В България името на Михаил Иванов е почти неизвестно. Знаят го само в тесните среди на Бялото братство, където хич не обичат да говорят за него. Българските бели братя дори се наричат “дъновисти” по името на своя учител Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно. За тях Михаил е един от учениците му, при това от най-невзрачните, който обаче има редкия шанс да бъде изпратен от Петър Дънов във Франция. В миналия брой ви разказахме за него, за първите му срещи с Дънов и отношенията им по-нататък.
Те дори могат да ви купят, да ви предложат много хубави подаръци, могат да ви обещаят, да ви отворят банки, собствени ваши банки в Швейцария или някъде другаде по света, само и само да влезете в примката, да можете да пропагандирате идеите на техния учител Михаил Иванов и да станете последовател на това негово лъжеучение. А в тяхното общество там е нещо като църква, всъщност като секта. Имат режими, целият ден минава по определени ритуали и няма никаква свобода. Пълно е с хора от различни страни с техните разкошни коли...
Имението Бонфен е огромно - много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователите му. Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите, говорени от Михаил чрез касета и, разбира се, е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има пентаграм, има и едно разкошно бяло пиано. Неслучайно бяло пиано. Освен това има къмпинг, има също и за каравани, и обширен парк с много красиви екзотични дървета. Отвън всичко е оградено с високи стени. Вратата към приемната, всичко е автоматично! И просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център...
Темпото на песните на Учителя е променено и е много по-бързо. И няма дух, за който Учителя говори в своето музикално творчество.
Обядът трае само половин час и ако не успееш да се нахраниш, оставаш гладен, времето е приключило. След това следват други инициативи и всичко е под охрана. Всъщност там не е за бедни хора, защото членският внос е много висок и е задължителен, и картата е задължителна. Само тези, които са имотни, могат да ходят.
Лятно време там се
събират най-малко
хиляда души
от различни страни... Можах да видя истината каква е, за да мога да свидетелствам, и след като се върнах от този център Бонфен, написах писмо на Учителя, в което всичко изясних. Пък Учителя да разреши въпроса за истината така, както той разбира, съгласно космическия закон.
Коренно различно гледа на темата днес един млад, съвременен член на Бялото братство, Христо Вътев, който е живял във Франция.
- Учителят Петър Дънов е предвиждал всичко, което ще стане. Всъщност Михаил Иванов е имал изключително много трудности във Франция.
- В началото му е било трудно. Но после става много богат? - подхвърлям.
- Богат? Не, не! Той не го е правел за пари. През половината от живота си е живял в една малка караванка на “Изгрева” в Севр. По принцип французите са богати хора. И когато одобряват нещо, те много му вярват и го подкрепят. Но той лично изобщо не се е занимавал с пари. Парите не са му били цел. Целия си живот Михаил Иванов е посветил да изнася своите беседи. Много хора са стигнали до Учителя през Михаил Иванов. Той е един посветен човек. Той е бил до Учителя, поел е от неговата енергия и са му се отворили сензорите. Той е духовен човек. Имал е пророчески дарби и дар слово, бил е много умен.
- Преди да замине за Франция, тук май доста са го подценявали?
- Братята не са го обичали и са го подценявали. Разпространяват се слухове, че Учителят го е изключил от Братството за 25 000 години.
- За 25 000 години? И кога го е изключил?
- Когато го е изпратил за Франция. Но Учителя е разбрал, че двама учители не могат да са на едно място. Видял е, че Михаил Иванов иска да бъде Учител и да се развива. Ако беше останал в България, Михаил нямаше да изпълни мисията си. Братята много са му завиждали. Това е често явление в Братството - да има завист към хора, които са способни.
- Но Михаил Иванов е много хубаво облечен, със скъпи дрехи, докато Учителя Петър Дънов е съвсем скромен.
- Все пак трябва да се има предвид, че той е ученик. Затова не му е чужда човешката суета.
- А защо се е опитвал да изглежда точно като Учителя?
- В братството много хора са подражавали на Учителя! Има няколко случая на братя, които са изглеждали досущ като него.
- Да се преразказва Учителя, да не се използват точно текстовете му, да не се играе оригиналната паневритмия - това не е ли кощунство? - удивлявам се аз. - Защото се знае, че всяка дума и всяко движение, дадено от Петър Дънов, носи точно определена енергия и не бива да се изменя.
- Михаил Иванов определено е бил проводник на същото знание. Това е бил единственият начин, по който е можел да постъпи. Французите не разбират беседите като нас. Нямат такова мислене като нас. Учителя е говорел със символика, много неща не ги е казал ясно. Една беседа като я преведем от български на френски, те не разбират за какво става дума, текстът им изглежда алогичен. И Михаил е говорил от свое име - поднесъл им го е така, че да го разберат. На Михаил Иванов не трябва да се гледа дали е бил добър, или лош, а какви са последствията - сега има стотици центрове в целия свят. Той е бил като един инструмент. Не е бил съвършен. Но Учителя го е направлявал. Учителя е направлявал всичките си ученици.
Христо Маджаров от Бялото братство във Варна е от малцината у нас, които открито и положително оценяват фигурата на Михаил Иванов. Според него
грозните спомени на
братята и сестрите
от едно време
изобщо не са обективни.
- Много се пише “Една баба каза”. Това е диктувана пропаганда! - заявява Христо Маджаров. - За да се откъсне един посветен от братството. То не само срещу Михаил Иванов е така. И срещу Лулчев, срещу всички напреднали братя е предадена негативна информация от братята и сестрите.
- Знае ли се за какво е бил арестуван Михаил?
- Арестуван е за клевета от свидетел, на когото е платено. И преди да излежи присъдата си, има контрапроцес. Този свидетел е признал, че му е платено, и Михаил Иванов е оправдан и освободен.
- В “Уикипедия” пише нещо много странно - че е бил арестуван за контакти с нацистите.
- Не, напротив, при него се спасяват евреи, както и тук, при Учителя Петър Дънов.
- Според друга версия той е прелъстявал млади момичета?
- Е, да, да, тези приказки са стандартни. Но е достатъчно човек да отвори книгите му , за да види, че това са глупости. Той е много духовно извисен.
- А вярно ли е, че Петър Дънов е имал отрицателно отношение към Михаил?
- Няма такова нещо. Когато Михаил тръгва, Учителя му дава три писма, които да му помогнат в тежки моменти. Също, когато някой тук се оплакал, че Михаил е самозванец и се е отрекъл от учителя си, Петър Дънов казал: “Това са частни мнения, не им обръщайте внимание!” Важни са и писмата на Учителя до него. Той го нарича “Обични ми Михаиле!”.
Опитват се там, във Франция, да му пращат друг човек, но Учителя казва: “Няма нужда да му пращате - той е самодостатъчен!” Когато се разбира, че Учителя си заминава, го питат: “Ами какво ще стане сега с братството?” Той отвръща: “Аз съм се погрижил - Михаил ще го продължи.” Значи изпращането на Михаил е предварило фашисткия кордон и завесата, която се спуска тук. Така Михаил е единственият, който е изпълнил завета на Учителя да се предава словото на другите народи. По време на комунизма Бялото братство е почти унищожено. В това време Михаил обикаля и разпространява Словото по света...
- Но много братя казват, че той е откраднал едва ли не Учението и го е представял като свое?
- Е, добре, но през 50-те години Михаил е
изпратил своята
секретарка Стела
в България,
която моли за разрешение да се превеждат на Запад беседите на Учителя. Нашите са му отказали. От глупост - да не си дадат авторските права. Поради това Михаил не е могъл да преведе и да издава оригиналните беседи на Петър Дънов. Затова той говори същите неща от свое име и те са по-близо до нашето разбиране, отколкото кодираната информация, която Учителя ни дава. Това, което Михаил пише, е по-близко до нашето съзнание. И на тези, които го критикуват, им казвам: “Добре, поне една страница прочетете от Михаил Иванов!” - “Не искаме!” - “Защо?” - “За да не ни промие мозъка!”. Ами като е така... Това, с което братството у нас се хвали - че има центрове по цял свят, не ги е правило Братството, а го е правил Михаил. И навсякъде, дори в мюсюлманска Турция той има салони със свои ученици. Като ходих в Япония и казах, че брат Михаил е бил десетилетия тук, в България, японците станаха на крака! Той е написал специална книга за Петър Дънов “С почит към моя Учител”. Той цитира Учителя винаги в началото на своите беседи, така както Учителя цитира Евангелието в началото на своите.
