Един от най-ярките гласове на 80-те години в някогашната българска редакция на Би Би Си – Ани Арнолд, е починала миналата седмица. Това съобщава във фейсбук колежката й от радиото Ели Хауърд, пише "Флагман".
Ани бе водеща на легендарното съботно поп шоу, което събираше пред радиоапаратите почти цялата българска младеж в онова време. За много кратко в началото на 90-те тя бе водеща и на телевизионното предаване „Вашата Ани“, което се излъчваше по „Ефир 2“, докато той бе оглавяван от Нери Терзиева.
Родена като Михаела Арнаудова, приела впоследствие псевдонима си Ани Арнолд, тя е внучка на известния български фолклорист, литературен историк, етнограф и член на БАН акад. Михаил Константинов. Михаела напуска легално България в годините на комунизма, за да се обучава на Запад, но решава да стане невъзвръщенка. Започва работа в Би Би Си, където в началото води новини и публицистични предавания. Но най-голяма слава й носи съботното шоу, което тя години наред открива със своята запазена марка „Поздрави, приятели, от Лондон и от мен – вашата предана Ани“.
Шоуто на Ани бе спряно в началото на 90-те, а самата българска редакция на Би Би Си бе разтурена през 2005 година, след като британското правителство намали субсидията на радиокорпорацията.
Не може да се обясни едно странно съвпадение. В дните около смъртта й журналистът Божидар Божков публикува на стената си във фейсбук запис на предаване на Ани Арнолд от 1987 година. Без да подозира за нейната кончина.
„Нямам обяснение защо пуснах този запис тогава, без да знам, че току-що е починала. Помня, че бързах, защото ми предстоеше пътуване за София, но нещо ме теглеше непременно сега да кача записа на цифров носител. В годините на комунизма Ани правеше разкрепостено шоу, с което радваше много българи. Лека й пръст“, каза пред „Флагман“ колегата Божидар Божков.
Тук публикуваме целия му пост от Фейсбук и линк към записа на предаването – спомен за най-силните години на българската редакция на Би Би Си. Ето какво е написал Божидар:
„Това е предаване на българската редакция на Би Би Си от 5 септември 1987 година. Три дни преди да вляза в казармата. Освен твърде личната причина да го запиша, за която малко по-надолу, е рядка възможност да се чуе как изглеждаха предаванията на български по Би Би Си в годините на комунизма (или поне в последните от тях).
Прави впечатление правилният български, на който се говори, без нито една чуждица (съществуваща или новоизмислена). А самият факт, че си в центъра на англосаксонския свят, е доста изкушаващ да ползваш всякакви англизми. Аз лично си обяснявам това с факта, че там работеха големи имена от българската емиграция, но и с присъствието в българската редакция по това време на такава фигура като Петър Увалиев. Без да е неин директор, той ѝ оказваше огромно влияние.
Радиото не се заглушаваше. И нямам спомен да е било заглушавано поне от 1981 година нататък, откогато го слушах аз.
Слушателите, които звъняха в оня период в радиото, бяха шарена палитра от цялата страна, дори много повече от провинцията. Нещо, което днес не се случва, защото ЕС и САЩ успяха с огромен успех да изсмучат всичко мърдащо от тази страна. И съм убеден, че наистина са звънели, а не са измислени имена, защото водещата винаги изпускаше и по нещо, с което се издаваше, че действително е говорила с даден човек. Като, например, факта, че всеки втори искаше да бъде поздравен с изпълнение на западногерманката Си Си Кеч, която в Британия никой - водещата също - не бе чувал, но пък в България бе някаква мегазвезда. Не от това предаване, но от другите, които слушах, забелязах, че с изключение на Жельо Желев, Блага Димитрова, Стефан Продев и още двама-трима, никой друг от голямото политическо добро утро не звънеше в Би Би Си в оня период. За тези късни антикомунисти, като един Асен, въобще и не говорим. Нямаше ги никакви.
И сега за мен – в това предаване се казва всичко – и името ми, и града, от който съм, и точната дата, на която влизам в казармата.
Казва се и още нещо важно – че съм слушал това радио поне още пет-шест години преди това, когато, по думите на Ани Арнолд, „съм бил дете“. Ако вездесъщата ДС е искала, можела е за пет минути да ме прибере и да се приключи. Надали от Бургас в армията, точно в предстоящия вторник, са влизали повече от един Божидаровци. Но нито някой се е развълнувал, че някакъв си слуша Би Би Си, нито ми се е случило каквото и да е. Напротив – в поделението, а то се намираше до Щаба на Трета армия, и съответно бе строго контролирано, продължих да слушам Би Би Си на един съветски „ВЕФ“. За което може да потвърди Salamander, с когото служихме заедно.
На фона на всичко това е смешно да четеш късните тупания в гърдите на разни хора (като новата шефка на СЕМ Мария Стоянова) как се били крили под юргана да слушат тайно емисиите на български на това радио през 1989 година. Такива глупости може да напише само човек, който едва тези дни е разбрал, че подобни емисии изобщо е имало.“
