По 300 нови думи всяка година

БАН е кодификатор на българския език от 50-те години на миналия век. Снимка: Румяна Тонeва

Два века българският език се обновява с диалектите, сега само за 25 г. модерни термини и чуждици

бурно го преобразиха

По 200-300 нови думи на година - това е скоростта, с която се развива българският език.

Демокрацията не само преобърна живота в държавата, тя разтърси из основи и вербалното общуване на българина. Обществената енергия на първите протести заля публичното пространство с дръзки думи, които трябваше да пометат казионния тоталитарен език. Усещането за свобода мина и през словесно разкрепостяване, цинизмите дори на моменти вземаха преднамерено връх.

После на вълната на новите технологии в езика навлязоха термини, които половината възрастно население още не може да произнесе, въпреки че отдавна “чати” и “скайпва” с деца и внуци, изнесли се в чужбина.

Логично е, че при толкова нови неща, които се случват около нас, трябват и адекватни термини, с които те да бъдат назовавани.

И така от началото на демокрацията официално вписаните в речниците нови думи са около 5000, обобщават езиковедите.

Българският - първият

славянски книжовен език, има изключително богата история. В последните 200 години, когато се формира съвременният му книжовен вариант, в основата му бяха положени българските диалекти.

Днес те не са така жизнени както някога и определено не могат да дадат нова енергия и тласък на езика на съвременния българин. Вече отворен към света, през последните 27 години той постоянно посяга към нови думи. Проблемът е, че повечето от тях са чужди по произход и се отнасяме безкритично към заемането им, често това се случва и в науместен контекст.

Но ако някой използва дадена чужда дума, това

съвсем не означава,

че тя вече е влязла

в речника

на българския език.

Пътят до вписването ѝ е дълъг. Кои думи да бъдат включени, решават авторите на речника - това са екипите от Института за български език при БАН. Още през 50-те години на миналия век институтът е натоварен да бъде кодификатор на българския език.

Няма писана норма кога да се вкара в речника поредната партида думи. Щом учените преценят, че се е натрупал достатъчно нов речников материал, те започват да го обобощават и пресяват. Никой не го налага.

Важното е друго. Че всички чужди думи, които заемаме, винаги се нагаждат към системата на езика ни. Затова опасенията, че българският като малък език е заплашен от изчезване, не са основателни. Неговата система е гъвкава, но достатъчно стабилна, за да допусне българското да се стопи.

Преди 4 години беше създаден последният официален правописен речник на българския език. Тогава в него бяха включени многото английски думи, добили широка употреба. Това се наложи най вече от наличието на

големи колебания

при правописа им

Предишното издание е от 2002 г., а още по-старото - от 1983 г.

Всяко подобна редакция върви със споровете дали не е време за промяна на някои брадясали правила в посока опростяване на правописа. Вече 10-ина години например се говори дали

правилото за пълния член

да се отмени,

защото “така ще се съобразим с масовата практика на неспазването му”.

Стажанти от Секцията за съвременен български език в института на БАН, където е изработен речникът, проверили обаче какво е положението с членуването - как имената от мъжки род се употребяват в масовия печат, и се оказало, че почти няма грешки.

Не така стоят обаче нещата с ударенията и “ме”-кането - и от телевизионния екран, и в речта на публичните фигури грешките вече са толкова масови и фрапиращи, че сигурно професор Балан се върти в гроба си.

Появиха се напъни за официализиране и на въпросното “ме”-кане (правиМЕ), но засега им се дава сериозен отпор.

Затова пък радушно са приети всякакви “вкусни” новости - след свързаните с технологиите нови думи вероятно най-многобройната група е тази на термини от кулинарната област. Всяка вечер в национален ефир вече чуваме за веган, гурме, смути и др., отчитат езиковеди.

Първоначално част от пасивната лексика, официално в речника нахлуха и други свързани с модерния начин на живот и поддържане на тялото термини. Колкото по-внимателни ставаме към здравословното хранене и грижите за физиката, толкова по-старателно изреждаме всички тези модерни неща, на които се отдаваме

брънч, спа, уелнес

Гледаме токшоу, увличаме се винтидж, следим блогъри онлайн на таблетите и смартфоните си. Българинът вече не публикува информация на страницата си във фейсбук, а я поства- звучи по-престижно. По същата причина глаголът за другата най-популярна социална мрежа е туитвам.

“Тези употреби са интересни и от словообразувателно гледище. Излизането на Великобритания от Европейския съюз наложи думата брекзит (от British exit), която всяка вечер чувахме от различни медии. Каква ще бъде съдбата на всички тези думи, дали ще останат само част от езиковата мода, или реална необходимост да назоват нови явления, само носителите на езика и времето могат да покажат”, коментира доц. Владислав Миланов от Софийския университет.

Много актуални са наблюденията на колегите от Секцията по лексикология и лексикография към Института за български език на БАН. Непрекъснато се следят новите думи и тенденциите, свързани с тях, честотата на употреба, а това е важно за всяка една нация и за всеки един език, добавя езиковедът.

Още по темата: