Преди 25 години България за пръв път бе свързана с интернет. Пълният достъп е пуснат в страната през 1992 година във Варна.
Той е дело на инж. Драгомир Славов и няколко негови студенти от Техническия университет в морската столица. Всъщност първият им интернет експеримент е през 1987 година - преди точно 30 години.
Инж. Славов преподавал по изчислителна техника в Техническия.
Началото било
дадено през
далечната 1979 г.,
когато той и екип ентусиасти разработвали хардуер и софтуер за системи за контрол и диагностика на телефонни постове. Проектът бил по договор с с Министерството на съобщенията. “Трябваше да свържем няколко компютъра, които тогава бяа с големината на гардероб, за да си обменят данни”, връща лентата инж. Славов.
“За да работят един с друг компютрите, те трябва да си комуникират на един език точно както е при нас хората. При машините това става с протокол за комуникации, който урежда връзките между тях - кой да “говори”, какво да “говори”, кой да “отговаря”, какво да “отговаря”, да “помни” и т.н. Разбира се, тези неща не ги правехме само ние. Правеха ги и други изследователи и разработчици, също и военните, а най-мащабно и най-отрано се експериментираше в САЩ. Налагаше се да се уеднаквява голямото количество протоколи за общуване между все повече компютри”, казва Славов.
В зората на интернет проблемите били много. Един от основните бил във включването на няколко микрокомпютъра така, че да работят независимо върху различни задачи, като комуникират помежду си от време на време за обмен на команди и данни. “През 1987 г. продължихме с проучванията и изследването на различни компютърни мрежи и протоколи за комуникация между отдалечени компютри””, спомня си Славов.
Това обаче все още не било интернет. Той дошъл в днешния си вид с първите мейли и обмяната на файлове. “Накрая се появиха и уеб сървърите и другите съвременни технологии”, разказва инженерът.
По това време той още преподавал в университета, а един от студентите му бил Даниел Калчев. Славов веднага забелязал качествата на младежа и му възлагал част от задачите.
“Като резултат пуснахме първата Bulletine Board System в страната за обмен на електронна поща, а след това преминахме към използването на интернет протоколите”, спомня си преподавателят. Така
първият имейл от
България е изпратен
преди точно 30 години
“През онези години нямаше кой да направи окончателната разработка и внедряването в практиката”, казва инженерът. 1989 година се случват 2 ключови неща, които помагат на партньорите. Демократичните промени дават възможност на Калчев, Славов и трима негови студенти да създадат фирмата “Цифрови системи”.
“Така можехме да внедрим научни разработки и да се избегнат институционалните препятствия. Системата, която проектирахме в университета, видя бял свят, а получените знания и опит станаха основа за включването на България към Световната мрежа. А тя и в световен мащаб тогава беше, така да се каже, още в детската си възраст”, обяснява Славов.
През същата година британският учен сър Тим Бърнарс Лий представя и проекта си World Wide Web (www), благодарение на който днес има милиарди уебстраници.
Междувременно Славов и Калчев се захващат за работа. “Печалбата от първите разработки инвестирахме в изследване и прилагане в практиката на интернет комуникациите. Последва предлагане на интернет услугите на клиенти, което беше началото”, казва Славов.
След регистрирането на фирмата те стават първият и единствен доставчик на мрежови услуги у нас, вкл. за БТК, Софийския университет, Минно-геоложкия университет, Стопанската академия – Свищов, институти на БАН, редица посолства - на САЩ, Франция и много други.
“Започнахме от нулата, като впоследствие реинвестирахме доходите си, за да вървим напред. А когато се разбра, че интернет технологиите са с възможности за печалба, към страната се насочиха много чужди капитали в тази област. Неслучайно БТК вече не е българска, а такива са и повечето ни интернет доставчици.”
