Никой не спира депутатите да си входират. Пък и ваканцуването им е важно за тях. То е тема на дискусии и разправии понякога.
Входирането и ваканцуването им обаче не намериха място в новия правописен речник на глаголите, който излезе през юни. Това са двете произведения на депутатското словотворчество, които не са особено сполучливи, казва проф. Владко Мурдаров, отговорен редактор на новия правописен речник на глаголите, който деветима езиковеди от Института за български език при БАН са изготвили за 3 години. Речникът има 991 страници и съдържа повече от 20 000 думи.
“Когато през 2012 г. издадохме официалния правописен речник на българския език, в него бяха включени и глаголите, но в много кратък вид - само основната форма и формата за второ лице (чета, четеш). Имахме идеята да направим специален правописен речник на глаголите”, обяснява още езиковедът.
Специалистите по български език са убедени, че глаголът с различните си форми много затруднява при употреба българина. Той е и първото препятствие пред чужденците, когато започнат да изучават български език.
Както е казал акад. Александър Теодоров-Балан, глаголът е слонът на българската граматика, припомня проф. Мурдаров шегата на езиковеда, който е първият ректор на Софийския университет.
Според него днес има депутати, извори на грешни думи.
Мнозина от тях бъркат при глагола “идентифицирам”. Много често се пише и се казва иНдентифицирам. Другият глагол, който много компрометира хората, е компромеНтирам. Всичтакива глаголи сме включили в речника, за да се знае правописът им, а и по ударението хората да се ориентират как трябва да се изговарят, казва кодификаторът на българския език.
Учените са включили в новия речник думите, които се употребяват активно в съвременната реч, т.е. само тези глаголи, които наистина много често се срещат. “Броят им никога не може да бъде изчерпан, защото напоследък, особено под влияние на английския, непрекъснато се раждат нови. В българския вземаме английски глагол, лепваме му българска наставка и го правим български. Така става например с глагол като ъпгрейдвам”.
Езиковедите са представили всеки глагол във всичките му форми, в които съществува. При “чета” всеки разбира, че в множествено число е ние четем, а не четемЕ.
Форми на глаголите от рода на пишемЕ, говоримЕ, правимЕ са неправилни, независимо че се употребяват много често. Това е масова грешка, казва проф. Мурдаров. И всичко това може да се провери в речника.
Много често се греши и при глаголи като пека, река, облека. Казва се и се пише “аз ще се облеЧа”, и по-често “те ще се облеЧат”. Както личи, грешката е или в първо лице, или в трето лице множествено число.
Ужасно дразни ухото на специалистите, когато българинът “ека” и когато се престарава и прекалено “яка”. Имаме формата “блестял”. Много често в множествено число става “блестЯли”, а не правилното “блестЕли”. Друг пример: от “видял” правилната форма е “видЕли”, а не “видЯли”, а от “горял” е “горЕли”, а не “горЯли”. При формите, които завършват на “л”, много внимателно трябва да се следи, когато се образуват формите за множествено число, дали се запазва “я”, или става “е”, обяснява специалистът. Има изолирани случаи като “те ядЯли” и е неправилно “те ядЕли”. Дадена е зелена светлина както за “броЯли”, така и за “броели”. Също правилно е “построЯли” и “построЕли”. Подобни решения са взети, като се отчита какви са предпочитанията на съвременните българи.
Често българите правят множественото число на “възпят” като “възпЯти”, а правилно е “възпЕти”. И за такива справки помага речникът.
“Опрян” в множествено число е “опрЕни”, а не “опрЯни”. И “мелих”, и “млях” са верни форми, както и “той мели” и “той мля”.
Езиковедите решили да представят като дублетни формите “взЕмам” и “взИмам”. В случая отстъпили пред масовата грешка, но все пак отбелязали, че дават предпочитание на първото.
