Осмото предстои, вероятно
ще спази традицията
Задава се поредното Велико народно събрание. Осмото в парламентарната история на отечеството. По традиция тези форуми са разпънати от скандали. Драматични сблъсъци са документирани в стенографските протоколи.
Крак на данданиите повлича Учредителното събрание в Търново. През 1879 г. в бившия турски конак се събира цветът на българската нация. Тук е и Иванчо Хаджипенчович, подписал смъртната присъда на Васил Левски.
Вместо да се обединят в строежа на младото княжество,
депутатите
настръхват
един срещу друг
“В Търново стана разцеплението. Тозчас Цанков и Каравелов привлякоха около себе си всичките гладници и нехранимайковци с дипломи и без дипломи”, описва либералите Григор Начович.
“Драган Цанков не можеше да гледа Д. Грекова, Славейков не можеше да гледа Балабанова, П. Каравелов не можеше да търпи Начовича и обратно”, визира себе си консерваторът.
На 16 април народните водачи приемат Търновската конституция. Не защото отбират нещо от конституционализъм, а защото е предложена от братушките освободители. След това Учредителното събрание автоматично се обръща в Първо велико, което да избере княз. Неколцина европейски благородници искат короната.
Българинът
Александър Екзарх
също е кандидат
за престола
Родом от Стара Загора, неговият псевдоним е Бейоглу, който превежда на Екзарх. Участва в църковната борба, поставя националния въпрос пред Великите сили, редактира “Цариградски вестник”.
“Мене ще ми е много скърбно - пише патриотът - да ся определи един чужденец, който и да е, който ще намери причини да ни хока, който ще е чужденец между нас, не ще да знай нито язикът, нито истинните ни нужди, който между друго ще е разкошен, ще обича пищността, ще иждивява народните пари без ограничение.”
Като се позовава на робската ни психика, Петко Славейков му опонира: “Да изберем княз от нас си, а не чужденец, това ще да е съвсем противно на нашия славеноболгарски характер и на историята, която ни разправя какво сме правили друг път в таквиз случаи…”
За княз е избран
адашът Александър
Батенберг
Пак по волята на Русия, защото е роднина на императора. На 17 април 1879 г. 250 велики депутати му слагат короната.
Щом сяда на престола обаче, князът усеща, че нещо му убива отзад. Това е конституцията, която ограничава правата му. Александър Батенберг иска цялата власт. Не пришита с бели конци коронована особа, а пълновластен господар на държавата!
Князът се мръщи, когато го наричат Светлост, както е по конституцията. Блазни се от обръщението Височество. Чете тронното слово с калпак на главата, за да демонстрира презрение към Народното събрание. Гологлавите депутати са изумени от поругаването на светата обител. Тези и други факти са причината
Захари Стоянов
да именува
монарха Малкото
Наполеонче
Две години и десет дена Батенберг търпи да е полувладетел. Най-сетне нервите му не издържат и на 27 април 1881 г. България осъмва с преврат.
Насрочени са избори за Второ велико народно събрание. В Свищов е вдигната специална сграда за високия форум. Той трябва да гласува на княза извънредни пълномощия за седем години напред.
На 2 юни князът тръгва на предизборна обиколка. Робството отново се показва от подмолите на българската душевност. В Русчук, родното място на Иванчо Хаджипенчович, конете на княжеския файтон са разпрегнати. На тяхно място мушкат глави български опълченци. Герои от Шипка и Шейново опъват мишци, за да преведат монарха през града!
“А пуста местност, за зла чест, не е равна. От старата скеля до мястото Байряклъ джамия е стръмнина, която, дордето изкарат питомните добичета, трябваше да почиват на няколко места”, ожалва клетниците Захари Стоянов.
На 1 юли 1881 г.
Свищов
диша празнична
атмосфера
Градът е потънал в цветя, веят се български и руски знамена. На пристанището са акостирали два парахода. “Голубчик" е готов да отведе княза, ако не получи пълномощията. “Тегетов” пък е докарал възторжени роялисти.
“Той беше биткан набит с белодрешковци шопи от Ломско, Видинско и пр., които излязоха на Свищов и где стъпили, где не на позорното землище на тоя град - френетическо ура подплаши дунавските жаби”, документира перото на Захари.
