Иде Пасха. Що е то?

Какво не знаем за еврейския празник, според който
православната църква определя кога е Великден

В понеделник започва еврейската Пасха - термин, който чуваме всяка година преди Великден, но така или иначе почти никой православен не знае що за празник е това. В същото време Пасха винаги се споменава, защото според това кога се пада, православната християнска църква определя и деня на Възкресението - Великден.
Пасха настъпва с първото
пролетно пълнолуние
Съответно Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, като Великден е в неделния ден на тази седмица.
Православните обаче, за разлика от католиците и протестантите, съблюдават допълнителното изискване Великден да не съвпада с еврейската Пасха. Ако според Грегорианския календар се случи такова съвпадение, православната църква отлага Великден с един лунен месец. Така се спазва и историческият ход на събитията, според които Великден трябва да е след Пасха.
Какво обаче представлява еврейската Пасха? Всъщност на иврит името на празника се произнася “пе­сах”. А за да се обясни възникването на този празник, се налага връщане назад в историята. Далеч във времето, където историческите факти всъщност се смесват с легендите и преданията.
Песах е посветен на едно от най-важните събития в историята на еврейския народ - т.нар. Екзодус - Изхода. Спасяването от Египет и освобождението от робството. Евреите смятат това събитие за основата на своя национален характер - свободния народ, сключил заради добрата си воля съюз с Бог и приел върху себе си задълженията да изпълнява дадените от всевишния закони (Тората).

Според еврейските мъдреци основната задача на празника Песах е да бъде предадена паметта за Изхода от Египет от едно еврейско поколение към друго.
Това е отбелязано и в самата свещена книга Тора: “Ще кажеш ти на своя син в този ден така: в името на изпълнението на тази заповед е направил Господ за мен това при моя Изход от Египет” (Шмот,13:8).
В Пасхалната агада - книгата, която се чете по време на празника, се казва: “Задължени сме да разказваме за Изхода от Египет и всеки, който разказва по-подробно, е достоен за похвала”.
А също и: “Всеки човек от всяка възраст трябва да гледа на себе си така, сякаш той самият е излязъл от Египет”.
Основната заповед, която евреите изпълняват по време на Песах, е провеждането на седер -
тържествена вечеря,
на която се яде маца -
безквасен хляб
Тъй като това се случва у дома, в присъствието на цялото семейство, затова Песах се смята за най-семейния от всички еврейски празници.

В еврейския календар има месец, който се нарича нисан. Пасха се чества именно в този месец.
В трактата Рош-Ашана на Вавилонския Талмуд се казва, че по време на месец Нисан е създаден мирът. Родили са се праотците на еврейския народ и в същия този месец предците са били спасени от египетското робство, по време на този месец ще настъпи пълното избавление на израилевия род.
Освен нисан този месец има още две други имена - ходеш авив (месецът на житните класове) и рош ходашим (начало на месеца).
Името нисан, както и названието на останалите месеци на еврейската година, идва от Вавилон и произхожда от акадската дума - нисанну, което означава цветна пъпка, пъпка на дърво.
От името става ясно, че с
това време на годината
се свързва
пролетният цъфтеж
на природата.
“Защото зимата свърши, дъждът премина, отиде си, цялата земя е напъпила”, както пише в книгата “Песен на песните”.
В Тората пък е казано: “Днес вие влизате в месеца на класовете.” Оттам идва и названието ходеш авив - месецът на житните класове. По това време на годината узряват пшеницата, ечемикът и другите житни растения.
Период, който олицетворява ежегодното обновяване на природата. Но както природата се събужда за нов живот, така именно в месец нисан, след Изхода от Египет, започва и възраждането на еврейския народ.

Третото название рош ходашим (началото на месеците) идва също от Тората: “Този месец за вас е началото на месеците, пръв е той за вас от всички месеци на годината”.
Тук трябва да се уточни, че Тората познава две системи за отчитане на времето. Според едната нисан е първият месец на годината. Според другата годината започва от месец тишри и тогава нисан е седми месец поред.
Песах обаче се счита за първи от трите най-важни празника на годината, следван от Шавуот и Сукот.