Славов е категоричен, че най-големият шанс на интернет е, че не е дело на държавите, а на частния сектор - с изключение на американското правителство. “Идеите на глобалната мрежа се оказаха по-гъвкави, по-прогресивни от Международния телекомуникационен съюз - ITU, с неговите
намерения за
държавно регулирано
общуване
Неуспехът на ITU да наложи своите стандарти се корени в изискването му за прекалено бюрократичен подход при осъществяването на комуникациите. За да се свържеш с дадена структура, се искаше не само да плащаш, а и да сключваш договори с всеки участник в нея. Представяте ли си да поддържаш отделни договори с близо 300 държави и с техните средно по 30 оторизирани организации? Това са хиляди и хиляди договори.
Ти плащаш, като търсиш, на теб ти плащат, като те търсят, после сметките се уравняват. Кошмар! Затова идеологията на частната инициатива логично надделя в световен мащаб, а стандартите на правителствата отидоха в кошчето на информационното ни време”, обяснява зората на интернет инженерът.
“През 1991 г. кандидатствахме пред американската правителствена организация, отговаряща за създаването на новите интернет домейни, и получихме правата за създаване на регистъра на домейни от първо ниво в региона - .BG. Този вид национални регистри съществуват във всяка държава и са уникални, единствени за нея. Така, след като нашата фирма получи правата на първото национално ниво, стана възможно да регистрираме за България домейни от следващи нива, като google.bg, abv.bg, btk.bg, yahoo.bg и т.н. Затова с право можем да кажем, че Варна даде интернет на София и въобще на страната. Като начало се налагаше да провеждаме семинари по линия на научно-техническите съюзи, Съюза на учените, БАН, някои университети и други официални институции”, обяснява началото Славов.
Заедно с чуждите домейни са регистрирани и три български - bgnic.bg, danbo.bg, digsys.bg. Днес първите два не съществуват, а през 1992 г. digsys.bg ще се превърне в първия български уебсайт (виж карето).
Най-голямото събитие за българския интернет се случва същата година. След усърдна работа “Цифрови системи” пуска за пръв път в България пълен интернет достъп чрез Transmission Control Protocol / Internet Protocol - TCP/IP.
Чрез TCP приложенията в мрежата създават връзки (connections) едно с друго и през тях обменят данни в пакети. Информацията, която
трябва да бъде
транспортирана,
се разделя на огромно множество от пакети, всеки от които с достатъчно информация. Тя указва как точно да бъде пренасочен към точната си дестинация. Надеждността на обмена се осигурява от контролни суми и сравнения между изпратените и пристигналите данни. Другата важна функция на протокола е да провери, че пакетите биват подредени в правилен ред по времето на пристигането си.
IP протоколът пък позволява адресиране на информацията, която се изпраща. На всеки хост (приемник) в мрежата се дава уникален адрес, наречен IP. Когато се изпраща информация през мрежата, тя се разделя на малки пакети, наречени IP пакети. Към всеки пакет се прикрепя т. нар. header, който съдържа IP адреса на подателя и получателя и други служебни данни. С помощта на тези адреси компютрите, през които минава пакетът, решават какво да правят с него. Обикновено TCP и IP протоколите се използват заедно. Моделът често е наричан интернет модел.
Благодарение на него България вече има не само електронна поща, но и истинска интернет връзка. През годините тя се усъвършенства, а мнозина предричат, че мрежата ще бъде задръстена от сайтове и ще загине.
“Още от средата на 90-те години различни пророци все задръстват, дори погребват интернет. А той продължава да си е “жив и здрав”. Не се съмнявам, че и след 20 години ще продължи да опровергава ликвидаторите си. Опасенията са напразни, защото интернет технологиите се усъвършенстват паралелно с разрастването му. Убеден съм, че бъдещето му е светло, стига да не си го присвоят правителствата”, категоричен е Славов. Той и до днес продължава да работи заедно със своя студент Даниел Калчев.