“Искаме си го княжлето! Искаме! Ще се нахвърляме подиря му в Дунавът, ако си отиде!”, плашели със самоубийство гостите. До такава грозна сцена не се стига.
С готови замастилени пера депутатите тичат да скрепят с подписа си височайшата воля. Тези, които изостават, гледат през прозорците дали “Голубчик” не изпуска пара, та да им открадне господаря.
304 велики народни представители парафират протокола за Режима на пълномощията. Батенберг им благодари и закрива събранието.
Третото велико пак е
във Велико Търново
На 26 август 1886 г. Александър Батенберг абдикира. Сваля го същата имперска Русия, която го качва на трона. В условията на безкняжие е съставено регентство, свикано е Трето велико народно събрание. Понеже е велико, място на действието пак е Велико Търново. Форумът е призван да намери най-достойната глава в Европа, на която да сложи българската корона.
На 29 октомври депутатите избират принц Валдемар Датски. В него обаче е заложена хамлетовската колебливост на литературния му предтеча. “Да бъде или не?”, пита се Валдемар и решава да откаже престола.
Тогава събранието командирова в странство трима емисари да продължат търсенето на княз. Късметът им излиза във Виенската опера, където принц Фердинанд сам предлага услугите си да управлява България.
Половин година депутатите уговарят подробностите по коронацията.
Най-сетне на 25 юни 1887 г. председателят на Великото трето Димитър Тончев се обръща към залата:
“Моля ви, господа представители, да приемете тоя кандидат и да гласувате единодушно, с акламация да изберете него за български княз, с което ще му дадем възможност да дойде в България и да се отървем от тежестта, която лежи на плещите на българския народ.”
Депутатите стават на крака. Ураганно “Ура!”, френетическо “Да живей!” и палещи дланите ръкопляскания люлеят залата. “Същото направи едновремено и публиката”, отбелязват парламентарните стенографи.
Фердинанд пристига в Търново на 1 август. Народното представителство го посреща с овации, а най-усърдните се хвърлят в нозете му.
На другия ден князът се заклева в конституцията, прибира се в двореца и почва да умува как да я прекрои по свой образ и подобие.
Фердинанд заръчва
на Стамболов
да направи каквото
може
Премиерът нарежда на експерти да изготвят закон за изменение на 13 члена в конституцията. Той е гласуван от Шестото обикновено народно събрание и е утвърден от Четвъртото велико пак във Велико Търново.
Най-съществената промяна позволява на княз Фердинанд да сключи брак с католичка. Според друга корекция той вече не е светлост, а царско височество. Но само на книга, фактически Фердинанд е васал на турския султан.
Независимостта на България е обявена през 1908 г. в Търновград, където е свикано Петото велико народно събрание.
То трябва отново да реформира конституцията. На 9 юни 1911 г. Фердинанд открива събранието. Александър Стамболийски скача и заявява, че гази основния закон. В член 140 е записано, че князът свиква високия форум, но не е посочено, че го открива, аргументира се той.
Думите на
Стамболийски
са сигнал
за батални сцени!
Опозицията яростно атакува промените, мнозинството опълченски ги защитава. Опозицията плюе монархизма, мнозинството старателно бърше.
“Вие сте хайдути на правдините на народа!”, вика републиканецът Димитър Страшимиров. “Ти си вагабонтин! Долу!”, отвръщат му роялистите.
В крайна сметка мнозинството налага промените. Трансформирани са отново 13 конституционни члена, един е напълно заличен. Навсякъде думите с корен “княз” са заменени с “цар”.
“Българският цар носи титлата “Негово Величество цар на българите”, а престолонаследникът - титлата “Царско Височество”, провъзгласява член 6.
Тези корекции са логични, защото България вече е царство. В този формат Търновската конституция битува, докато е заменена с Димитровска.
Това се случва
в Шестия велик
парламент
Той заседава в София, защото България вече е народна република, а Търновград намирисва на нещо царско.
През 1946 г. армия от 465 депутати почва да прибира заплати - комунисти и опозиционери.
По икономически съображения комунистите решават да изиграят спектакъла “Ликвидиране на опозицията”.
