И не може да има “друга алтернатива”
Обикновено когато се поставя въпросът за езиковата политика на нашето общество като съставна част от единната национална културна политика, почти винаги изказаните схващания се свеждат до едно – да се обяви война на чуждите думи, да се прогонят и да не се допускат те повече в езика ни. При това жертва на гоненията стават думи, съществуващи в разговорната ни реч, но и термини от различни области на знанието; и чуждици, но и възприети като необходими за езика ни чужди думи.
Каква е причината за това отношение към чуждите думи? Истината е, че те доста ни затрудняват със своята употреба. Много често ги вмъкваме в речта си, без да знаем точно значението им, и само се досещаме какво се бележи с тях. Затова продължаваме да говорим за ДРУГАТА АЛТЕРНАТИВА, макар че няма нужда от определението. Когато пък структурата на чуждите думи е неясна, започваме да смесваме АДРЕСАНТ и АДРЕСАТ, ИЛЮЗИЯ и АЛЮЗИЯ или пък ЕМИГРАНТ И ИМИГРАНТ.
Писането също води до трудности, макар че е прието чуждата дума да се пише така, както се произнася в езика източник. Затова не бива да се лутаме между различни форми като АПАРТЕЙД и АПАРТХЕЙД или ТИНЕЙДЖЪР И ТИЙНЕЙДЖЪР.
Правописът на чуждата дума е свързан и с изговора ѝ в езика ни, с нейното фонетично нагаждане към него. Нямаме право обаче да превръщаме ПЕРСПЕКТИВА в ПЕРЕСПЕКТИВА, ПУБЕРТЕТ в ПУБЕРИТЕТ, а БОМБАРДИРАМ в БОМБАНДИРАМ. Главоболия носят и ударенията на възприетите чужди думи и много често се допускат грешки тъкмо в тази област. Заради това има колебания при избора между МИТо и МиТО, МиТИНГ и МИТиНГ или между ВиДЕА и ВИДЕа или СТуДИА и СТУДИа, а се стига дори до измисленото противопоставяне на БЮРо и БюРО, макар само първата форма да е правилна.
Чуждите думи, които навлизат в езика, употребени дори еднократно, приемат определена граматическа характеристика. Така чуждото съществително при нас задължително трябва да има определен род и да се мени по число, независимо от това как съществува в чуждия език. Заради това думата БИЛБОРД, като навлезе в български, започна да се мени според правилата, действащи у нас, и в множествено число естествено става БИЛБОРДОВЕ, а не БИЛБОРДИ, ЛАПТОП стана ЛАПТОПИ, а не ЛАПТОПОВЕ, ШОУ стана ШОУТА, а не ШОА. Побългарената АУСПУХ в множествено число стана АСПУСИ, а не АУСПУХИ за разлика от ПАРКИНГ или ШЕЗЛОНГ, които в множествено число са ПАРКИНГИ, ШЕЗЛОНГИ а не ПАРКИНЗИ и ШЕЗЛОНЗИ. Има и други лутания – дали да бъде НОУТБУЦИ или НОУТБУКИ и дори НОУТБУКОВЕ, КЕНГУРУТА или КЕНГУРА и дори КЕНГУРИ, дали да се образува специална форма ЦУНАМИТА, КАМИКАДЗЕТА или и в множествено число да се употребява ЦУНАМИ, КАМИКАДЗЕ.
Това са само няколко примера. Независимо от войнствените призиви, чужди думи е имало и ще има в езика ни. Важното е подходът ни към тях да бъде диференциран, да знаем КОИ от тях да изберем за речта си и още повече КОГА и КАК да ги употребяваме в нея. Защото чрез чуждите думи ние също подкрепяме утвърждаването на нормите на книжовния ни език, които непрекъснато се развиват и като всеки продукт на нашия труд се нуждаят от постоянно внимание и грижи.
*Проф. Владко Мурдаров е преподавател по правоговор в НАТФИЗ и води рубриката “Език мой” в БНТ