За Пасха не може да се говори, без да се спомене Агада. Това е не просто книга, а едно от писанията, които са оказали силно влияние върху духовното израстване на евреите.
Агадата стои на едно ниво с ТаНаХа и Сидура (молитвеник). Основната задача на тази книга е да помогне на евреите да изпълнят заповедта да разказват за Изхода от Египет на децата си. Те вярват, че тази заповед е дадена, за да не се изтрие паметта за това събитие. Агадата сама по себе си е интересно произведение, писано от израелтянските мъдреци в продължение на много години, дори векове. Тъй като традицията на пасхалната вечеря е много по-стара от книгата, преди да бъде написана Агадата, всичко в нея се е предавало устно от поколение на поколение. В епохата на Втория храм мъдреците от Великото събрание - най-висшия законодателен орган тогава, решили да запишат в книга реда, по който се провежда пасхалната вечеря. Така се появила Агадата - разказ за произхода на праотците, за това как евреите се оказали в Египет, за робството, за десетте наказания, с които Всевишният наказал египтяните, и за Изхода от Египет.
Тези разкази съставляват основната част на Агадата, към която в следващите векове били добавяни откъси от други свещени книги, различни предания, молитви и стихове, част от които нямат пряка връзка с Песах.
Например “Хад агадия” и “Ехад ми йодеа”. Предполага се, че те са били включени в Агадата заради децата, които към края на тържествената вечеря се уморявали и загубвали интерес към това, което става на масата.
Но разнообразието на повествованието всъщност се харесало на хората, след което в епохата на книгопечатането Агадата се оказала най-публикуваната еврейска книга. Преведена е на почти всички езици, като различните издания обикновено съдържат илюстрации от известни еврейски художници.
Пиенето на вино е едно
от задълженията в
пасхалната вечеря
Всеки участник в седера е задължен да изпие четири чаши вино. Еврейските мъдреци обясняват в Талмуда, че тези четири чаши символизират четирите фрази, които е казал Всевишният на децата на Израел, обещавайки им да ги избави от египетското робство. На иврит те се наричат “арба алешонот шел геула”. Тези обещания са в книгата Шмот (6:6,7)

Затова кажи на синовете Израилеви:
Аз съм Господ
И аз ще ви изведа
от египетското робство,
и аз ще ви избавя от игото,
и аз ще ви спася с могъществото си,
като изпратя страшни наказания,
и аз ще ви взема при себе си
и ще ви направя мой народ

Освен четирите чаши в центъра на празничната трапеза се поставя още една чаша с вино - тя е за пророк Елиау. Тази чаша остава пълна. Според народното предание в тази нощ пророк Елиау посещава всяка еврейска къща и опитва от чашата с вино, която е оставена за него. При това той вижда всичко и всички, но него никой не го вижда. Когато при четене на Агадата се стигне до думите “излей гнева свой”, евреите отварят външната врата на къщата, за да може Елиау да влезе. Цяла година децата чакат този миг, когато в дома им трябва да дойде пророкът. Затова се опитват да не заспят по време на дългата вечеря, за да не пропуснат най-интересния момент.
Евреите вярват, че петата чаша с вино за пророка Елиау символизира още едно, пето обещание на Всевишния към неговия народ:
“И ще ви отведа в страната, която аз се заклех да дам на Авраам, Ицхак и Яков, и да я дам на вас като наследство! Аз съм Господ” (Шмот, 6:8)
Един от най-забележителните откъси от Агадата е изброяването на четиримата синове и тяхното отношение към Изхода от Египет. Четиримата синове - мъдрецът, злодеят, простодушният и “този, който не знае какво да пита”, олицетворяват четирите типа асимилация. Началото е бащата, който не е напускал своя еврейски свят. Неговият син мъдрец иска да се учи и да знае повече, той задава конкретни въпроси, за да получи отговори по същество.
Но следващите поколения, синовете и внуците на сина мъдрец се отдалечават от еврейския път и ето ги:

злодеят, простодушният

и “този, който не знае

какво да пита”.
Според тези четири архиобраза мъдрецът изучава Тората. Той иска да разбере в дълбочина смисъла на Изхода от Египет. Агадата казва, че на този син трябва да се обясняват всички тънкости и подробности от законите на Пасха.
Злодеят е израснал в традиционно еврейско семейство, но е обърнал гръб на наследството на своите предци. За него пасхалната вечеря (седера) е смешен анахронизъм.

