В Държавна сигурност е имало супертайна спецструктура за изпълнение на мокри поръчки много преди убийството на Георги Марков през 1978 г.
Това е била свръхсекретната и неизвестна досега Служба 7 за извършване на остри мероприятия към Първо главно управление, създадена през 1963 г.
Сензационните подробности излизат на бял свят от планове и доклади на секретния спецотдел, открити от "24 часа" в архивите на Първо главно управление. Повечето носят гриф "Строго секретно" и са писани между 1964 и 1972 г.
Тайното звено започва да функционира в средата на 1963 г., а до 1972 г. е работило по 10 случая за ликвидиране, отвличане или компрометиране на наши емигранти във Великобритания, Дания, ФРГ, Италия, Турция, Франция, Етиопия, Швеция и Швейцария.
"Трябва да се изпълни смъртната присъда.
На пръв поглед изглежда, че това е черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна", казва по повод един български емигрант на 1 юли 1970 г. тогавашният министър на вътрешните работи Ангел Солаков на специално съвещание, което разглежда работата на тайното звено.
Първите разработки, с които се е занимавала суперсекретната Служба 7, са били заведени под кодовите названия "Черния", "Изменник" и "Хикс", пише в доклад от 7 октомври 1964 г. След време офицерите ги преименуват на "Мавров" и "Ник", а към тях се прибавят още шест - "Лакей", "Дончев", "Либерто", "Вол", "Хамлет" и "Предател".
През 1970 г. седем от разработките - "Лакей", "Мавров", "Каракуш", "Предател", "Вдовец", "Либерто" и "Ник", са били в процес на "активна подготовка и скорошно изпълнение", съобщава доклад, писан на 24 юли 1970 г.
В работата си тайната служба се води от основни положения, утвърдени от министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков на 10 март 1964 г. Документът очертава "две направления за работа на службата - военновременно и мирновременно".
Острите мероприятия срещу емигрантите се водят мирновременни акции. Сред тях са “отвличане или ликвидиране”, потвърждава докладна записка, писана през 1967 г. На мушката на тайното звено са "важни или интересуващи ни противникови военни, административни, политически функционери", както и "изменници на родината, причинили големи вреди с измяната си, и такива, които развиват активна вражеска дейност".
При създаването на Служба 7 в нея работят само 4-ма оперативни работници. В доклад с дата 7 октомври 1964 г. началникът й полк. Петко Ковачев я нарича "нашето съвсем малко подразделение на КДС". "Задачите на Служба 7 никоя друга служба от КДС, нито друг орган ги няма предвид", пише офицерът.
В същия документ той иска на службата "да се даде поне още един мирновременен обект, ако има такива, за да започнем своевременно работа". "Когато добием опит и създадем наша агентурна база и увеличим изобщо възможностите си, ще вземем повече мирновременни обекти. А такива за вземане има много", пише полковникът.
Мечтата му се сбъдва - до 1967 г. тайната структура разполага вече с 39 агенти. В докладна записка до председателя на КДС ген. Ангел Солаков на 30 септември 1967 г. началникът иска работата на Служба 7 да се разгледа "на възможно най-високо равнище" и "с помощта на съветските другари да се помогне за отстраняването на слабостите".
Това не е първият път, в който се търси помощ от Москва. Помощ е търсена и от други братски служби, разкриват документите.
През 1969 г. спецзвеното за остри мероприятия се разраства до 7 оперативни работници и става част от Отдел VIII "Активни и остри мероприятия" в Първо главно управление на ДС. Заедно с него в отдела е зачислено и направлението за активни и дезинформационни мероприятия.
Това се потвърждава и от доклад с гриф "Строго секретно", писан на 27 юни 1970 г. При споменаването на острите мероприятия някой е написал на ръка: "Кога ще разглеждаме тази работа? Слаба е."
Няколко дни по-късно, на 1 юли 1970 г., министърът на вътрешните работи Ангел Солаков прави изказване за работата на Отдел VIII: "Ние трябва да провеждаме по-остри мероприятия.
Преди година и половина се обединиха двете служби. Ако не почнем да провеждаме някои остри мероприятия, ще съжаляваме."
Министърът уточнява, че в началото службата е била създадена само за военновременни задачи, но впоследствие започнала да работи и да провежда мероприятия и в мирно време.
"Сега имаме една конкретна задача, която не се изпълнява, а тя е да докараме (името е заличено - бел. авт.) в България заедно с цялата негова архива. Втора задача е да се докара (името е заличено - бел. авт.)американски разузнавач, който работи активно срещу нас. Вярно, че задачите са сложни, но за (името е заличено - бел. авт.)е дадена санкция, а задачите не се изпълняват.
