
Жертвите на отдела за остри мероприятия трябвало да бъдат приспивани, упоявани и тровени. За разработването на някои от средствата помагали няколко държавни институции и предприятия, сред които болницата на МВР и държавната "Фармахим". Това показват плановете и докладите на тайното звено от края на 60-те и началото на 70-те години.
Един от първите документи, в които се споменават средствата за извършване на острите мероприятия, е планът за материално-техническа база за 1964 г. В него е записано да се постави задача на Четвърто управление за разработване на химикали, които в ограничени количества могат да причинят отравяния или други по-леки заболявания.
Средствата, с които ще се извършват острите мероприятия, са сред най-обсъжданите теми с представителя на КГБ при гостуването му в България през юни и юли 1965 г., става ясно от въпросника, подготвен за срещата.
Съществува ли отрова без вкус, цвят и мирис, действаща със закъснение? Има ли упойващо вещество, което и при по-голяма доза не умъртвява?
Създадено ли е химическо средство, чиито изпарения са без цвят и мирис и отравят? Има ли химическо средство на прах, което в съприкосновение с въздуха или смесено с друго, след продължително време се самозапалва или избухва?
Съществува ли химическа субстанция, която да парира обонянието на обучено да следи куче? Това са само част от въпросите, за които се допитваме до пратеника на Москва.
"Изучени са техническите възможности на заводите за специално производство: Завод 10 - Казанлък, Завод 11 - Сопот. Изучени са възможностите на химическата секция към военнонаучен институт при МНО за изработване на запалителни средства (смеси). Установени са взривните средства и механизми за взривяване, използвани в МНО. Установен е редът за възлагане на задачи за изработване на взривни и запалителни средства. Изучени са техническите възможности на ХТИ (Химикотехнологичен институт - бел. авт.) в Бургас и ДСП (държавно стопанско предприятие - бел. авт.) "Дунарит" - Русе", пише в отчет за работата на спецзвеното през 1969 г.
От него става ясно още, че през 1970 г. трябва да се създаде работна група от НОР (нещатни оперативни работници - бел. авт.), която да се занимава с експериментирането и произвеждането на взривни, запалителни и др. средства, а също и че ще бъде организирано доставянето на необходимите материали от западен произход.
Изучени били "всички описани в българската литература упойващи, приспивателни и отровни средства с цел тяхното приложение в оперативната практик”, пише в документа.
Била проучена най-новата чуждестранна медицинска литература за приложението на тези средства, както и телепатията, внушението и хипнозата. В процес на превод била книгата "Лекарства и фантазия" от английски автори, описваща приложението им.
Според документа бил осъществен контакт с химическата лаборатория на милицията, болницата на МВР, факултета по фармация и "Фармахим" за евентуално съдействие "при необходимост".
С помощта на МВР болница например били приготвени препаратите, необходими в една от операциите - "Либерто" (за акцията четете долу - бел. авт.).
Изучавали се и се подготвяли за сътрудничество "фармаколози, анестезиолози и химици", които през 1970 г. да бъдат ползвани "по набавянето и експериментирането на специалните средства", пише в отчета. За по-голяма конспирация за думите "запалителни", "взривяване", "упойващи", "приспивателни", "отровни" са оставени свободни места и те са допълнени на ръка.
В друг документ се планира до 1 април 1970 г. да се доставят "за евентуално ползване известните класически средства за приспиване, упойване и отравяне".
За да се прецени каква е възможността за употреба в оперативната практика, трябвало до 15 май 1970 г. да бъдат привлечени 4-ма специалисти, коиото да извършат опити с ЛСД, сернил и псилоцибин, които имат психозомиметично действие.
Едни от методите, които се експериментират, били внушението и хипнозата.
В плана за 1971-1975г. било предвидено да се търси и помощта на Комитета за наука и технически прогрес за "разработването и произвеждането на диверсионни средства".
Част от фармакологичните средства били доставяни от чужбина. "Произвеждането на минновзривни и запалителни средства" обаче сеоказал "труден за решаване проблем". Средствата не можело да бъдат поръчани у нас или внесени във вида, в който са необходими на оперативните работници, а създаването на "специална база със съответен щат, полигон и помещения" щяло да струва много скъпо.