В книгата си “Мистерии в зората на епоха Водолей” Христо Маджаров описва Омраам Майкъл Айвънхоф като човек, достигнал върха. Визитите му при президента Роналд Рейгън, при премиера на Израел Бен Гурион. Дори едно
предсказание, което
той прави в помощ
на Дьо Гол,
за което получава от него писмена благодарност. През 1965 г Михаил посещава в Испания българския цар в изгнание Симеон Втори. Но най-вълнуващ е разказът за срещата му с комунистическата принцеса Людмила Живкова в Париж. Сцената е досущ като взета от “Хари Потър” с достолепния белобрад магьосник, проф. Дъмбълдор. Омраам дава урок на Людмила и, разбира се, без проблем постига с нея това, което си иска. Ето как описва случая Христо Маджаров:
“Тогава един масон, Моис Басан, ми разказа следното: “Когато брат Михаил дойде за пръв път тук и каза, че ще прави световно братство, сметнахме това за високо самомнение. Но днес за нула време той може да събере 30 000 души интелигенти и политиците започнаха да се съобразяват с него.
Тук дойде министърът на културата на България Людмила Живкова и произнесе на площада реч по повод наближаващия юбилей “1300 години Българиящ. Хората слушаха, ръкопляскаха... Изведнъж започнаха да се побутват и... се обърнаха с гръб към говорещата - оттам се приближаваше Михаил Иванов с развети бели коси, целият в бяло и с магичния си жезъл със скъпоценен камък в ръка. След него се движеше огромно мълчаливо шествие. То се насочи към трибуната. Хората направиха шпалир. Михаил стигна до Людмила и я поздрави:
- Добре дошла, български посланик!
- Благодаря! Но всъщност истинският посланик на България сте вие - отговори тя.
- Засъжаление този “български посланик” не може да посети своята родина, защото няма паспорт и се води “невъзвращенец”.
- Това мога да го уредя. - отговори принцесата и написа на хартия: “Да бъде пуснат Михаил Иванов свободно в Родината!”
Така това тържество продължи с голям възторг и овации към двамата водещи - завърши мосю Басан своя разказ.”
Михаил Иванов
“дарява на Людмила
стотици хиляди долари
за развитието на културата в България”, допълва в книгата си Христо Маджаров. Интересно, никой не е споменавал никъде за тези стотици хиляди долари досега. Къде ли са отишли?
През 1981 г. по покана на Фондация “1300 години България” Омраам посещава родината. Но повече не вижда Людмила Живкова. Тя е починала при странни обстоятелства няколко месеца по-рано. Въпреки това той е посрещнат, както подобава. Присъства на официални събития. Приема го самият Милко Балев, сивият кардинал в Политбюро, който заема мястото на Людмила за честването. Окичват го дори с орден “Кирил и Методий”...
Но как отвръща Омраам Майкъл Айвънхоф на всички упреци през годините? Той го прави на няколко места в своите беседи и книги. Най-вълнуващо е едно писмо от 1957 г до брат Михаил Стоицев, който го е обвинил в престъпление спрямо Учението на Петър Дънов:
“Сега, брат Стоицев, слушайте ме много внимателно! Всички недоразумения произлизат от това, че ние не се познаваме, не се обичаме, не си помагаме! Грешката е в мене. Сега ще разберете всичко!
Още в началото на моето духовно подвижничество в 1916 г. бях толкова привлечен от мистичния вътрешен живот, че пренебрегнах външния живот и оттам - големи аномалии. Толкова много медитиране, съзерцаване, четене, екстази, постене, че бях като сянка - кожа и кости. Родителите се бяха ужасили, приятелите ми се подиграваха, но вътрешният огън беше толкова силен, че предпочитах мизерията, подигравките, отколкото да оставя тая красота и светлина на вътрешния свят. И това беше още преди да срещна Учителя! И така - по цели дни: толкова бях се изтощил, бях напуснал даже гимназията, че паднах болен, на умиране. Чакаха ме да си замина почти, но ето че оздравях и след тая болест срещнах Учителя. И оттогава вие можете да си представите моя живот...
След това обаче стана една промяна в мене. Вместо да се проявявам и изявявам всичко, което правех, учех или упражнявах, започнах да мълча, да уча и работя в мълчание и тайна. И така - цели 20 години, без никой да подозира, че става нещо в душата на брат Михаил. Добър, усмихнат с всички, смирен и последен навсякъде на беседите или на екскурзиите, но само Учителя знаеше това, което ставаше в мене, за какво работех и се приготовлявах и какви правила и наредби Учителя ми даваше. Оставях всички да се надпреварват кой да бъде най-учен, най-способен и пр., кой да има първите места... Никой не приемаше брат Михаил вътрешно, никоя група. И така той намери за добре да идва често да се учи при Учителя - единствения, който отговаряше на неговите въжделения и стремежи...
