните управници нагостили Фердинанд на празненството по случай новата жп линия и го убедили да даде градски статут на Кутловица.
Фердинанд харесал мястото, сгушено в котловината, и бързо забелязал, че хората са будни и се гражданеят, разказват кореняци. Гостът бил впечатлен от богатия пазар, където нямало само от врабче мляко. Освен това повечето местни хора били грамотни.
Още през 1883 г. по времето на кмета Иван Цеков селището е посетено от чешкия учен Константин Иречек, който прави описание на римската крепост и на турската джамия, а по-късно за първи път установява името на древноримския град - Муниципиум Монтанензиум.
“Поискахме
Кутловица да стане
град, обаче влиятелни
хора от съседните
селища попречиха
- понеже нямахме железница. И когато цар Фердинанд с адютанта си преминаваха през Кутловица, ние се оплакахме за тези пречки. Тогава Рачо Петров (адютант) ни даде упътване и ни подшушна да именуваме селото на името на Фердинанд. Така и стана”, пише тогавашният околийски шеф Иван Михайлов.
“До Освобождението селото няма свой християнски храм. Сегашната сграда на църковния храм била джамия, за една нощ християните свалят минарето и я превръщат в църква.
Първият поп бил отец Михаил Вариклечков. Резбата на иконостаса е дело на Георги Младенов от с. Сумер, а троновете изработил майстор от Копривщица”, разказват историци от музея в града.
Освобождението заварва Кутловица с няколко махали. Липсва елит, няма градоустройство - едно прашно село с 2000 жители от различни националности, които живеят в 400 къщи.
Известно е с
оживения си пазар
на едър рогат
добитък, с
държавното шосе
Лом - София, което го сече по средата, и с историческата местност. През 1898 г. църквата “Св. св. Кирил и Методий” е осветена от Видинския митрополит Кирил.
Град Фердинанд бил средище на търговия и занаяти. Участва в Първото търговско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. и на изложението в Лиеж, Белгия, през 1905-а.
По-предприемчивите хора от Берковица, Видин и Враца и София идвали тук на пазар. Дамите специално си избирали коприни, които пристигали от Палестина, Турция и Египет или дантели от Гърция. На пазара се намирали кестени, мрамор и грънци от Берковица, зърнени храни, зеленчуци, екзотични храни и плодове, всичко, каквото душа ти иска.
Преселници донесли кожарството, бъчварството и бояджийството, килимарството и грънчарството, местните имали златар и аптека. Градът носи името на Фердинанд до 1945 г., когато с декрет на правителството на Отечествения фронт става Михайловград в чест на загиналия през 1944 г. комунист и партизанин Христо Михайлов.