"Поради това смятаме за целесъобразно да се потърси помощта на братските разведки и особено на КГБ - пише в доклада.
Няколко страници след това задачата е формулирана така: - Като се има предвид недостатъчният опит на нашето направление, особено необходимо и изключително полезно ще бъде организирането на обмен на опит със съветските другари."
През октомври 1972 г. тайното спецзвено пита чешките служби дали разполагат с миниатюрни пистолети със заглушител западен образец, бързодействащи отрови, прибори, с които може да се вкара внезапно отрова в тялото, както и дали имат информация за "самовзривяващи се писма".
*Абревиатура, която означава "Смерть шпионам". Така са се наричали контраразузнавателните отдели на Червената армия, създадени с цел да осигуряват операции чрез разследване, арестуване и неутрализиране на предателите, антисъветските и криминалните елементи.
Първа акция: готвят отвличането на “Либерто” от кораб
Български емигрант с кодовото име "Либерто" е трябвало да бъде отвлечен от кораб през 1969 г., а препаратите, необходими за операцията, били приготвени със съдействието на болницата на МВР.
Акцията обаче претърпява провал.
Това става ясно от строго секретен "Доклад за състоянието и перспективите на работата на направление "Специални и остри мероприятия", писан на 24 юли 1970 г., както и от отчет на тайното звено за 1969 г.
Името на емигранта е заличено, но според документите той е бил отговорник на Българския национален комитет в Триест, Италия. Справка на "24 часа" показа, че вероятно става дума за Благо Славенов.
"Въпреки неуспеха (операцията срещу "Либерто") беше полезна като първи наш опит", пише началникът на отдела за активни и остри мероприятия през юли 1970 г.
Не е ясно защо "Либерто" е първият опит за отвличанe. Години преди него отделът вече работи срещу "Мавров" и "Ник".
Но един от най-ранните документи, в които се споменава името му, е план за работа на спецотдела за остри мероприятия за 1969 г. Там eмигрантът е описан като изменник на родината и активен николапетковист, който напуснал България през 1949 г.
"Живее и работи в полза на Гемето и американското разузнаване в Триест... От 1956 г. с него поддържаме контакт на базата на агентурни отношения. Разработва се с цел довеждането му в нашата страна", пише в документа.
През 1969 г. се планира да се "поиска една среща с нас на територията на неутрална страна, на която да се договори едно негово довеждане на наша територия". Планът е, ако той се съгласи да бъде доведен, да се организира това и "да бъде превербуван".
"Ако не се съгласи, ще бъде организирано мероприятие за принудителното му довеждане от Австрия", става ясно от плана. Срокът за това е 30 ноември 1969 г., а отговорник - Иван Горинов. До първата задача - довеждането в България, неизвестна ръка е написала: "Анализ и в зависимост от него да се разработи планът."
Месеци по-късно в отчета за 1969 г. се съобщава, че "Либерто" "набира и обобщава в квартирата си сведения за наши граждани на ръководна държавна и партийна работа, за всички важни събития в България".
Според документа било получено сведение, че в тази дейност участва и дъщеря му. Става ясно още, че по разработката били обсъждани "няколко варианта за принудителното му довеждане в страната".
През юли 1969 г. било организирано мероприятие за отвличането му от Триест и довеждането му в България с кораб, който бил на ремонт в същия град. Според друг документ, препаратите, нужни за акцията, били приготвени със съдействието на болницата на МВР.
"Операцията не можа да се проведе резултатно поради това, че за реализацията й можехме да разчитаме на комбинация,разиграваща се в 5-6 от последните 24 часа на престоя на кораба. Обектът не се отзова на поканата за среща с изпълнителя на мероприятието. Нямаме основание да предполагаме, че той е заподозрял нещо.
Анализът на организацията на тази операция показва някои наши недостатъци, които ще се имат предвид при бъдещата ни работа. Независимо от неуспеха оперативните работници натрупаха известен опит в работата поорганизиране на подобни мероприятия", завършва анализът.