Той презрително се подиграва: За какво се молите вие? Той не се смята за част от еврейския народ и няма отношение към “тази служба”.
За него в Агадата се казва, че ако той е бил тогава в Египет, той не би получил свободата.
Простодушният никога не е присъствал на седер в дома на своя баща, защото в родния му дом никога не е имало такова нещо. Този син знае само, че е евреин. Може би като момче той е виждал как дядо му прави седер. Той не разбира какво се случва по време на седера и не знае защо изобщо тази вечер се организира. И въпросът, който той задава, е много характерен: какво е това?
“Незнаещият какво да пита” - това е синът на простодушния. Той нищо не знае и нищо не подозира. Той не е чувал за Пасха. Той не знае какво да попита и затова Агадата казва: започни само, без да очакваш въпросите му, разкажи му за Песах, за законите и обичаите на този празник.
Според традицията в първия ден на Пасха се чете молитвата “Мусаф”. С нея евреите спират да молят Господ да праща дъжд, защото от втората половина на месец Нисан дъждовете не са благословени, а по-скоро обратното, тъй като вредят на посевите. Затова вместо с думите “пращащ ветрове и даряващ дъжд”, които произнасят през зимата, те се вече се обръщат към Бог с “пращащ вятър и даряващ роса”.
След повторението на “Мусаф” свещенослужителите и всички молещи се четат една особена Молитва за росата, в която се казва: “Изпрати ни роса, като знак, че обичаш страната си, изобилие от хляб и вино ни дай! С небесна сладост насити ни, със своя благослов... Заповядай на росата да напълни хамбарите ни с живо...” А накрая всички казнат: “За благо, а не за проклетия! За живот, а не за смърт! За изобилие, а не за мизерия!”
В пасхалната събота след сутрешната молитва и преди да се чете Тората, е
прието да се чете
“Песен на песните”
(Шир аширим). Има общности, които я четат също така в последния ден на празника, а някъде с нея завършват пасхалния седер.
Преданието разказва, че тази книга, посветена на любовта, е написана от цар Соломон. Мъдреците казват, че в “Песен на песните” любимият и невестата са символ на неразривния съюз между Всевишния и еврейския народ.
Всъщност, на въпроса защо се чете “Песен на песните” на Пасха, вероятно отговорът е, че това произведение представлява преди всичко възторжен химн на пролетта:

“Защото зимата свърши,
дъждът премина, отиде си
цялата земя е напъпила,
настана време за резитба
гургулицата оглася земята ни"

(Шир аширим, 2:11,12)

В същата книга четем и следната строфа:

“Любима моя,
ти приличаш на кобилка
във фараонска колесница...”

(Шир аширим, 1:9)

А ако някой попита какво общо има горното с Пасха, еврейските мъдреци ще му кажат, че това обяснява връзката на тази книга с празника, защото напомня за Изхода от Египет.

Ирит Лилиан, посланик на Израел:
Празникът ни напомня,
че сме били роби,
но сме се възродили

- Г-жо посланик, като оставим настрана историческите традиции, какво е за съвременните израелци празникът Песах?
- Корените на празника са много назад във времето и няма как да не ги споменем, защото традицията на Песах е свързана с Изхода от Египет и с формирането на националната идентичност на евреите. Извън историческия контекст, както е казано и в Стария завет, това е един от трите случаи в годината, когато се прави жертвоприношение. Влизането на Исус в Йерусалим е било част от именно това събитие. Първото жертвоприношение в годината. Иначе в наши дни това е празник, който трае седем дни. Първата вечер се събираме около трапезата. Но това е символна вечеря, в която основната част не е яденето. По-скоро всички елементи са свързани с историческата памет. Важно е отбелязването на празника, споделянето на историята и връзката между поколенията. Затова и се четат специални текстове от Агада. Преповтаряме историята на Изхода от Египет, раждането на Мойсей и целия процес, за който споменах в началото. Нещо много важно - винаги си спомняме факта, че сме били народ от роби, след което сме станали свободни. Това е опит, който трябва да помним.
- Защо е важно да помните, че сте били роби?
- Трябва да помним, че сме били хора, които са били унижавани, но след това са намерили сили и са взели съдбата си в свои ръце, въздигнали са се, станали са по-добри. И другото, което трябва да помним, е божията милост, без която нищо не би могло да се случи. Важно е да споменем и възраждането - национално възкресение, което е свързано и с повторното раждане на природата по това време на годината.
- Какво слага на трапезата в празничната нощ едно нормално израелско семейство?
- Храната е важен елемент по време на празника, защото тя е символична. Най-важният елемент е маца - безквасният хляб. Не ядем никакви тестени продукти, в които има закваска. Само този специален хляб.
- Откъде идва тази традиция да не се яде втасало тесто?
- Вероятно е свързана пак с Изхода от Египет, защото, напускайки, евреите са бързали, нямало е време да чакат хляба да втаса. Това е символният момент.
- Само първата вечер ли се яде маца?
- Всичките седем дни ядем маца. Има още няколко неща, които слагаме на трапезата. Едното е твърдо сварено яйце, харосет - това е нещо като паста, приготвена от фурми, ябълки или други плодове и ядки. Задължително присъства нещо горчиво или кисело. За да ни напомня за трудните години в робство.
- Какво горчиво ядете?
- Различните общности слагат различни неща. Например ешкеназите използват хрян, сефарадите и евреите от Близкия изток слагат нещо друго. В пасхалната вечеря присъства и малко парче кост с месо, може и пилешко крилце. Друг задължителен елемент са четирите чаши вино. Според мен виното е въведено по-късно като традиция, може би от досега с ранното християнство.
- Кръв от кръвта ми, както казва Исус.
- Да, всичко е свързано. А и да не забравяме, че Исус е роден и умира като добър евреин. Тези четири чаши вино може да са свързани с жертвоприношението, символ също така на 40-те години в пустинята... Има и четири въпроса, които се задават по време на пасхалната вечеря. Най-младият в семейството ги задава, другите отговарят. Има я и историята за четиримата синове - мъдреца, злодея, простодушния и незнаещия какво да пита.
- А какви въпроси задава най-малкият на вечерята?
- Защо тази вечеря ядем само маца, защо ядем горчиво, има въпрос за солената вода и защо само тази нощ не седим на маса? Тук трябва да добавя, че по традиция на Песах много семейства седят на пода, има възглавници и т.н. Това със сигурност е свързано с традицията от едно време, още преди 2000 години и повече. Защото хората тогава са се хранили по този начин. Хубавото е, че всички тези стари традиция се пазят чрез различни елементи.

