70% повече БВП 2016 г. спрямо 2007 г.
61% от българите биха гласували днес за оставане в съюза, 20% - за излизане
Няма да настигнем средните европейски доходи до 2030 г.
Преди 10 години - на 1 януари 2007 година, България стана пълноправен член на Европейския съюз, влезе в клуба на богатите, най-проспериращата общност от държави на планетата. И стана част от пазар на 500 милиона потребители.
Това беше
исторически момент
за България, момент на “завръщане в Европа”.
С членството на България и Румъния завърши петата вълна на разширяване на ЕС. Държавите в съюза станаха 27.
Преди членството за България имаше дългогодишен процес на преговори и затваряне на глави на договорите за присъединяване. На 13 април 2005 г. Европейският парламент даде одобрение за подписването на Договора за присъединяване. Докладът за България бе приет с 534 гласа “за”, 88 “против” и 69 “въздържали се”.
Договорът бе подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Съгласно документа ЕС декларира, че целта му е да приеме България от 1 януари 2007 г.
Договорът се подписа на тържествената церемония, на която България бе представена от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
Сега, 10 години по-късно, правим равносметка.
Какво се промени
в икономиката
и в живота ни
Кои са плюсовете и минусите от членството ни?
Първото, по което българите усетиха еврочленството, бе свободното пътуване на Запад. Без необходимост да се вадят визи. С това се увеличиха възможностите за работа, за туризъм, за образование.
Доходите - растат,
но пак са най-ниски
Над 2,5 пъти скочи средната работна заплата в България за 10-те години след влизането в Европейския съюз. Това показват сметки на “24 часа” по данни от Националния статистически институт. Последният месец, за който има обявена информация, е септември 2016 г. За него средната заплата у нас е 954 лв. При присъединяването ни към Евросъюза средното месечно възнаграждение в страната е било едва 382 лева.
Почти идентични са изводите и ако се използват данните за годишната средна заплата в България. За 2006 г. тя е била средно 4324 лв. и се увеличава около 2,5 пъти до 10 535 лв. през 2015 г.
Въпреки това българите продължават да получават най-ниските заплати в ЕС, като работят средно за 1,7 евро на час по данни на Евростат. Заплатите у нас са 15 пъти по-ниски от тези в Дания, където изкарват средно по 25,5 евро на час.
Скорошно проучване на БАН твърди, че и до 2030 г. няма да можем да настигнем средните европейски доходи.
Намаляла е обаче бедността у нас, ако съдим по броя на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване. Около 60% у нас влизат в тази категория през 2007 г., а през 2015 г. са 41,3% по данни на Евронюз.
По сравнение пак на Евронюз, минималната пенсия в България през 2007 г. е била 92,23 лева, а през 2016 г. е 161 лв, като се предвижда през 2017 г да се увеличи с 1,6 на сто.
Как растеше
икономиката
Брутният вътрешен продукт на България е увеличен с около 70 процента за 10 години. През 2006 г. БВП е бил 53,219 млрд. лв. по текущи цени, докато през миналата година е достигнал 88,571 млрд. лв.
Няма обаче да е справедливо, ако направим извода, че заплатите растат по-бързо от темпа на нарастване на икономиката. Причината е, че сега БВП на България се произвежда от по-малко хора в сравнение с този преди 10 години.
Населението
намалява
Така идваме и до най-негативния ефект за този период - стопяването на населението, въпреки че това едва ли трябва да го отдаваме само на членството в ЕС. Но фактът е, че България е загубила над половин милион души за 10 години. През 2006 г. населението на страната е е било 7,679 млн., а в края на миналата година - едва 7,153 млн.
Разбира се, този спад не се дължи само на емиграцията и търсенето на по-високи доходи в държавите от ЕС. В много по-голяма степен това е ефект от влошената демографска картина у нас. Със застаряването на населението смъртността вече от години изпреварва раждаемостта. Така България е с един от най-високите коефициенти за т.нар. отрицателен естествен прираст не само в Европа, а и в целия свят.
Иначе за тези 10 години има леко увеличение на средната продължителност на живота в България - през 2007 г. е била 72,7 г., а през 2015 г. - 74,5 г.