Над него трябва да се изпълни смъртната присъда.
На пръв поглед изглежда, че това е черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна. Хората, работещи в това направление, не проявяват достатъчно активност и инициатива. Очевидно вас ви е страх да се занимавате.
Тук трябва да се намерят смели хора, които ще се захванат докрай с работата. Неотдавна избяга един професор по очни болести, който трябва да бъде докаран в България. В срок от 1 месец и половина, някъде към 15 август, на 1-2 страници да се набележат острите мероприятия, които ще трябва да се изпълнят. Сега обстановката не налага да действаме с остри мероприятия на много широк фронт, но аз не зная дали няма да ни се постави задачата да се ликвидира например Папандреу.
Сега ни се поставят по-малки задачи и ние трябва да натрупаме известен опит", пали се министърът.
На 25 август са изготвени "Въпроси, произтичащи от разглеждане работата по линия на активни мероприятия при др. министър на 1 юли 1970 г.". Отчита се "необходимостта да се провеждат остри мероприятия". Като точка 3 е записано: "За направление "Остри мероприятия" да се намерят допълнително смели хора."
"Разработването на лица зад граница, провеждащи вражеска дейност срещу нашата страна с цел париране на дейността им", остава една от трите основни задачи на отдела, съобщава планът за 1970 г.
Това се потвърждава и от доклад, писан на 24 юли 1970 г. Документът припомня, че до 1967 г. секретното звено е работило главно по създаването на 3 специални диверсионно- разузнавателни групи - "Дунав", "Камчия" и "Арда". През 1967 г. обаче по нареждане на ръководството на управлението тази дейност е спряна и усилията са насочени към "разработка на някои изменници на родината с цел провеждане на специални мероприятия за париране на тяхната вражеска дейност".
Наличната агентура обаче не била "в състояние да участва във всички мероприятия" и да доведе до "тяхната реализация". Агентите решавали "задачи по издирването, установяването и изучаването на обстановката около обектите, но не можели да бъдат изпълнители в конкретни операции", пише в доклада.
Постигнатото през годините обаче породило "ентусиазъм и страст в работата на оперативните работници". "Сега има най-разнообразни идеи за комбинации с агентура за откриване и изучаване на обектите и за провеждане на мероприятия", съобщава отчетът.
Документ, писан на 30 юни 1971 г. и озаглавен "План за работа на Отдел VIII по линия на остри мероприятия за 1971-1972 г.", разкрива детайли от по-нататъшната работа на спецотдела.
В този период направление "Остри мероприятия" щяло да продължи да работи в двете основни насоки - "разработка на лица зад граница, провеждащи вражеска дейност срещу нашата страна с цел париране на дейността им”, както и "подготовка и провеждане на остри мероприятия на противникова територия в мирно време".
В този документ за първи път се планира създаване на агентурен апарат от секретни сътрудници зад граница "с възможности за изпълнение на остри мероприятия", както и създаване на условия за провеждането им.
От плана става ясно, че до 30 юни 1972 г. трябва да бъдат вербувани двама чужденци "с възможност за изпълнение на остри мероприятия".
Отговорник е Иван Горинов, съпруг на секретарката на Тодор Живков Ангелина Горинова. През 1975 г. Горинов става зам.-началник на Първо главно управление и до 1990 г. отговаря за кадрите в разузнаването.
В същия документ е предложено да бъдат назначени по свръхсекретния щат група оперативни работници, които "след специална подготовка да бъдат изпратени зад граница за изпълнение на остри мероприятия". Това обаче не се приема.
Въпреки това служителите са преминавали специално обучение, става ясно от плановете и отчетите за специалната подготовка на служителите от XVI отдел за 1972-1975 г. В плановете за учебната 1972-1973 г. е предвидено например на 8 декември 1972 г. полк. Иван Горинов да направи обзор за острото мероприятие "Кораб". (Подробности за него - в следващ брой.) Планът за 1974-1975 г. пък предвижда разбор на остро мероприятие под кодовото име "Яма".
Първа акция: готвят отвличане на емигрант от кораб в Италия - четете в следващ брой.
Търсят помощ от КГБ
През май 1965 г. шефът на службата праща до министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков "Предложение за искане на помощ от КДС на СССР".
Документът, който носи гриф "Строго поверително с особена важност", се позовава на факта, че "в работата на службата срещаме ред трудности".
Към предложението за изпращане на специалист от "съответното поделение на КГБ" е приложен списък на основните въпроси, по които ще се иска помощ.
