Заради фитопланктона са изчезнали 31 гръбначни вида
Изумрудено синият цвят на Черно море, който се вижда дори на снимки от Космоса, е убийствено опасен за морето, твърдят зоолози и морски биолози.
Всъщност това е “цъфтеж” на фитопланктона. Негов причинител е екзувиела марина - полурастение, полуживотно, което фотосинтезира, но се движи самостоятелно с камшиче.
Първият подобен цъфтеж е описан в началото на 30-те години на миналия век от хидробиолога Александър Вълканов. Оттогава явлението се повтаря през 15 години, като през XXI век зачестява до 7 пъти годишно.
Цъфтежът на фитопланктона е необичайно явление, причинено от органичното и торовото замърсяване на Черно море. То се дължи на вливащите се в него руски реки и Дунав, които носят тонове естествени и изкуствени торове. Именно това “наторяване” на морето предизвиква бурното развитие на планктона.
След един цъфтеж са необходими поне 15 г., за да се възстановят флората и фауната в засегнатите зони. Въпреки красивия му цвят цъфтежът нанася смъртоносни вреди на видовото разнообразие в морето. Явлението намалява прозрачността на морето около 70 пъти. Това лишава от слънчева светлина дълбоководните организми, което ги убива. Освен това най-изумрудените области са с намалени количества кислород и азотни натрупвания.
Хидробиолози настояват всички страни в ЕС да вземат общи мерки за намаляване на “наторяването” на Черно море. Заради цъфтежа на планктона от средата на миналия век до днес са изчезнали 31 гръбначни вида като морската игла, морското конче, черноморската скумрия.
Кой нарисува морето в тюркоазено синьо
Черно море вече е тюркоазено - този цвят изненадва от седмица насам и местни, и туристи по Южното Черноморие. Хората са впечатлени от наситените багри, стигащи до плътно резеда, които досега са виждали само по филмите или на картички от екзотични държави и коралови острови. Сателитни снимки, разпространени от НАСА преди седмица, допълнително придадоха мистика на феномена.
Една от версиите е, че цъфтежът на фитопланктона е боядисал морето. По-смелите предположения, граничещи със световната конспирация, обаче са, че военните са причината за карибския изглед на нашето крайбрежие.
“От 60 г. ловя риба
край Созопол, но за
първи път виждам
морето толкова синьо,
ама тюркоазено синьо”, казва Петър Стоев.
По Южното Черноморие с този цвят са обагрени обширни територии, достигащи на различни места до 10 мили навътре, а от Ахтопол твърдят, че се вижда чак до хоризонта.
Според местните колкото се отива по̀ на юг към Босфора, толкова морето става по-тюркоазено. На други брегове обаче то е само на тънки ивици с ширина до 20 м, но въпреки това изглежда впечатляващо.
Тюркоазеният цвят на морето изкара много бургазлии с фотоапарати до “Морско казино”, за да правят снимки от високо. Особено ефектно е през деня в комбинация със слънце и облаци, когато тюркоазът прави рязка граница с обикновеното морскосиньо или оловния цвят на водата.
Толкова е тюркоазено, че ако имаше палми наоколо, снимката щеше да излезе, все едно е от Карибите, шегуват се фотографи.
Обяснението на жителите край морето е, че тези багри се дължат на растежа на фитопланктона. Той е в микроскопични размери, но при голяма концентрация придава такъв цвят на водата.
За плажуващите обаче морето не е особено приятно, тъй като водата е по-мътна. А за гмуркачите е направо бедствие, тъй като им намалява видимостта до метър-два при обичайните 6-7 м под водата.
В никакъв случай
не става въпрос
за замърсяване,
категорична е шефката на РИОСВ в Бургас Тонка Атанасова.
“Още като пристигнах в Царево, ми направи впечатление този цвят на морето”, коментира и мореплавятелят Дончо Папазов, който е отседнал с караваната си там.
Други морски вълци обаче твърдят, че това е обичайно явление през май и юни, но в такива размери и наситеност тюркоазеното не е достигало никога. Те предупреждават, че заради голямата гъстота на фитопланктона има опасност от недостиг на кислород, който да прогони рибата от бреговете.
От два дни не кълве, твърдят рибари на вълнолома в Бургас. Дали това е причината, но напоследък на пазара в града изчезнаха черноморският сафрид и попчетата за разлика от гръцките риби, които са в изобилие.
“Направи ни впечатление морето, но цветът няма отношение към корабоплаването. Само съдействахме на “Басейнова дирекция” - Варна, с катер да вземат проби от водата”, коментира шефът на “Морска администрация” - Бургас, Станимир Николов.
“Рибарите коментираха този феномен, но нямам точно обяснение от какво се получава. Освен от микроорганизмите влияние върху цвета на морето оказват много фактори - облаци, осветеност, яркост на слънцето”, коментира старият рибар и неформален кмет на рибарското селище Ченгене скеле.
На противоположното на всички теории за светлина и планктон мнение обаче е капитан Мурад от Несебър, човек с много опит в морето.
“Глупости на търкалета, тия да ги разправят на друг. Никакъв планктон не е оцветил морето и ви го гарантирам. На 70 г. съм и досега
такъв цвят рядко
съм срещал, а
планктон винаги е
имало. Според мен
причината е във
военните учения,
които приключиха наскоро”, коментира Мурад.
