25-годишната стюардеса пропътува 5000 км, за да донесе пръст от родината му
На фронтовете на Втората световна война са воювали близо 1 200 000 казахстанци - т.е. всеки четвърти жител на републиката. Във войната са загинали или безследно изчезнали повече от 600 000.
Един от тях е Есенгелдин Кайржан от с. Амбай, Астрахански район. Началото на войната го заварва като директор на машинно-тракторната станция в с. Новочеркаское. По това време той и съпругата му Кабиден имат три дъщери - Шамшия, Макен и Куляш.
Призован е от Новочеркаската районна военна комисия и оставя семейството си, за да се включи в Съветската армия. Става командир на отделение в 32-и стрелкови червеноармейски полк на 16-а стрелкова дивизия.
Раняван е два пъти - на 8 май 1942 г. и на 3 юни 1942 г. в боевете на Калининския фронт.
На 17 юли 1944 г. получава медал “За смелост”. В основанието за награждаването му е посочено, че е дисциплиниран, има голям опит в атаките, като увлича подчинените си.
Със своята част се сражава в Украйна, Молдова и преминавайки през Румъния, достига до Северозападна България, в района на град Кула и сръбския град Зайчар. Тук се водят тежки боеве между Трети украински фронт и отстъпващата Седма СС доброволческа планинска дивизия “Принц Ойген”.
Есенгелдин Кайржан е тежко ранен от бомба и
бил настанен във
военния лазарет
в град Кула,
където умира на 7 октомври 1944 г. Погребан е в братската могила край града.
Десетилетия по-късно една от правнучките му - 25-годишната стюардеса Сания, решава да потърси гроба му и заедно с майка си Индира се впускат в 4-годишно издирване.
“Всичките ми дядовци са безследно изчезнали или загинали във войната и за никого от тях не знаехме къде е станало това и къде почиват костите им”, сподели младата казахка пред “24 часа”.
Есенгелдин Кайржан, един от прадядовците ѝ по майчина линия, също се водел безследно изчезнал, но тя започнала упорито проучване на съдбата му.
Помогнали ѝ архивите на Червената армия и на военноморския флот за периода на Великата отечествена война 1941-1944 г. , които били
разсекретени с указ
на Министерството
на отбраната
на Руската федерация от 8 май 2007 г. и с измененията му от 30 май 2009 г.
Там тя намира документи за призоваването на дядо ѝ, участието му във военни действия, намира и указа за награждаването му с медала “За смелост”. Най-важен обаче се оказва поименният списък на починалите от раните си на фронта войници и офицери от 19-а стрелкова дивизия.
След запитвания получава и справка от военния комисар на казахската столица Астана, в която е посочено, че дядо ѝ е погребан в град Кула, Врачанска област, както и изрезка от стар вестник, в който е разказан подвигът му.
Така, 72 години по-късно, Сания успява да разбере къде е загинал дядо ѝ. Н амирането на гроба му в град Кула обаче се оказва нелека задача. Името на Кайржан
не е сред погребаните
в руското военно
гробище
във Видин, нито върху паметника на Съветската армия в центъра на Кула. Със съдействието на посланика на Казахстан у нас Темиртай Избастин и с помощта на Михаил Миков, който е родом от Кула, е установено, че той е положен в могила в парка извън града, недалеч от някогашния военен лазарет.
На 19 април 2017 г. посланик Избастин и Михаил Миков лично заведоха на това място Сания и майка ѝ Индира. Двете пропътуваха 5000 километра, за да положат върху гроба на дядо си пръст от родното му място.