В този документ, който носи гриф "Строго секретно с особена важност", фигурират въпроси за “екипировката и въоръжението на агентурата и групите”
за провеждане на острите мероприятия. За да няма никакви съмнения за какво иде реч, е уточнено, че това са отвличане, ликвидиране, обезвредяване и че те ще бъдат извършвани "по отношение на някои изменници на родината и някои активни функционери на чуждите разузнавателни служби, действащи срещу нашата страна и нашия лагер".
Друг въпрос, който предстои да се изясни с представителя на Москва, са "средствата, които можем и трябва да ползваме, прийомите, които можем и трябва да предприемаме".
Съобщава се, че са необходими по няколко екземпляра "пистолет - безшумен вариант, автомат - безшумен вариант, леки безоткатни установки от различен тип, малокалибрени взривчатки с голяма разрушителна сила, комбинирани малогабаритни сапьорни чанти и разни химически отровни вещества".
Една от темите, предложени за обсъждане с офицера от КГБ, е набелязването на райони, в които "съществуват възможности за съвместни действия".
Изготвена е и справка за състоянието и работата на Служба 7. В нея са споменати двете мирновременни разработки, над които работи тайната спецструктура по онова време - "Изменник" и "Черният".
На 10 май 1965 г. ген. Диков изпраща до председателя на КГБ ген. Семичастний писмо, в което моли да им бъде изпратен колега от КГБ, който за около 7-10 дни да ги консултира по различни въпроси. В писмото за първи път се разкрива, че създаването на службата за специални мероприятия в състава на Първо главно управление през 1964 г. е станало "с помощта на представител на КГБ".
Тази молба на Диков е уважена. Вторият пратеник от Москва пристига на 22 юни 1965 г. Подготвена му е специална програма, а министърът на вътрешните работи лично определя кои висши офицери ще присъстват на тайните срещи и разговори със съветския колега. Последните 3 дни от 10-дневната му визита са предвидени за екскурзия до Търново, Варна, Слънчев бряг, Бургас и Пловдив. Преди това всяка сутрин се обсъждат въпроси от предварително изготвен 14-страничен списък.
Един от въпросите, които интересуват българските офицери от спецзвеното, е можем ли да се ориентираме към издирване на годни за изпълнение на наши задачи лица зад граница срещу заплащане и как да става плащането.
Друг въпрос е “при отвличане на жив обект” какви прийоми бихме могли да употребяваме при преминаване на граници и какви, за да избегнем такива преминавания.
В списъка е включено и обсъждане на разработките "Изменник" и "Черния". За първи път се споменава, че по "Черния" се предлага "провеждането на операция "У", което означава "убийство".
След срещите с човека на КГБ е изготвено "Предложение за работата на Служба 7, което носи гриф "Строго секретно от особен характер".
Освен че се потвърждават основните насоки в работата на тайното звено дотогава, се дават указания на всеки обект, предвиден за остро мероприятие, да бъде завеждано досие, което да съдържа 6 раздела.
Документите се пазят на пъпа на София
Цяло чудо е, че документите, разкриващи съществуването на Служба 7, досега не са виждали бял свят. Те се намират на пъпа на София, а достъпът до тях е свободен и е регламентиран с т.нар. закон за достъп до документите на бившата ДС. "24 часа" се натъкна на тях в описите, предадени от Националната разузнавателна служба по силата на този закон в т.нар. комисия по досиетата.
Четенето на описи е най-скучното нещо на света, но от тях могат да изскочат безценни неща, ако човек има търпение да ги чете. И да разгадава какво се крие зад съкращения като ОМ например.
ОМ означава остри мероприятия
Оцелелите документи опровергават известната досега информация, че острите мероприятия на ДС са получили зелена светлина чак през юли 1973 г. със секретно решение "Б" 8 на Политбюро от 24 юли 1973 г. "Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ", пише в приетото тогава "Положение за работа на разузнавателното управление на МВР".
Новоооткритите документи не само доказват, че службата за остри мероприятия е създадена още през 1963 г., но и опровергават твърденията на ексначалника на Първо главно управление на ДС ген. Владо Тодоров и заместника му полк. Димо Станков, че разузнаването не се е занимавало с мокри поръчки и че не е имало специално звено за подготовката и изпълнението им.
"Ликвидирането изобщо не е част от нашата работа", каза в интервю през 1999 г. ген. Владо Тодоров.
"Владимир Костов твърди, че имало отдел в министерството, в ДС, който се е занимавал с изпълнение на смъртни присъди. Такова нещо няма", рече на 29 март 2006 г. полк. Димо Станков.
Документите, които могат да се намерят в книгата "Отдел за убийства", обаче твърдят точно обратното.
Вижте и: МВР болница и "Фармахим" работели за българския СМЕРШ*