Защо тази нощ се отличава от другите*

РАБИ ЙОСЕФ ТЕЛУШКИН

Попитайте евреина с какво асоциира Пасха и Изхода от Египет и той ще ви отговори - с Мойсей. Изглежда странно, че в Агадата текста, който се чете на пасхалния седер, името на Мойсей се споменава само един път, и то мимоходом. Мъдреците са предпочели главният герой на пасхалната история все пак да си остане Бог.
За да почетат Изхода, мъдреците са написали Агадата - една неголяма книга, която се чете на глас по време на седера - празничната трапеза в първите две вечери на Пасха. Някои части на Агадата цитират Тората, други са написани преди 2000 години, а трети - през средните векове. Четенето на Агадата е онова предписание на Тората, което кара бащите да разказват на децата си историята на освобождението от робството в Египет.
Най-известният откъс от Агадата “Ма ништана” започва с въпроса “Защо тази нощ се отличава от другите?”. Този въпрос задават най-малките участници на седера и
за всяко еврейско
дете това се
превръща в първата
светска изява
“Ма ништана” - детето пита за причините, които съпътстват ритуалите на празника. Агадата отговаря на тези въпроси.
Друг откъс от тази мъдра книга разказва за четиримата синове: умният, злият, простодушният и прекалено наивният, за да пита. Текстът съдържа отговорите на бащата към всеки един от тях. Отговори, които могат да вдъхновят синовете да спазват традициите.
Духът на Пасха може да бъде открит в един откъс от Агадата: “Всяко поколение трябва да се чувства така, сякаш и то сега се освобождава от робството.”
Една от песните на Агадата има своя припев “даейну”, което означава: “Би било достатъчно.” Тази песен сумира всички чудеса и доброта на Бог по отношение на евреите, когато Той ги извежда от Египет. Всяко добро, направено от Всевишния, би било достатъчно. Много хора се удивляват от изречението: “Ако Той ни бе извел от Египет и водите на Червено море не се бяха разделили пред нас, би било достатъчно”. Ако Бог не бе заповядал на Червено море да се раздели, то
египтяните
биха убили
всички евреи
Тогава? Този текст би трябвало да се разглежда като израз на безпределна вяра, много приличащ на един друг нереалистичен стих, изричан в края на вечерята: “Аз бях млад, а сега съм стар, но никога не видях праведник изоставен, а децата му без хляб.”
Най-известната песен на Агадата е “Хад гадия”. С нея завършва седерът. В тази песен се разказва за един човек, който си купил козичка за нищо пари. За нещастие, котаракът изяжда козичката, след това кучето нахапва котарака, пръчката набива кучето, огънят изгаря пръчката, водата гаси огъня, волът изпива водата, месарят убива вола и Ангелът на смъртта поразява месаря. След това идва самият Бог и убива Ангела на смъртта.
Според коментарите на тази история
козелът
олицетворява
евреите,
а животните, предметите и стихиите, които се изключват един друг - народите, завоеватели на Израел. Тези, които насилват евреите, ще бъдат унищожени от други и това ще се повтаря, докато в края на краищата Бог не унищожи Ангела на смъртта и не освободи света.
В очакване на този миг в края на седера евреите от целия свят всяка година пеят: “Лешана абаа бейерушалаим” - следващата година в Йерусалим.”

