"Няма мира от палаткаджиите. Дошъл да почива на язовир "Батак". Добре дошъл. Но като си тръгнеш, събери си боклука в чували, пък си го закарай и изхвърли на определените за това места.
По 20-30 нерегламентирани сметища чистим всяка седмица. Понякога хвърлят каквото им падне и където им падне. Една стотинка не вземаме и не печелим от лагеруващите. Всичко е частни терени и държавен горски фонд."
Кметът на община Батак - Петър Паунов, не крие гнева си, когато става въпрос за чистотата в прилежащите територии около язовира и курортната местност Цигов чарк. За нея отговорност носят той и администрацията му.
Събота. Летните горещини са обхванали цялата страна. Кервани от коли с цели фамилии са окупирали планинските язовири в търсене на прохлада. Не прави изключиние и яз. "Батак".
Около десет хиляди човека са край водоема в частни вили, хотели, палаткови лагери, импровизирани къмпинги.
Много от хората са дошли само за ден. Кафенета, капанчета, магазини и хотели в курорта Цигов чарк се пукат по шевовете.
Други, разположили биваците си край брега, мятат въдици, лежат по ливадите, подклаждат огън за скара. Планината се оглася от ритмите на попфолк звезди от целия познат спектър.
"24 часа" обиколи по-голямата част от от яз. "Батак". От местността Дъното, където е стената, по панорамния път до курорта Цигов чарк. И оттам до контрастената, любимо място на въдичарите.
Общата обиколка на яз. "Батак" е над 40 км, почти двете трети от тях са достъпни. Навсякъде, където има възможност, са разпънали палатки, паркирали каравани, изградени са импровизирани селища.
Този ден е изненадващо чисто, като се изключат няколкото нерегламентирани сметища край пътя. Личат опаковки от храни, празни бутилки, хартиени и други отпадъци.
Контейнерите за смет по протежението на панорамния път и на Цигов чарк обаче са полупразни.
"Трябваше да дойдете преди две седмици, когато оттук минаваше част от трасето на рали "България". Имах чувството, че половината държава се е изсипала по ливадите около водата.
Не мога да ви опиша какво беше, след като хората си тръгнаха. Тонове боклуци сме изхвърлили.
Кой където седял, там хвърлял. Около контейнерите се бяха образували огромни камари с отпадъци. Едва допреди няколко дни успяхме да нормализираме обстановката", обяснява градоначалникът.
Думите му потвърждава и Луко Димитров от Пазарджик, собственик на обширен земеделски терен до брега на язовира. Той пък е бесен, че му изпотъпкали ливадите, без да се съобразяват, че са в частен имот.
"Повечето от хората оставят чувалите си с боклуци край пътя или в огнището, което са палили. В района има много бездомни кучета, които разнасят след захвърлената смет навсякъде", разказва Димитров.
До входа на неговия имот има сметище, но мъжът отказва да го почисти, защото боклуците били зарязани от туристи. Показва събрани собствените си отпадъци, кои то смятал да изнесе на тръгване.
Контейнерът за смет е на около 2 км и не може всеки ден специално да ходи до него, за да хвърля боклука.
Иво от София обаче показва събраната в чували смет. "Всичко е до съзнанието на отделния човек", споделя. Той е пристигнал край яз. "Батак" със семейството си и с приятели в петък вечер. Разпънали са палатките си непосредствено край водата. Ловят риба и почиват.
Марин Белоев пък е категоричен: "Погледнете колко много хора има около нас. Ако в София се събере толкова народ на едно място, ще се зарине с боклуци."
Адът настъпва в неделя вечер, когато хората си тръгват, пояснява кметът. Именно поради това е разпоредил сметопочистващите камиони да събират отпадъците в понеделник и петък. Непосредствено преди и след най-големия наплив на туристи.
Отделно от това всяка пролет и есен се правигенерално почистване.
"Допреди година-две нещата бяха много по-лоши. Вече има някакво съзнание и повечето хора изхвърлят чувалите със смет на определените места. Цялото сметосъбиране обаче е за наша сметка.
На практика жителите на общината плащат, за да чистим и изхвърляме боклука на туристите. От държавата нищо не дават, а 90 % от териториите са държавни.
Собствениците на вили в района плащат дребни суми за такса смет от порядъка на по няколко лева. От терените, които се водят частни земеделски земи, пък такава такса въобще не се събира", твърди Паунов.
Той пояснява, че не може да бъде санкциониран турист, който е разположил палатката си в частен имот.
Редовното обяснение било, че собственикът му е приятел и го е пуснал да къмпингува. Курортната такса пък, която се събира от десетината хотела на Цигов чарк, е сравнително малка - около 30 хиляди лева годишно.
При 100% събираемост на такса смет в хазната на Батак влизат около 300 хиляди лева. Реално обаче за сметопочистването и сметоизвозването в общината се харчат над 500 хил. лв. Разликата се дотира от общинската хазна, пояснява Петър Паунов.
"Бюджетът ни е е2,5 милиона лева. Една пета от него даваме за сметопочистване и сметосъбиране. Имате ли представа как се справяме?"
Паунов обмисля вариант да се поставят допълнителни контейнери за смет по протежението на панорамния път около язовира - около 20 км, където къмпингуват най-много туристи.
Мисли се и за екопатрули, но по чисто финансови причини към момента това не може да стане. Поради това са се насочили към подобна европейска програма, която обаче не обезпечава разходите за заплати, осигуровки, автомобили и поддръжка.
"Каквото и да направим, не можем да сложим до всеки турист пазач. Който няма съзнание , какъвто е в дома си, такъв е и в планината. Добре поне, че все по-малко са такива.", обобщава Петър Паунов.