20-годишната белгийка Марлен де Вит стана българска снаха на двойна сватба - в родното село на избраника си Сали Ибрахим Острово, и в Разград. Младоженката изпълни всички ритуали на исляма, облечена в традиционна носия, забулена и къносана.
Марлен и Сали Ибрахим се запознали преди 5 г. в Антверпен на парти за рождения ден на брат й. "Когато се видяхме за първи път, очите ни блеснаха и стана ясно, че сме срещнали любовта. Седмица по-късно вече имахме връзка", споделя младоженката.
"Срещнах се с нейните родители 3 месеца след това. Бях много притеснен как ще ме приемат, защото съм чужденец, но всичко мина нормално", разказва Сали. Той е на 25 години, дипломирал се е в специалността "Фирмено управление" в университета на Антверпен и вече е поел ръководството на семейния бизнес в Белгия.
Бащата на булката Ерик де Вит, който е софтуерен специалист в IBM и е работил за големи клиенти като Good year, настоял тържеството да е в България, за да е по-весело и шумно. Ерик де Вит сам станал български зет още преди падането на Берлинската стена. През 1988 г. командировка го довела в Русе. Там на служебен банкет срещнал любовта на живота си - българката Светла. Тъй като властите не разрешавали тя да замине при него да се оженят, се наложило да сключат брак първо в България.
Когато се запознахме, Марлен говореше малко български, но не можеше да пише на кирилица. Пишехме си на английски, защото и аз още не бях усвоил добре фламандския. След едногодишно изучаване на техния език преди университета вече бях достатъчно добре подготвен, за да се разбирам с любимата си, изтъква Сали.
За гостите от няколко националности и религии младата двойка бе подготвила ритуал на два езика.
Марлен първо каза "да" на Сали, после "yes". Същото стори и младоженецът.
Ден преди това Марлен бе приета в традиционна алианска носия в дома на Сали в село Острово. За да спазят старите ритуали както трябва, тя и свекърва й Еймиш обиколили турските магазини в Антверпен, за да открият ръчно шити дрехи.
Пременена в шалвари и елек, къносана и с було на главата, Марлен бе приета в дома на Сали в Острово. Там я очакваха алианският духовник баба, който свиреше на саз.
По стар обичай, Марлен целуна ръка на свекъра си, на неговия баща, на чичовците и вуйчовците на съпруга си. След това прие Корана и хляба от свекърва си Еймиш, за да спази традицията да съхранява вярата и да се грижи за прехраната на домочадието.
"20-годишната ми съпруга, която е католичка, се справи отлично с ритуалите и дълго танцува кючек на издигнатата специална сцена", разказва с възхита Сали. В ритъма на ориенталските танци, изпълнени от фолклорна група от село Севар, се включили и бабата и дядото на Марлен - Хилда и Жос.
185 гости на светската сватба пък останаха очаровани от веселието и темперамента на българските си роднини, с които танцуваха до зори. Повечето от тях пристигнаха с полети от Япония, Канада, Белгия, ЮАР.
Младата двойка получи като подарък сватбено пътешествие до Лас Вегас от родителите на булката, автомобил "Мицубиши Лансер" и 20 000 евро от родителите на младоженеца.
Чек за екзотично пътуване дари и братовчедът Севгин Адалиев, който е стоматолог в Антверпен. Марлен и Сали смятат да отидат на сафари в Южна Африка.
Младоженецът е запален фен на филмите за природни резервати по "Нешънъл Джиографик".
След ваканцията в България, която приключва тези дни, Марлен ще учи икономика в университета на Антверпен. Сали пък ще поеме семейния бизнес в Белгия, създаден от баща му Ахмед. Фамилията има ресторант за традиционна италианска кухня, прави и разнос на пасти и талятели в богатите квартали на фламандците в Антверпен. "На първо време ще отворим втори ресторант. Ръководствотона фирмата ще поема аз", казва Сали.
Преди 6 години той зарязал мечтата да стане стоматолог. Бил приет в Пловдивския университет след завършването на езиковата гимназия в Разград. Баща му обаче, който бил вече 4 г. в Белгия, настоял семейството да се събере в Антверпен.
"Нашите традиции са фамилиите да се събират и да работят заедно, за да си помагат. Братовчед ми Севгин също остави печеливша стоматологична практика във Варна и започна работа в Антверпен. Сега специализира имплантология и е доволен от реализацията си в Белгия.
Не съжалявам, че оставих мечтата си заради емиграцията. Имам бизнес и срещнах любовта на живота си в Белгия", казва Сали.