На 22 август 1947 г. режисьорът Иванов инструктира от Москва Спиридонов и Владимиров: “Моето мнение е да се разпусне съюзът на Петков напълно - централните ръководства и местните поделения. Също да се разпусне и неговият младежки съюз. Не следва да се смущаваме от чуждата шумотевица.”
Иванов е артистичният псевдоним на Георги Димитров, а Спиридонов и Владимиров са Трайчо Костов и Вълко Червенков. Двамата спешно събират екип, който изготвя Законопроект за забраняване и разтуряне на Българския земеделски народен съюз “Никола Петков” и всичките му поделения и секции.
Главната роля
е поверена
на правния министър
Ради Найденов
Той има опит, като юноша се е изявявал на читалищната сцена в родното си село Бъркач. На 26 август словото на Ради е така майсторски объркано, че един от масовката се провиква извън сценария: “Правя предложение прекрасната реч на другаря министър Ради Найденов да бъде отпечатана и широко разпространена.”
Законопроектът е гласуван на първо четене и министърът отново взема думата. “Господа народни представители! - сваля си каскета Ради. - Предвид на обстоятелството, че няма изказвания против законопроекта, нито предложения за неговото изменение, моля да се съгласите той да бъде гласуван по спешност и на второ четене.”
На 4 декември Георги Димитров влиза в събранието и подписва конституцията, която носи неговото име. Няма злобари, които да го освиркват като в Петото велико народно събрание.
Седмото върна
стародавната
търновска традиция
То отвори двери с тържествено заседание на 10 юли 1990 г. В конака, където е заседавал Иванчо Хаджипенчович.
“В 14,15 ч пристигнаха рейсовете с народните представители - четем в стенограмата на събитието. - Пред входа на Музея на Възраждането и Учредителното събрание университетският състав за старинна музика “Свети Климент Охридски” с ръководители Таня Христова и Георги Герганов изпълни старинни песнопения.”
“Във фоайето на музея на партера народните представители се разписаха в присъствената книга, момичета от Велико Търново ги закичиха със здравец. След това народните представители заеха места в залата”, свидетелстват парламентарните хронисти.
След тупурдията
заседанията
продължиха в София,
защото седалките са по-удобни. Представителите на Българската социалистическа партия се разположиха на 210 места. Съюзът на демократичните сили седна на 145. Движението за права и свободи се настани в 23. Българският земеделски съюз затопли 16 седалки. Отечественият съюз имаше 2 мандата. По 1 си поделиха Отечествената партия на труда и Социалдемократическата партия - немарксисти. Двама независими допълниха картината.
Този парламентарен пейзаж не беше по вкуса на СДС. Както да смятат и пресмятат, те бяха малцинство. Новата конституция, която трябва да смени Живковската, ще бъде рожба на старите червени изедници. Тя беше приета през 1971 г. без Велико народно събрание, а с измислен референдум.
Десет месеца сините
се опитваха да убедят
червените,
че макар и повече в камарата, нямат моралното мнозинство да изработят основния закон на демократична България. Това лъжовно събрание трябва да се саморазпусне, пледираха те. Никакъв ефект, мнозинството остана глухо за гласа на истината!
Тогава 39 депутати излязоха от камарата и влязоха в историята. В съдбовната нощ на 10 срещу 11 юли 1991 г. тези мъченици на демокрацията обявиха гладна стачка.
Идеята беше на Стефан Савов с най-голям опит - по тоталитарно време се е нагладувал в лагерите. Към него се присъединиха Йордан Василев, Едвин Сугарев, Александър Йорданов, Георги Марков и Стоян Ганев.
Отказаха се от храната Павел Мазълов, Огнян Георгиев, Владислав Даскалов, Владимир Манолов и Венцеслав Медарски.
Хвърлиха лъжиците
и вилиците
Ясен Златков, Георги Липовански, Христо Марков и Георги Баев. Запечатаха хладилниците Спас Димитров, Петър Марков и Георги Петров. Две дами също поискаха да си оправят талията - Елка Константинова и Златка Русева минаха на гладна диета.
На 12 юли легендарният Йосиф Петров на пълен стомах гръмна бутилка шампанско в чест на новата конституция. Тази, която неизбежното Осмо велико народно събрание ще променя или направо ще отменя.
