Всички видове у нас са защитени, казва шефът на Природонаучният музей в Пловдив
В България няма агресивен вид, дори пепелянката не закача, ако не я настъпиш
Няма ден, в който да не бъде хваната змия на оживено място в някой български град - я двор на детска градина, я парк.
Само за седмица в Пловдив бяха регистрирани няколко случая. Дете беше ухапано близо до Природонаучния музей. Оказа се, че водна змия е изпълзяла от река Марица и го клъвнала, защото я закачало. Инцидентът се размина без последствия, тъй като този вид влечуги не е отровен.
Еднометров екзепляр от вида голям стрелец пък беше заловен на ул. “Ландос” близо до детска градина отново в Пловдив. Шефът на Природонаучния музей в града гл. ас. д-р Огнян Тодоров, който е зоолог, обясни, че този вид не е опасен.
Преди дни змия влезе в магазин близо до централния площад във Варна. В Козлодуй също се оплакват, че в обраслите треви гъмжи от влечуги. И в Търговище възрастна жена видяла змия да влиза в двора на детска градина. В Пещера бе открита в кола.
“Нормално е
напролет да
се активират
В големите горещини няма как да ги видите по камъните. Тези влечуги регулират температурата си спрямо околната среда и биха загинали, ако се пекат на жегата”, обясни д-р Тодоров, който преподава зоология в Биологичния факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
По думите му в България най-опасни са усойницата и пепелянката.
“Опасни са, защото имат отровни жлези в предните зъби”, казва ученият. Според него отровата на усойницата е по-силна от тази на пепелянката.
“Тя е по-концентрирана и съдържа коктейл от хемотоксини и невротоксини, които поразяват кръвоносната и нервната система”, уточнява д-р Огнян Тодоров.
Затоплянето на времето и зачестилите валежи активираха напоследък тези влечуги. Избуялите треви пък са рай за тях. По тази причина еколожката от пловдивската община Йорданка Даскалова призова хората да не влизат в неокосени площи.
“Нямат работа там, да минават по алеи и пътеки. Няма как да водим борба със змиите, те не са комари да пръскаме срещу тях”, каза Даскалова.
Според нея е нормално в градове и села, където има реки, да има и змии. Д-р Тодоров допълва, че
водните екземпляри
излизат от
местообитанията си
и могат да изминат
до 5 км на сушата
за да търсят храна
Други са в изоставени сгради, храсти и под камъни.
“Освен усойницата и пепелянката в България има и други отровни видове, но не са опасни за човека. Такъв е вдлъбнаточелият смок, който се среща в по-топлите части на страната. Но дори и да ухапе човек, не може да го умъртви, защото отровата му не е в жлезите на предните зъби”, обяснява ученият. Той уточни, че всички видове у нас са защитени.
“Змии е имало около нас и ще ги има, въпросът е да не ги закачаме и нищо няма да ни сторят”, категоричен е д-р Тодоров. Хората в градовете най-често се паникьосвали от водните видове, които са най-разпространени у нас. “Но те са полезни земноводни, хранят се с насекоми, жаби и рядко правят опит да хапят. Защитната им реакция е да пускат миризлив секрет, с който отблъскват.
Друг вид, който се среща в покрайнините на градовете, е смокът голям стрелец. “Това е най-голямата наша неотровна змия, но е хаплива”, обясни зоологът. И изрично уточни, че всички змии нападат, когато бъдат притеснени. “Те никога не действат без повод. Естествено, че ако се опитате да ги безпокоите, те ще се отбраняват. Затова казвам - хората да не закачат змиите. У нас нямаме нито един агресивен вид. Дори пепелянка няма да те докосне и ще мине през крака ти, ако не я настъпиш. Дразниш ли я обаче, тя хапе”, категоричен е ученият.
Сред често срещаните е и смокът мишкар. Той също бил много полезен, защото можел да унищожи цяло гнездо на гризачи. Правил опити да хапе с цел отбрана, но не бил опасен. Според д-р Тодоров използването на противозмийски серум не бива да се прави безразборно.
“Ако пепелянка или усойница порази човек, който е имунно здрав, той може да се оправи за няколко дни, без да е употребил серум.
Разбира се, ако ухапаният развива алергия по подобие на ужилване от пчела, трябва да вземе от лекарството. Но ако то се ползва неправилно, предизвиква хипоалергична реакция”, разяснява ученият. Той също е категоричен, че
няма как да се води
масова борба
със змиите
“Не бива хората да изпитват атавистичен страх от тях”, съветва д-р Тодоров.
Как да ги различаваме? Отровните са с по-късо и по-дебело тяло. Главата им в задната част е разширена. При усойницата и пепелянката е характерна ромбоидната шарка отгоре. Смоците пък били по-елегантни и с издължени тела.
Леопардовият смок бил изключително атрактивен и с красива окраска. Срещал се на малко места предимно в Южна България. Не правил опити да хапе.
Специалисти съветват хората, които обитават къщи, да не оставят врати и прозорци на приземните етажи отворени през лятото. Имало риск някоя змия да се вмъкне. Препоръчително е редовно да се косят зелените площи.
Токсиколог: Направете стягаща превръзка за не повече от 40 мин
АНЕЛИЯ ПЕРЧЕВА
Стягаща превръзка над мястото на ухапването от змията и обездвижване на крайника са първите неща, които трябва да се направят, ако сте далеч от здравно заведение. Така ще се забави кръвообращението и разпространението на отровата, обяснява шефът на отделение към Клиниката по спешна токсикология на ВМА в София д-р Йордан Ангелов.
Той уточнява, че стегнатата превръзка може да стои максимум до 40 минути. През това време задължително се отпуска през интервал от няколко минути. В противен случай може да се получи вторична некроза.
“При ухапване от пепелянка, усойница или каменарка, които са най-разпространените отровни влечуги у нас, се забелязват две точковидни кръвоизливчета с големина на карфица на разстояние от 4 до 6 мм едно от друго”, уточнява д-р Ангелов.
Появяват се зачервяване и оток, който за няколко часа нараства. Допълнително може да има и подуване на лимфните възли на засегнатия крайник, както и хеморагични петна в областта на ухапването и по други части на тялото на по-късен етап.
Някои пациенти се оплаквали от потене, гадене, повръщане, други изпадали в шок.
Единственото спасение е противозмийски серум, който се поставя локално - на мястото на ухапването, и мускулно. Терапията включва и прилагане на кортекостероидни, антихистаминови препарати, ваксинация срещу тетанус и антибиотици.
При необходимост се прави лечение с барокамера.
По думите на д-р Ангелов 80% от ухапванията от змии са по крайниците. Имало и единични случаи по главата и гърдите.
“Нерядко летящи насекоми могат да оставят сходни белези като при отровните влечуги и да се получи същото зачервяване и оток. Това първоначално затруднява лекарите да определят от какво е пострадал пациентът”, уточнява токсикологът.