Първият наш владика на Западноевропейската епархия си отиде 4 месеца преди да навърши 90 години
„С голямо прискърбие ви съобщаваме, че днес на преклонна възраст във Финикс, Аризона, се упокои Негово Високопреосвещенство бившият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон! Бог да го прости, вечна и блажена да бъде паметта му! Амин!“ Това написа във фейсбук вчера сутрин наследилият епархийския му престол в Берлин митрополит Антоний във фейсбук.
Дядо Симеон си замиина след продължително боледуване. Той бе първият митрополит на новоучредената през 1986 г. Западноевропейска епархия със седалище в Будапеща, която по решение на Св. Синод от 30 май 1994 година става Западно- и Средноевропейски митрополит със седалище в Берлин.
Пътят му до архиерей е дълъг. Преди да облече расото роденият във Варна на 17 септември 1926 г. Христо Димитров Костадинов е бил 4 години прогимназиален учител в Суворово. После завършва Института за усъвършенстване на учители педагози и работи каато педагог в София. Наред с това през 1952 г. завършва като частен ученик Софийската духовна семинария и през есента на 1953 г.
Още по време на следването си става послушник в Преображенският манастир, а на 7 декември 1954 г. е постриган в монашество с името Симеон от Ловчанския митрополит Филарет. Духовен наставниик тоогава е легеендарният Левкийски епископ Партений - викарий на Софийския митрополит. На 12 януари 1955 г. е ръкоположен за йеродякон и е причислен към братството на Рилския манастир. От края на 1957 г. до лятото на 1959 г. Симеон е на специализация в Московската духовна академия. Там на 8 октомври 1958 г. с благословението на Светия сиинод Руският патриарх Алексий I го ръкополага за йеромонах в прочутата Троице-Сергиевата лавра.
Симеон се връща в България и става учител-възпитател в Софийската семинария до края на 1965 г. Междувременно на 1 ноември 1961 г. става архимандрит и като такъв от 22 януари 1966 г. е назначен за протосингел на Българската епархия в САЩ, Канада и Австралия със седалище в Ню Йорк. Тази длъжност изпълнява до януари 1973 г., когато е хиротонисан за епископ и назначен за викарий на Ню Йоркския митрополи, като отговаря и за българската епархия в Акрон, Охайо. През декември 1978 г. епископ Симеон е повикан в София и властите, както и синодът, не му позволяват да се върне в САЩ. На 11 май 1979 г. той на своя глава се връща в Ню Йорк, но за да се уреди това канонично го назначават от 22 декември 1979 г. за патриаршески викарий, управляващ църковните ни общини в Западна Европа със седалище в Будапеща.
На 17 април 1986 г. е избран за пръв митрополит на новоучредената Българска Западноевропейска епархия със седалище в Будапеща, а от 30 май 1994 г. с решение на синода той се титулува Западно- и Средноевропейски митрополит със седалище в Берлин.
Дядо Симеон бе спорна, но борбена личност и напусна Св. Синод и поста си на Западноевропейски владика не когато архиереите гласуваха пенсионирането му, а когато той сам поиска. Всъщност той обръщаше прекалено голямо внимание на телесното си здраве и не можа да се отдели от Америка. Реално той повече от 10 години бе извън епархията, на която бе пръв архиерей, тъй като се водеше само на книга Западноеевропейски митрополит, а живееше в във Финикс, Аризона, „заради климата, който му понасял“. През това време работата в Западна Европа вършеше неегоовият викарий епископ Тихон.
През 2005 г. дядо Симеон подава оставка, но патриарх Максим въобще не я внася за разглеждане в синода. Шест години по-късно самият синод решава да пенсионира владиката, тъй като не може да си изпълнява задълженията си на архипастир в Западноевропейската епархия. Тогава обаче дядо Симеон, хваща полета до София и идва с гръм и трясък на заседанието и обръща вота в свооя полза. Макар и на преклонна въъзраст, но борбен по дух, той отново успява да преобърне вота, а синодът гузно оттегля решението си.
Две години по-късно митрополит Симеон сам подава оставка по здравословни причини. Св. синод я приема на 11 юни 2013 г. През октомври изборите за нов митрополит на Западно- и Централноевропейската епархия печели едва 35-годишният епископ Антоний, дотогава викарий на Пловдивския владика Николай.
Като отвориха досиетата на клира, се оказа, че дядо Симеон е бил не просто сътрудник, а щатен служител наа Държавна сигурност и член на БКП. Като друго негово прегрешение към православието изтъкват икуменическите му позиции, т.е. сближаването с католическата църква. Каквото и да се пише за него обаче, той безспорно имаше характера и смелостта да отстоява себе си и действията си в Св. Синод.
„След уреждане на формалностите тялото на митрополит Симеон ще бъде транспортирано в България и ще бъде изложено за поклонение, за което допълнително ще бъде известено“, се казва в обръщение на Св. Синод. Приживе митрополит Симеон е изразявал желание да бъде погребан в Рилската света обител, тъй като се смята за монах на манастира.