От друг доклад на секретното звено за остри мероприятия, писан през юли 1970 г., става ясно, че през 1969 г. за "реализацията на "Либерто" са били командировани трима агенти и двама оперативни работници.
Всъщност "Либерто" е един от 7-те емигранти, по които работи отделът през 1969 г. Според началника, изготвил доклада, било целесъобразно усилията през 1969 г. да се съсредоточат към трима от тези 7, "по които са се очертали перспективи за създаване на условия за реализация". Сред приоритетите освен "Либерто" са "Марвов" и "Лакей".
Въпреки провала на операция на кораба, насочена срещу "Либерто", оперативните работници не се отчайват и не спират работата по него.
В плана за работа през 1970 г. е отбелязано, че "през годината усилията ни ще бъдат насочени към окончателното изучаване на обстановката около обекта и определяне на най-благоприятните варианти за провеждане на специално мероприятие "отвличане".
Според плана нарочно подготвен агент ще бъде пратен в Триест "с цел придобиване на по-широки данни за дейността, плановете и намеренията на "Либерто", както и за изучаване на обстановката около него". До август 1970 г. трябвало да бъдат вербовани и двама агент изпълнители, "които ще се подготвят за реализацията на операцията".
В доклад, писан на 24 юли 1970 г., се предвижда "да продължи изпълнението на мероприятията по плана с цел създаване на условия за реализация в недалечно бъдеще".
От доклада става ясно, че "в подготовка е комбинация за реализация на обект "Либерто". Според документа били изяснени и проверени "много моменти от дейността и обстановката" около него. "Укрепва се доверието на наш агент пред обекта с готовност да се срещнат във Виена", пояснява докладът.
Планът за следващата 1971 г. предвижда "усилията да бъдат насочени главно по подготовката и провеждането на острото мероприятие".
За целта освен вербоването на изпълнителя се предвижда до края на май 1971 г. "по специален план да бъде извършена подготовката на тримата сътрудници, които ще вземат участие в операцията".
След разпити на хора, пътували до Триест, трябвало да бъдат "изяснени интересуващите ни най-нови данни относно дейността, квартирата, пътуванията на обекта извън Италия и неговото гражданство". До средата на юни трябвало да "бъде подготвено предложение за провеждане на остро мероприятие".
Друг план, който очевидно обхваща втората половина на 1971 г., предвижда агент "Жана" да установи контакт с обекта, за да предизвика интереса му към нея, с цел той да приеме покана за посещение във Виена. На ръка е записано: "Да. Без резултат."
От друга писмена резолюция се разбира, че един от агентите, работил по случая - "Николай", е разконспириран и затова до 15 септември 1971 г. трябва да бъде направен анализ "за изясняване възможностите за бъдещето му ползване по разработката".
Планира се още да бъдат изучени възможностите на Второ главно управление и да се предложи придобиването и ползването на техни секретни сътрудници "за изпълнение задачи по обекта". Върху това предложение неизвестна ръка е написала: "Обещания има!"
В архивите няма запазени материали как се е развила операцията. "24 часа" обаче издири дъщерята на Славенов - Елза, която живее в Италия. Баща й отдавна е починал, но и тя, и той са се досещали за акциите, готвени срещу него.
Дъщерята Елза Славенова, Италия: Предупредиха го за похищението
- Според документите, които намерих, баща ви Благо Славенов е един от 10-те български емигранти, които между 1963 и 1973 г. са били мишена на спецотдел за т.нар. остри мероприятия в Държавна сигурност... Изненадва ли ви това?
- Не, не ме изненадва. Ние подозирахме това и живеехме в постоянно напрежение.
- Откъде подозирахте?
- Баща ми имаше хора, които го бяха предупредили, че искат да го отвличат и да го връщат в България, и затова беше много предпазлив.
- Как се пазеше?
- Ако един ден излизаше в 7,15 ч да си купи вестник, на другия променяше това и излизаше в 8,15. Ако една вечер се прибираше в 6, на другата вечер се прибираше в 8. Имахме специална брава...
- Колко време продължи тази игра на котка и мишка?
