МИЛА ИЛИЕВА
Старите книги се съхраняват при 18 градуса по Целзий, 55% относителна влажност на въздуха и осветеност до 50 лукса
Десетки средновековни ръкописи са минали през ръцете на реставраторката д-р Румяна Дечева. Когато я питам дали една година стига за съживяването на старата книжнина, тя учудено вдига вежди:“О, какво говорите!? Работата по един ръкопис може да трае от 1 до 3-4 години. Ето този, над който работя в момента, сигурно ще ми отнеме 3 години.”
Лабораторията е като кибритена кутийка. На външен човек едва ли би му хрумнало, че тук възкръсват за нов живот ценни ръкописи и старопечатни книги. В малката стаичка е разположен голям плот с вътрешно осветление, на който реставраторката най-напред поставя книгата, за да огледа и прецени щетите, които трябва да отстрани. Изглежда, този стартов период е най-важен, защото тогава преценява как да постъпи и описва точка по точка нужните действия. Когато я питам каква част от работата й е “на ръка” и каква се пада на модерната техника, Румяна Дечева ми отговаря: “Като цяло работата на ръка винаги преобладава. Но всичко зависи от интелектуалната работа в началото. От прецизния план как ще бъде реставриран този обект. Като в шахмата е - трябва да се мисли с няколко стъпки напред. Защото и в реставрацията понякога настъпват неочаквани обрати.”
Продължавам да любопитствам - през колко операции минава един ръкопис за реставрация? Едва ли може да се приложи универсална формула - зависи от степента му на запазеност и всякакви други фактори. Но грубо стъпките са няколко, обяснява ми г-жа Дечева.
1. Най-напред са
огледът,
профилактиката
и дезинфекцията
“Вижте този ръкопис - в миналото е бил преподвързван и това личи по силно обрязаните му листове. Освен това не е запазен в цялост. Част от листовете му са били използвани за заздравяване на подвързията. Друга част са били подлепвани. Значи трябва да сваля лепилото и допълнителните хартии”, описва първите етапи от работата си д-р Дечева.
Обяснява ми, че този ръкопис преди години е бил подновен, отделен от старата и поставен в нова кожена подвързия. Но понеже подлепването на страниците се среща често, кожата на гърба не е издържала и се е скъсала. Задачата й е също така да почисти и възстанови кожата.
Обяснява ми, че дезинфекцията на ръкописите с химикали вече е остарял похват, защото може да повреди мастилата и кожата на подвързията. Съвременната тенденция е просто да се създават добри условия за съхранение. Защото спорите на гъбите и плесените са навсякъде, но се развиват там, където е топло и влажно. “Идеалният вариант да бъдат избегнати е ръкописите да се съхраняват при 18 градуса по Целзий, 55% относителна влажност на въздуха и осветеност до 50 лукса”, категорична е реставраторката.
2. Почистване
Почистването на замърсените и прашни листове на ръкописите се прави механично, със скалпел и гума - електрическа или на прах. Ако листовете са подлепвани с друга хартия, се правят специални компреси, за да набъбне лепилото и да се отделят допълнителните талони, а остатъците от лепилото се премахват.
3. Мерки по книжното
тяло - преглед и
връщане на листове
Когато листовете и подвързията бъдат почистени, следва събирането им в единно цяло. Ако някои от тях са скъсани или повредени, предварително се затварят разкъсванията и се запълват липсващите части в хартията. Ако мастилата са стабилни, липсите могат да се възстановят с процедура на листоотливане, обяснява реставраторката. При разподвързани книги това се прави в листоотливната машина.
“Съвременната тенденция обаче е да се запазва оригиналната конструкция на ръкописите. Това предполага да няма инвазивна намеса в оригинала, характерна за реставрацията през 70-те и 80-те години на миналия век. Тогава се е допускало масово разподвързване и отливане на книги. Практикувало се е укрепване на мастилата, за да не текат при листоотливането в машината. Резултатът от тази процедура е дълбокото навлизане в структурата на хартията на синтетичните смоли, използвани за укрепване на мастилата. Това е направило реставрираните по този начин листове чупливи и податливи на разпад в наши дни”, обяснява д-р Дечева.
В миниатюрната й лаборатория има специален уред - вакуумен клин, благодарение на който могат да се възстановят части от повредени листове на ценен ръкопис без разподвързване. Книгата се поставя в него, включва се вакуумната машина и в участъците с липси се излива хартиена каша. На този уред успешно се почистват и различни петна. Вакуум масата със светещ плот е удобна за ръчна реставрация, а под плексигласовия й купол се прави контролирано овлажняване на хартия и пергамент при нужда от изправяне на деформации или разлепване. Има и различни по големина преси за сушене и изглаждане на влажните листове. Със специално станче в лабораторията се обшиват книги с канап. Запасите от дълги рула специална дълговлакнеста японска хартия, използвана при реставрация, са затворени в стъклен шкаф.
4. Реставрация
на подвързията
При кожените подвързии се прави почистване, стабилизация и подхранване на кожата. За укрепване и възстановки на липсващите части се използват оцветена в същия цвят кожа или хартиени влакна.
5. Изработване
на кутии от
безкиселинен
картон
Конструират се по размера на всеки един ръкопис. В нея се поставят и ръкописи с частично съхранена или липсваща подвързия. Важни са, защото не позволяват ръкописите да се прашат и деформират. Ако ръкописът е с липсваща част от дървения капак, се прави вставка, която се поставя върху корицата и не позволява на пергаментните листове да се деформират. За възстановяване на липсите в дървените капаци се използва балсова дървесина или безкиселинно велпапе, облечено с дървен фурнир за твърдост.
6. Дигитализация
Извършва се на специална стойка за книги, която не позволява те да бъдат отваряни на повече от “здравословните” 120 градуса, за да не се стига до разкъсване на книжното тяло. Осветлението е LED, така че да не нагрява опасно страниците. Ако ръкописът е от пергамент, при нагряващо осветление той се изсушава и нагъва опасно.
Стойката е направена така, че да се заснемат всички листове само с едно завъртане на книгата. Събира ги и ги обединява в единно цяло компютърна програма. Така заснетото се превръща в дигитализирана книга.
Дигитализираният ръкопис лесно може да се изпрати по електронен път особено на онези учени, които се интересуват единствено от текста.
Средновековните книги са изработвани много по-качествено от днешните. От средата на ХIХ в., когато започва масовото им производство, качеството им силно се понижава.
В производството на хартия за икономия се включват дървесни частици и тя започва да старее по-бързо. Най-широко разпространените през ХХ в. книги са с лепени, а не с шити листове и корици, което ги прави много нетрайни, смята реставраторката.