Евронюз пише, че през 2015 г. броят на българите, работещи в чужбина (2,5 млн.), е по-голям от работната сила в страната (2,2 млн.). Заради изтичането навън на търсени кадри българската икономика започна да се измъчва от глад за специалисти в много браншове.
Обратната страна на медала е, че българи изпращат солидни средства от чужбина у нас.България е получила 456 млн. евро под формата на трансфери с лични средства през 2015 г., което е увеличение от 268,9 млн. евро спрямо 2010 г. според Евронюз.
Доволни ли са
хората
Според данни на проучване от “Евробарометър” 36% от българите, запитани през 2007 г., са посочили, че са доволни от живота си. А през есента на 2016 г. 51% от българите са заявили, че са доволни от живота си.
Увеличение има, но не чак толкова голямо. Нищо чудно, след като по качество на живота България и Румъния си делят последното място в Евросъюза според проучването “Индекс на настигането”, което сравнява страните членки на ЕС, по 4 големи категории. Качеството на живот е комплексен индикатор, който се измерва с 14 критерия.
Еврофондовете
Влизането в ЕС се отрази много позитивно на икономиката с еврофондовете, които се вляха в страната. Само в земеделието за т.нар. директни плащания на площ влязоха 9,036 млрд. лв. през първия програмен период. Допълнително по Програмата за развитие на селските райони дойдоха и над 2,5 млрд. евро, или още 5 млрд. лв. Така общата сума само за земеделие достига внушителните 14 млрд. лв. Или това прави по близо 1,5 млрд. лева годишно. Дори през миналата 2015 г., когато приключи усвояването на средствата от първия програмен период 2007-2013 г., плащанията в земеделието бяха достигнали до 3,3 млрд. лв.
И занапред по директните плащания на площ за селското стопанство в страната ни ще влизат по близо 1,6 млрд. лв. годишно. Сумата за Програмата за развитие на селските райони в новия програмен период беше намалена, но пак е около 2 млрд. евро до 2020 г.
Еврофили
Така или иначе, българите продължаваме да вярваме в Европейския съюз, макар и да сме леко разколебани в последните месеци. Брекзит може би дори е накарал българите да оценят Евросъюза. Според скорошно проучване на “Галъп интернешънъл”, ако утре има референдум в България с въпрос дали тя трябва да остане част от Европейския съюз, 61% казват, че биха гласували за оставане,
20% биха гласували
за излизане,
а останалите 19% се колебаят.
Ако данните се изчислят само сред хората, дали отговор, т.е. потенциалните участници в референдум, тогава подкрепа за оставане на България в Европейския съюз е около 75%, а за излизане около 25%. “Галъп интернешънъл” зададе сходен въпрос в края на 2015 г. в рамките на мащабно изследване сред 14 европейски страни. Тогава положителните мнения сред потенциалните участници в референдум бяха 82%, а отрицателните 18%. Тези данни наредиха българите сред “най-еврофилските” народи в ЕС.
12 млрд. лв. са чистите пари, влезли от ЕС
За последните десет години (от 1 януари 2007 до днес) България е усвоила от европейски фондове 19,5478 млрд. лева. Това са реални плащания по оперативните програми, Програмата за развитие на селските райони, програмите за трансгранично сътрудничество.
Държавата ни е внесла като вноска в бюджета на ЕС от 1 януари 2007 г. до 29 декември 2016 г. 7,4186 млрд. лева. Цифрите са от докладите за изпълнение на бюджета от 2007 г. досега. Сумата за 2016 г. е прогнозна (заложена е в бюджета) - към момента за годината са изплатени 397,4 млн. лв. и предстои, след като се изчислят точните параметри, да се направи втората част от вноската. Очаква се корекция, но тя няма да бъде съществена - до 5%.
Ако трябва да се изчисли разликата между това, което България внася в ЕС, и това, което получава (или т.нар. "нетна финансова позиция”), към момента тя е минимум 12 млрд. лева.
Освен суровата аритметика - да се изчисляват постъпления и плащания към и от България, по-важно е да се отчете възможността и тук да се прилагат европейските правила, достъпът на България до общия европейски пазар, които носят съществена добавена стойност за българското общество, съобщават от администрацията на вицепремиера Томислав Дончев.