*Тази статия на Раби Телушкин, както и голяма част от разясненията и преводите, свързани с материала за Пасха, са предоставени от в. “Еврейски вести”. Това е един от най-старите вестници в България, който излиза от 1 ноември 1933 г. до днес и е орган на организацията на българските евреи “Шалом”. Преводите на "Песен на песните" са на поета Георги Рупчев.

От елините тръгва преданието
за ритуалните убийства на деца

С Пасха е свързан и един ужасяващ мит от древността, според който ев­ре­и­те убиват нееврейски момчета, за да използват кръвта им в различни ритуали, но най-вече за тези, изпълнявани по време на празника. Според тези предания евреите мразят хората, които не споделят тяхната религия, и използват кръвта им, за да приготвят специален хляб. През годините хорското невежество и страх са раждали какви ли не легенди. Но в християнския свят тези обвинения дълго са били част от жестока омраза към евреите, която е придружавала честванията на християнския Великден.
Произходът на обвинението за ритуални убийства идва всъщност още от елинската епоха.

Затвърждават се по времето на печално известния Антиохий Епифан (онзи, чието поражение евреите празнуват на Ханука).
Тогава тръгват всъщност легендите, че евреите крадели гръцко дете,
угоявали го около
година и го
отвеждали в гората,
за да го убият
и да си поделят месото. По време на това жертвоприношение евреите уж се кълнели в омраза към гърците. Мълвата стигнала дотам, че се разправяло как самият цар Антиохий бил намерил в Храма на Йерусалим едно гръцко дете, угоено, за да бъде принесено в жертва.
Развитието на християнството в Западна Европа и антиеврейската наклонност на християнската църква по време на кръстоносните походи дават нов тласък на баснята за ритуалното убийство.
Първото обвинение в ритуално убийство, за което има свидетелства, е от 1144 г. в Норуич, Англия. Твърди се, че евреите по време на пасхалните празници били отвлекли някой си Уилям. Момчето било измъчвано, както бил измъчван Христос, а после го обесили на Разпети петък.
Подобни небивалици започнали да се разправят из цяла Западна Европа, заради което последвали обвинения във Франция, а също и в Испания. През 1255 г. в Линкълн, Англия, хрониките описват как едно дете мъченик било угоявано с бял хляб и мляко и как
всички евреи
в Англия били
поканени
да присъстват
на разпването
През ХIII в. този род обвинения се разпространили и в централната част на Европа. От ХVII в. в Източна Европа легендата се разпростряла до такава степен, че в паметта на евреите тя е свързана с празника Песах, с тревогата, която обхващала еврейските селища, когато празникът съвпадал с християнския Великден. Въпреки че разследванията показвали, че децата не са били убити от евреи, а понякога изобщо не са били убивани, народното преследване и несправедливостта на съдиите водели до масови убийства на евреи.

Антисемитите от ХIХ в. намирали всякакви псевдонаучни писания, за да докажат, че тези обвинения са обосновани.
Между 1911 и 1913 г. един процес добива особена популярност. В Русия съдят един евреин на име Бейлис, обвинен, че е убил християнско дете за религиозен ритуал. Либералната западна преса изразява възмущение, че могат да бъдат предявявани подобни обвинения. Извън несъстоятелността на обвинението обаче царското правителство прави от процеса жива илюстрация на антисемитизма. Невинността на Бейлис бива възприемана от антисемитите и царското правителство като обида към режима.
През годините различните християнски църкви никога не са приемали тези обвинения и открито са ги осъждали, но без голям успех на практика, тъй като
проповедите
за народа богоубиец не са могли да изтрият дори и най-невероятните хорски вярвания.
Идеята за ритуалното убийство се вписва в същия тип вярвания, според които човекоядци съществуват извън приказките и въпреки че и други обществено заклеймени групи са се изправяли пред подобни обвинения, евреите са били винаги “привилегировани” жертви на това фалшиво обвинение.