Когато блатото Аркутино пресъхне, лилиите изчезват, после се появяват пак - имат корени по 2 м
Има едно място по Южното Черноморие, в което Господ е раздавал красота с пълни шепи.
Това е Аркутино. Намира се между ваканционно селище Дюни и Приморско. От едната страна на главния път е плажът на Аркутино, на който цъфтят прекрасните пясъчни лилии, а от другата страна е блатото Аркутино, известно с богатите си находища на водна лилия и блатно кокиче.
Мястото е оценено
още от Людмила
Живкова, която иска
да направи
международен колеж
за даровити деца край Аркутинския бряг. Мащабното строителство започва, но сградата остава недовършена и до днес е над плажната ивица.
Години наред красивите водни лилии в блатото Аркутино - част от резервата “Ропотамо”, са една от емблемите на българския туризъм.
По времето на социализма блатните рози красят стотици картички и пощенски марки, на тях кръщават къмпинг и нощен бар в района, а автобуси с туристи прииждат почти денонощно на малкото паркингче встрани от главния път.
Идват летовници от цялото Черноморие, за да видят находищата на бялата водна лилия, с които блатото Аркутино е известно.
Името му означава Мечо блато и освен бели лилии в него се срещат и жълти, познати като водни рози заради характерния аромат на цветовете им.
Туристите навлизат по специално мостче, което е едно от 8-те маршрутни пътеки за посетители в резерват “Ропотамо”. Мястото е обявено за защитена територия, за да се запазят лонгозната гора и водните лилии, включени в Червената книга на България като застрашени видове.
В годините на прехода водната атракция се стопанисва от частни фирми, които слагат входна такса - 2 лв. на човек. От 3 г. грижата за водните лилии е поета от регионалната екоинспекция и туристите влизат без билет.
Доскоро обаче мястото бе доста запуснато, а по мостчето зееха огромни дупки заради изгнилите дървени плоскости. Затова още на входа е поставена табела, която предупреждава, че мостът в блатото Аркутино е разрушен и преминаването е опасно.
Това обаче не спира почитателите на природните красоти, които продължават да посещават райското кътче. Но хората не крият възмущението си от запуснатия вид на водната атракция.
“Не е лошо да си носите мачете, за да може да се движите по моста”, казва турист, посетил блатото Аркутино през лятото на 2014 г. Тогава заради поройните дъждове тръстиките така са избуяли, че белите цветчета на водните лилии едва се виждат, а навлизането в посетителската част е истински сървайвър.
От екоинспекцията в Бургас обещават това лято картината да е доста по-оптимистична.
“Вече сме подменили мостчето почти изцяло, остава ни още малко работа. Имаме заложени средства за ремонта в бюджета за управление на резерват “Ропотамо”, казва шефката на РИОСВ-Бургас, Тонка Атанасова.
Точно до входа за блатото е изграден нов кът за отдих с пейки, а за летния сезон ще бъде осигурен екскурзовод, който ще развежда безплатно туристическите групи, за да ги информира за ценната флора и фауна в Мечото блато.
Бялата водна лилия е
едно от най-красивите
растения. Цъфти от
юни до септември
- това е най-подходящото време за разходка из блатото, обясняват екоексперти.
Друг интересен вид от същото семейство е жълтата водна роза, наричана бърдуче. Тя също цъфти през летните месеци. Бърдучето може да се наблюдава цъфнало в резерват “Вельов вир”, който обхваща част от старото корито на левия бряг на река Ропотамо и по единия от ръкавите на Велека. По него може да се спуснете с кану или лодка за разходка.
Едни от най-богатите находища на бяла и жълта водна лилия обаче са в блатото Аркутино. Характерно за него е, че при суша то пресъхва почти изцяло. Това бе причина лилиите буквално да изчезнат през лятото на 2001 г., когато мястото заприлича на лунен пейзаж.
Големите жеги превърнаха водния басейн в изсъхнало кално поле, но още на следващото лято красивите бели цветя, наричани и русалки, се появиха отново. Оказа се, че корените им, които достигат до 2 м дълбочина, са се съхранили невредими, обясняват експерти.
Макар че през зимата на повърхността на водата остават само големите зелени листа на лилиите, разходка по това време на годината също не е за пренебрегване. Тогава могат да се наблюдават семейства лебеди, които гнездят във водния басейн.
Според орнитолози мястото е от изключителна важност, тъй като тук гнездят редки и застрашени видове, а освен това блатото е междинна станция на птиците по прелетния път “Виа понтика”.
Сред обитателите е и рядката риба джудже гамбузия, както и каспийската блатна и европейската блатна костенурка. Двата вида са сред любопитните обитатели на блатото и често радват посетителите с присъствието си.
Аркутинското блато е отделено от морето с пясъчни дюни, на които растат прочутите пясъчни лилии. Най-високата пясъчна дюна на Балканите е именно в местността Аркутино.
Мостчето в Мечото блато е само едно от 8-те предложения за разходка из резервата.
На разположение на туриста е пътека до устието на река Ропотамо, която минава през лонгозна гора. През лятото тя прилича на джунгла заради безкрайните лиани, обвили високите дървета.
Друга възможност е пътеката до малкия и тих залив Света Параскева, където има останки от древен параклис. Или екопътека до най-високата пясъчна дюна на Балканския полуостров, както и пътека през нос Кая до устието на Ропотамо.
Интересен е и маршрутът до Веселата скала. Това е място с причудливи скални образувания, от които се разкрива прекрасна гледка към река Ропотамо.
Според изследователи каменните блокове са част от тракийско светилище. На върха на Веселата скала има изградена беседка, а една от каменните плочи до нея изключително много наподобява древен жертвеник.
Седмият маршрут в резервата е пътека до поддържан резерват “Вельов вир”, в който блестят бели и жълти водни лилии, а 8-ото предложение е по вода - разходка с лодка до устието на Ропотамо. Тя продължава около час в двете посоки и е балсам за сетивата.
Резерват “Ропотамо”
е един от най-старите
в България, намира се
на 50 км от Бургас
Повече от 100 вида растения и 71 вида птици, които се срещат в него, са включени в Червената книга на България.
Допълнително очарование му придават легендите за златното съкровище на Вълчан войвода, вилнял из Странджа планина, 12 долмена и 4 тракийски светилища. Сред тях е станалият популярен като туристическа дестинация мегалитен комплекс Беглик таш край Приморско.
Според археолози мястото е свещено и на него са се изпълнявали ритуали още от II в. пр.Хр. Състои се от скални елементи, част от които групирани в различни ансамбли - астрономическия часовник, брачно ложе, свещената пещера, символизираща утробата на Майката природа.