Най-високият идеал? Христос ни го даде вече! Да правим, да струваме с всичко, което можем, да се стремим към това съвършенство: Бога! Кой може да ни забрани това? Кой има правото да ни забрани това? Бялата магия, от която невежите треперят, е именно това: да вярваш, че Бог живее в тебе и че Той е всесилен за доброто! Черната магия се състои в това да спреш еволюцията на някого.
Мили брат, оттука виждам, че вашите идеи нямат нищо общо с идеите на Учителя. Кой баща ще бъде недоволен, ако има един добър син, който даже и да го задмине! Той се чувства горд и честит! Само един лош, егоистичен баща ще бъде в гняв и омраза да види своя син по- силен, по-богат или по-учен.
Нашия Учител - за какво го мислите вие? Считате ли го за благороден, за мощен и велик, или сте се решили да го защитавате като слаб човек, като обикновен човек? Има ли нужда той от вашата защита? Горкият Учител!
Къде му остана
силата, знанието
и науката,
щом един pauvre (беден) брат Михаил го застрашава толкова, че всички са се раздвижили и разшавали на “Изгрева” в София. Значи нищо друго няма значение във всичко, което съм направил за славата на Учителя, щом не съм поставил една запетайка някъде! Значи всичките ми жертви, страдания и усилия никога няма да бъдат взети под внимание от някои българи, защото съм държал беседи, но не съм чел беседите на Учителя?
Преди да си замине Учителя, пред всички ви той запитал: “Кой е за предпочитане - старият ли да си замине, или младият?” Никой нищо не разбрал от това и нищо не отговорил. Тогава след едно кратко мълчание той казал: “За предпочитане е старият да си замине, а младият да остане!” Кой е старият и кой е младият? Може би Учителя е направил в тоя момент една такава жертва, която никой не е можал да разбере досега! Защото в тоя момент се е решавала съдбата на младия.”
“Учителя пишеше върху мен, за да се превърна в жива книга - книга, която щеше да изпрати в друга страна. - пише после Михаил Иванов в мемоарите си. - Това съм аз. Да, аз съм една от книгите, които той написа.
И един ден той ми каза: “Сега вече си готов, можеш да тръгнеш”. Две или три години преди да ме изпрати във Франция, внезапно, по средата на някаква беседа, Учителя ми разказа цяла история за един скъпоценен камък:
“Аз притежавам скъпоценен камък с неоценима стойност - и за да го опазя, искам да бъде пренесен в друга страна. Онзи, който ще го пренесе, трябва да премине през тъмна гора, пълна с диви зверове и разбойници. Там ще бъде хванат, ще го претърсват и ще се опитат дори да го убият. За да не могат да намерят в него този скъпоценен камък, ще трябва да го покрия с кал. Но когато излезе от гората, аз ще бъда там, ще измия камъка, за да може някой ден да засияе с целия си блясък.”
Той не каза нищо по-конкретно, а аз слушах, без нищо да разбера. Трябва да е знаел, че не съм разбрал нищо и дори че скоро съвсем ще забравя казаното. Много по-късно споменът за тези Негови думи се върна в съзнанието ми и тогава осъзнах: този скъпоценен камък беше Неговото Учение, което Учителя искаше да спаси, а онзи, който щеше да го пренесе през гората, бях аз.
Да, наистина, през каква гора преминах! "Разбойници" наистина се опитаха да ме унищожат. За щастие, камъкът беше доста поокалян - както и аз самият, на когото беше поверен. По този начин онова, което би могло да изглежда като голяма трагедия - всички тези нападки, предателства и скалъпени обвинения, които ме изпратиха в затвора - всъщност ме опазиха от най-лошотоЕ
Това е Учението, което Учителя Исус, както и много други Посветени ни донесоха. От хилядолетия Посветените си предават един факел. Защото светлината на Посвещението може да се сравни с олимпийския огън, който спортистите си предават в началото на игрите. Те го носят високо и единственият им стремеж е да достигнат целта. Когато завършат своя етап, те предават факела на следващия, който трябва да продължи напред. Светлината на Посвещението никога не угасва.
Кой е предал факела на Учителя? От кого той го е поел? Един ден Учителя ми подаде факела и ми каза:
"Тичай, Михаиле! Тичай!""