Първият ни сайт бил в топ 500 по посещения в света
Първият български сайт - digsys.bg, е разработен през 1992 г. от “Цифрови системи”. През 1993 година ЦЕРН пуска World Wide Web за свободно и безплатно ползване и тогава тръгва и страницата.
“Самият сървър съдържаше около 100 реда код, а сегашните могат да имат милиони кодове”, спомня си Даниел Калчев.
“Интересното е, че ако тогавашният сървър бъде направен със съвременните технологии, то той ще изглежда по абсолютно същия начин”, казва той.
Сайтът буквално бил от една страничка. На нея на английски език пишело името на фирмата, предметът на дейност и как човек може да се свърже с нея.
“Текстът беше на английски език по една много проста причина - по това време имаше затруднение компютрите да възпроизвеждат нелатински символи. Не че не беше възможно, но се правеше по няколко начина, които не бяха съвместими един с друг.
Можеше да го пуснем на кирилица, но ако този, който влезеше в сайта, не ползваше нашия начин за показване на български език, то той щеше да види някаква маймуница.
Около 2000 година този проблем вече беше изцяло уреден”, обяснява Калчев.
Година след пускането на сайта бяхме мого горди, че можехме да сложим мърдащи картинки.
“Лесно проследявахме и посещенията в сайта. По онова време сайтът беше много популярен - в първите 500 сайта по посещаемост в света. Но тогава и страниците, и потребителите на мрежата бяха малко. Беше хубаво, ако има 100 посещения на ден”, казва той.
Библиотеката в морската столица първа с достъп до мрежата в страната
Варненската библиотека е първата библиотека в страната, свързана с интернет. В свой блог пост Даниел Калчев разказва историята на модернизирането на обществената читалня:
“Преди 26 години ми хрумна да направя проект за свързване на обществената библиотека във Варна към интернет. Тъкмо бях завършил Техническия университет във Варна и както често ми се случваше, си търсех работа.
Тогава си представях нещо като днешната Читанка. Свободен достъп до организирано в интернет съдържание. Електронна библиотека. Практически невъзможно ми беше да обясня на библиотекарите какво искам да постигнем. Никой в България нищо не знаеше за интернет. По онова време дори електронен каталог имаше в малко библиотеки. Във варненската обаче имаше. След доста разговори тогавашният директор на библиотеката г-жа Людмила Стоянова се съгласи с експеримента. Може пък да съм успял да я заразя с фантастичната си визия (тя беше фен на фантастичната литература, така си го обяснявах тогава).
Тъй като библиотеката имаше компютри колкото да се поддържа на тях електронен каталог, се взе решение да се поиска помощ от “Отворено общество” за финансиране на проекта. Стойността на проекта беше около $10 000.
В днешно време проектът изглежда скъп, но преди 20 години компютрите не бяха по 2 за лев. Е, имаха си и качество.
След много перипетии и ходене по мъките проектът стана реалност и варненската библиотека стана една от първите библиотеки в света с достъп/интерфейс към интернет. Това беше преди ерата на WWW. Тогава библиотечните системи се достъпваха по “архаични” протоколи като Gopher. С течение на времето и “замогването” на библиотеката нещата се развиваха и в момента може да се твърди, че това е библиотеката в България с най-съвременна и съвършена каталогизираща система (собствена разработка) която може да се конкурира с много от световно признатите. От много години те разработват тези неща със собствени усилия, а аз помагам най-вече с идеи, методология и протоколи откъм техническата страна. Което особено ме радва, защото най-сетне има някакво развитие в тази сфера отвътре. А най-хубавото е, че от няколко години и други библиотеки, институции, дори и частни фирми се интересуват от този процес и автоматизацията/цифровизацията на библиотеките в България върви с пълна сила.
През 2010 г. библиотеката публикува първите си 12 000 дигитализирани обекта в проекта “Европеана” - дигитализираната библиотека на ЕС”, описва историята Калчев.
