Българска делегация, набедена за банда крадци, била изгонена от хранителен магазин в щата Минесота през март 1991 г. Собственикът на магазина взел групата за цигани, след като бил предупреден за крадци, пише в. “Ню Йорк таймс” на 2 април 1991 г. По това време Елена Поптодорова е част от делегацията като член на Народното събрание.
След инцидента с Поптодорова на летището във Варшава тази публикация бе разпространена във фейсбук.
Българите - 5-има депутати и няколко журналисти, били на посещение в град Сейнт Пол в рамките на национално турне, спонсорирано от Информационната агенция на САЩ. Те били принудени да напуснат магазина въпреки недоволството на двамата преводачи от Държавния департамент, които ги ескортирали. Преводачката Дана Пеноф обяснила, че чужденците просто искали да видят как изглежда кварталният търговски център “Апахи ню маркет”.
“Почти веднага, след като влязохме, чухме съобщение, че в магазина има подозрителна група, за която всички клиенти трябва да бъдат бдителни. Оказа се, че всеки един от нас е бил следван и наблюдаван”, разказва тя.
Пеноф се зарекла тогава да подаде жалба за неспазване на човешките права. Тя се опитала да обясни на собственика на магазина Върн Бергрен, че българите са гости на САЩ, но той отговорил: “Оставете всичко и напуснете. Не искаме хора като вас в нашия магазин”.
Елена Поптодорова обяснила на собственика, че е депутат. “Така че ще ви помоля да обясните защо се държите така с мен”, възмутила се тя.
По-късно в редица интервюта Бергрен обяснява, че съжалява за недоразумението, но бил загрижен заради информация, че банди от пътуващи крадци са ударили магазини в Минесота и Уисконсин дни по-рано. Властите съобщили тогава, че джебчиите - мъже, жени и деца, говорели на чужд език. Те действали, като разсейвали служителите на магазина, докато останалите крадели. При описанието на крадците властите използвали термина “цигани”.
“Бяха определени като приличащи на източноевропейци или на цигани”, каза Бергрен. “Те говореха с чужд акцент. Вписваха се в описанието”, добави той, разказвайки за българската делегация.
Според преводачката обаче да се допусне такава грешка, е невероятно. “Това са хора, които са много образовани и много интелигентни. Те са добре облечени и добре възпитани”, обяснява Пеноф.
“Срам ме е като американка. Да съм в собствената ми страна и мой сънародник да се държи така, е просто невероятно”, споделя още преводачката. Веднага след скандала големите американски вестници обвиниха собственика на магазина в дискриминация, а четирима от българите подадоха жалби.
Година след нелепия инцидент “24 часа” писа, че набедените депутати Елена Поптодорова и Николай Слатински все още чакат обезщетение. Делото било заведено в минесотския департамент по човешките права за “дискриминация, основана на национален произход”.
Пред “24 часа” в четвъртък Слатински обясни, че по-късно се е отказал да води дело.
Български и щатски юристи твърдяха, че двата възможни изхода са евентуално осъждане на търговеца или доброволно споразумение с българите за приемливо обезщетение в долари. Адвокатът на 4-мата тъжители предлага тогава и трета възможност на собственика на магазина. Достатъчно било Бергрен да плати 5900 долара обезщетение и да бъде учредена българо-американска фондация “Шоп протекшън”.
Тя щяла да финансира програми за обучение на детективи и бодигардове за български частни търговски обекти и щяла да се бори с кражбите в САЩ, надхвърлящи 2 милиарда долара годишно. Управителното тяло на фондацията щяло да се управлява от Бергрен, а в състава му щели да влизат и двама от потърпевшите.
Петко Георгиев: Не търговецът, а ние извикахме полиция
Много се говори по онова време за инцидента, но тогава - през 1991 г., нямаше интернет, нито мейли и информацията, пристигнала в България, беше силно изкривена, разказа пред “24 часа” журналистът Петко Георгиев, който тогава е част от групата, посетила САЩ.
“Бяхме голяма група - 10-15 души, сред които журналисти и хора, свързани с комуникациите и тогавашните регулаторни органи в тази сфера. Не си спомням всичките, но в групата бяха Елена Поптодорова и журналистът от БНР Мико Петров. Бяхме в Минеаполис и на път между две срещи спряхме в един голям супермаркет да си купим по нещо - разказва Георгиев. - Очевидно това беше място, в което рядко пазаруват хора извън квартала. Изведнъж влизаме голяма група непознати хора и отгоре на всичко говорим на чужд език. Вероятно управителят на магазина се е притеснил, че целта ни е да крадем, като част от хората ще разсейват персонала. Така си мисля, защото на практика в един момент станахме жертва на дискриминация. Касиерите и управителят отказаха да минем през касите и да си платим за продуктите, които бяхме избрали.
Тогава извикахме полиция. Дошлите служители обясниха, че магазинът е частен и не могат да принудят служителите му да ни продадат нещо.
Цялата тази история беше разказана в местните новини. Аз самият гостувах в 2-3 телевизионни и радиостудиа, за да говоря за нея.
Веднага след като стана известна, местни хора започнаха да идват в хотела ни, да ни носят подаръци и да ни се извиняват, че това се е случило в техния град.
У нас обаче историята се появи в крайно изкривен вариант. Разбрах за това, когато на следващата нощ в САЩ ме събудиха по телефона от българска медия, за да ме питат за случката”, спомня си журналистът.
В момента Георгиев работи в Брюксел в европейски пул за производство на съдържание.
Николай Слатински: Аз се отказах от делото за обезщетение
Бившият депутат от СДС и експерт по сигурност Николай Слатински написа в профила си във фейсбук спомени от пътуването на българската делегация в САЩ.
От разказа му става ясно, че в групата тогава освен него, Поптодорова, журналистите Петко Георгиев и Мико Петров е бил и музикантът Кирил Маричков, тогава депутат. Ето какво написа още Слатински:
“Групата ни влиза в един супермаркет. Междувременно тече предупреждение, че тайфа цигани върлува из магазините. Ние не знаем това. Аз съм в щанда за минерални води. Има над 100 вида поне. Ние идваме от Лукановата зима, а тук - от пиле мляко, дори “вода от бистроструйно поточе”... Цивилизационна пропаст.
Изведнъж дочувам патаклама. Собственикът на супермаркета преградил пътя на групата ни, обижда ги, крещи, гони ги с брутални думи. Помислил ги за тази тайфа.
Ние му дадохме културен отпор, някой заяви, че ще го съдим за това отношение. Медиите ни предоставиха думата, започнаха се едни извинения, всички бяха възмутени от дискриминационното отношение спрямо нас. Собственикът бе в небрано лозе. Разбра какъв гаф е направил.
Наистина почти всички сред нас подадохме жалба за обида и заявихме, че ще си търсим правата по съдебен път.
Аз на един етап се отказах да се съдя, макар че процедурата се бе завъртяла и всеки месец получавах писма с молби за компромис и извънсъдебно споразумение или от сорта. Политическата ми кариера тръгна нагоре, затрупаха ме отговорности, нямах сили (и компетентност) да продължавам съдебния спор. Някои други продължиха (не зная кои точно) и дори осъдиха собственика, който плати за глупостта си да ни обижда като хора с достойнство. Можем да сме българи, той може да е американец, но няма да му позволим да ни обижда.
