На 5 август 1991 г. в Цуг, Швейцария, е регистриран "Мултигруп холдинг" АД. Фирмата наема офис в малък апартамент точно срещу синия небостъргач на Марк Рич.
На следващия ден - 6 август, лидерът на групировката Илия Павлов навършва 31 г. Днес "Мулти груп" би празнувала 19-ата си годишнина, утре босът й Павлов щеше да чества своя 50-годишен юбилей. Но и фирмата в онзи си вид, и създателят й вече са мъртви.
“Днес Илия Павлов е капитал за “Мултигруп”, но със сигурност в следващите години ще спре да бъде капитал и ще стане история за "Мултигруп". Всички живеем във времето си..."
Това са думи на Илия Павлов. Едва ли е предполагал колко пророчески са те.
"Мултигруп" обаче има предистория. През есента на 1988 г. в кооперацията на ъгъла на бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Раковски" се създава импресарска компания (или творческо-производителна кооперация според соцтерминологията на Указ 56) "Мултиарт". Предмет на дейност - търговия с произведения на изкуството от античните времена до днес. "Мултиарт" се управлява от директорски борд от 7 души, на ротационен принцип.
Според приближени до Павлов помощта в началото дошла по две линии. Едната е от бизнесмени от Турция, Гърция и Малта. Най-голяма подкрепа в начинанията му оказва анонимен гръцки богаташ, който му предоставил оборотни средства, за да извърши първите си крупни сделки и да започне сериозен бизнес.
По-късно Илия Павлов ще обясни старта си в бизнеса така: "В началото правех всичко, но разбрах, че така не се печелят пари. Бях принуден да променя нагласата си и отидох в Малта. С турски колеги купувахме подводници от "Совморфлот", нарязвахме кожусите им и ги пращахме в турските металургични заводи."
През 1990 г. "Мултиинтернешънъл холдинг" се разполага в част от сградите на Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Каква ирония на съдбата: капитализмът без бой превзе територията, където се подготвяха червените управленци за построяването на комунизма.
През цялото време оттук нататък Павлов ще гради своя бизнес и групировка чрез тайната (а и явната) любов между икономиката и политиката. Ще ухажва политици, ще финансира изборни кампании, ще откупува дългове към други държави и от всичко това ще печели много.
Зараждащата се империя вече има три клона:
1. "Мултигруп" - САЩ и Канада - със седалище във Вирджиния.
2. "Мултигруп" - Западна Европа.
3. "Мултигруп" - Източна Европа, тук влиза и"Мултигруп" - България.
Носещи компании в групировката са: "Интерстийл" (метали), "Бартекс" (хранителни стоки, основно внос на захар), "Ем Ай Инженеринг" (комуникации и продажба на сателитни чинии), "Интком" (текстил и офис оборудване) и др.
През 1991 г. е създадена "Арес Делта" - дъщерна фирма с управител Димитър Иванов. Регистрирана е в Драгоман заради безмитната зона. В Москва представител на "Мултигруп" е Александър Атанасов, брат на Андрей Луканов.
Пак през 1991 г. във Вадуц, Лихтенщайн, е регистрирана "Вениса естаблишмънт" - за финансовите операции в Европа.
Във Вашингтон е установена компанията "Ай Би Ай корпорейшън". В Малта - "Ай Пи Ен". В Цуг е "Технохолдинг". Той дублира едноименното софийско смесено дружество с държавното "Техноимпорт-експорт".
По това време Павлов казва: "Не сме политическа структура и не дискриминираме хората заради миналото им. В специалните служби имаше изключителни специалисти технократи..."
Първите критични публикации срещу корпорацията се появяват през 1992 г. при управлението на премиера Филип Димитров. "Мултигруп" е обявена за създание на комунистите и ченгетата от ДС, за да умножава изнесените в чужбина червени пари. В медиите се появиха версии за връзката на "Мултигруп" с Максуел, живеещия във Виена Огнян Дойнов и Луканов.
После взаимоотношения се стоплят, появява се дори реклама на "Мулти" в синия официоз "Демокрация". Вървят преговори на Павлов с кабинета да изкупи дълга на Ирак.
При управлението на Любен Беров (28.10. 1992 г. - 8. 9. 1994 г.) има бум в сдружаването на "Мултигруп" с държавни компании и техните шефове. През 1993 г. се ражда "Дисконтова къща". Банката на Миронов става финансов гръб на повечето проекти на "Мулти". "Дисконтова къща" е основен участник в цесиите с "Химко" и "Кремиковци".
Раждат се дъщерните фирми: "Балкан машинъри" с шеф Тодор Ненчев, бивш зам.-министър на промишлеността, "Балкан милк", "Балкан хляб" и др. Румен Сербезов активно помага за създаване на смесени държавно-частни фирми в текстила.
"Мулти" се сдобива с 24 предприятия, 7 хотела и над 25 търговски фирми у нас и в чужбина. Анализаторите сочат, че основният подход на групировката е бърза печалба чрез завардване на входа и изхода на няколко големи предприятия. Над 25% от износа на "Кремиковци" са свързани с корпорацията.
"Министрите и бизнесмените не трябва да се срещат по градинките, а в кабинетите. Като вляза и кажа това, това и това, министърът да каже "добре". Това е", заявява в интервю тогава Илия Павлов.
Следва: Какво остана от "Мулти" след убийството на Илия Павлов