- До 1989 г. Но беше особено силно около 1978 г., когато с чадъра ликвидираха Георги Марков. Въобще между 1967 и 1980 г. бяха много тежки години...
- Според документите е имало една неуспешна акция срещу него през 1969 г. - трябвало да го отвлекат от кораб и да го върнат в България...
- Да, имаше такова нещо, но той не се яви.
- Как стана това?
- Ами в Триест акостира един български кораб и измислиха, че нещо се е повредил, а екипажът не знае италиански, затова баща ми да иде да превежда. Покани го един италиански адвокат.
Той обаче разбра, че му готвят клопка, и не отиде. Взе едно такси и избяга. Каза: "Българският кораб е българска територия."
- Казвате, че предложението да бъде преводач е отправено към него от италиански адвокат. Значи ли, че адвокатът е работил за българските служби?
- Не мисля, че той е знаел истинският замисъл на операцията.
- Баща ви чел ли е досието си в Държавна сигурност?
- Не, той почина през 1996 г., много разочарован и тъжен от това, което става в България. Той беше много хубав, много чист човек. Върна се за първи път през март 1992 г. и на края на август получи инфаркт.
Остана много разочарован от това, което вижда. България не беше това, което помнеше, но той продължи да я идеализира. През януари 1996 г. получи инсулт. Тук, в Италия, го водех на иглотерапия. Един ден той каза на иглотерапевта:
"Вдигни ме на крака - искам да ида да умра в България."
Така и стана. Върна се през юни 1996 г. и почина през юли 1996 г. Погребан е в родното си Ново село, Пловдивско.
- Вие как се озовахте в Италия?
- Пристигнах нелегално на 23 ноември 1967 г. и за първи път видях баща си. Той е заминал през 1949 г., когато съм била на 22 месеца, и не го помнех. Той беше подготвил документите за моето отиване в Италия. Така трябваше да дойде и майка ми, но не успя. Бяха й казали, че ако направи опит, ще я застрелят на границата.
Така и останаха разделени - видяха се за първи път след 45 г., през 1992 г. Тя почина през 2000 г.
- Тя знаеше ли за отвличането, което са готвили на баща ви?
- Криехме от нея, защото беше в много лошо здравословно състояние от постоянния тормоз.
- Знаете ли, че баща ви е бил разработван от Държавна сигурност под кодовото название "Либерто" - така пише в документите. Какво значи "Либерто" на италиански?
- Не знаех. В Древния Рим "Либерто" е бил робът, който е получавал отново свободата.
- Според документите, които намерих, е имало план, ако успеят да го доведат, да бъде превербован да работи за българските служби? Чували ли сте за това?
- Да, но значи не са познавали добре баща ми - никога нямаше да премине на тяхна страна.
- В един от документите пише, че баща ви трябвало да бъде върнат от Австрия. Той по какъв повод ходеше в Австрия?
- Той беше член на БОД - Българското освободително движение, и се виждаше с много хора.
- В документите се казва, че ДС имала агент "Жана" във Виена. Тя трябвало да установи контакт с баща ви, да предизвика интереса му и да го покани да иде там, но това не дало резултат... Знаете ли за подобен случай?
- Не съм в състояние да потвърдя.
- В документите пише, че по операцията за отвличането на баща ви през 1969 г. са работили 3-ма агенти и 2-ма оперативни работници. Той подозираше ли кои около него са агенти?
- Да, мисля, че се досещаше, но не искам да спекулирам с имена, когато не разполагам са факти.
- Пак според документите вие сте участвали в набирането на сведения за картотеката на баща ви...
- Не, това не е вярно.
- С какво си обяснявате, че баща ви е успял да оцелее и акциите, готвени срещу него, не са успели?
- Беше много предпазлив и имаше специален нюх, силна интуиция.
- Какво знае вашият син за дядо си? Разказвали ли сте му на какво е бил подложен?
- Знае, че дядо му обичаше много родината си, мразеше тоталитаризма и искаше да види една свободна България. За него дядо му е хъш от ново време.
Вижте и: Тайно спецзвено за мокри поръчки създадено през 1963 г.