Според него ВМС хвърляли бомби по цели, които във водата се разпръсквали на прах и водните течения го отнасяли по брега. И за доказателство разказва, че зеленият прах е полепнал по рибарските мрежи и цапа дрехите му, когато ги изтегля. Срещал се на 1000 м навътре в морето. Според местните жители най-тюркоазено синьо е морето около и под нос Емине.
Кап. Мурад твърди, че какъвто и да е съставът на мунициите, обагрили водата, той е безвреден и не влияе на популацията на морските обитатели.
“Риба има”, категоричен е капитан Мурад напук на обеднелия пазар в Бургас.
От централата на “Басейнова дирекция” отрекоха да са засекли химично замърсяване на морската вода. По сигнал за тюркоазеното море преди дни идвали за проби в Бургаския залив, но се оказало, че точно в този момент морето е променило цвета си, и напълнили епруветките с червена вода, която се получава от растежа на зоопланктона.
ДИМЧО РАЙКОВ
Край Варна водата е оловносива
Чиста илюзия излязоха надеждите на варненци морският пейзаж да е като на остров Пукет. Водата бе в различни цветове, но остана плътна - като че ли някой е изсипал негасена вар. По принцип нашето море може да се наблюдава като синьо-светлозеленикаво през пролетта или през август.
След Илинден
се засилват
мъртвите вълнения,
които вдигат
пясък от дъното
и водата става мътносинкава. Тогава рибарите псуват най-много, защото рибите не виждат стръвта сред песъчинките. Все пак въдичарите, които често са свидетели на различни природни явления, смятат, че сегашният цвят на морето е обичайният цвят за началото на лятото.
Специалистите от Института по океанология твърдят, че тюркоазеният цвят се дължи на цъфтежа на определен вид планктон. Може би и затова през юни плажът има свеж мирис, който привлича хората, за разлика от юли. Но опитните рибари знаят, че цветът на Черно море се мени - един път е червено, друг път е кафяво, зелено или оловносиво.
“Цветът на водата зависи от теченията. Например в пристанището може да е мътно при западен вятър, а зад вълнолома да е синьо и спокойно като езеро”, казва рибарят Ангел Димитров. Събратята му познават по цвета на водата ще има ли риба и от какъв вид. Синьото море наесен е спокойно и ври от зарган. При 1-2 бала вълнение то става зелено, зарганът изчезва и настъпва времето на раздразнения от движението чернокоп и на сафрида, които се ловят сред пяната на вълните.
“Такова синьо море се случва ежегодно в късна пролет - в края на май и през юни. Този млечно-тюркоазено-син цвят се дължи на цъфтеж на водорасли от клас коколитофори и по-точно на вида емилияния хуксли. Взети са биологични проби, потвърден е цъфтежът на точно този вид в момента”, казва доц. Валентина Тодорова от Института по океанология.
Емилиания хуксли е вид фитопланктон, който се среща в почти всички морета и океани. Покрит е с плочки от калциев карбонат, които отразяват светлината и по този начин въздействат на климата.
“Образуването на едно съединение - диметил сулфит, става точно от “емилианиа хуксли”. То е летливо, отделя се в атмосферата и това съединение е ядро за образуване на облаци в атмосферата. Когато се образуват повече облаци, тогава се увеличава отражателната способност на планетата. Тоест по-голяма част от слънчевата радиация се връща”, уточнява доц. Тодорова.
“Фитопланктонът емилиания хуксли, който е причината за тюркоазеното море, не е токсичен и не е опасен за туристите. За любителите на морските приключения специалистите припомнят, че към края на август ще се наблюдава цъфтеж на друг вид планктон, който е фосфоресциращ.
По принцип някои от стотиците видове фитопланктон са причина за различни цветове на морето. Две зими вече водата край Варна става червена от цъфтежа на определен вид водорасли. През юли пък става кафяво от други водорасли, които изяждат кислорода във водата и попчетата изплуват парализирани на повърхността на морето. Преди 5 г. в Балчик ловяха големи калкани на плажа, които излизаха като китове самоубийци на пясъка, защото в прекалено топлата и цъфтяща вода нямаше кислород. През последните 15 г. е са наблюдаван нашествие на други видове планктон в Черно море заради затоплянето на климата”, категорична е доц. Тодорова.
Още не е разрешен
обаче въпросът: защо
Черно море е черно?
Някои припомнят, че някога нашето море е било едно цяло с Каспийско море и че издигането на сушата ги е разделило. След това идва катаклизмът, който съединява Черно със Средиземно море и то става солено преди 8000 г.
Черно море обаче е носило много други имена. Гърците от V в. преди Христа го наричат Негостоприемно. Казвало се е Темарун, Тимерийско, Скитско, Ахшаена, Синьо, Таврическо, Океан, Сурожко и даже Свято море.
Сегашното име Черно море е дадено от турците, които срещали съпротивата на вълните в опита си да завладеят бреговете му. Моряците обаче го наричат така заради страшните бури, при които водата става много тъмна. Според хидролозите причината е в сероводорода, който е на 200 м дълбочина. Всеки метален предмет, пуснат в него, почернява.
Често в Черно море се наблюдават загадъчни сияния, причина за които са водораслите периденеи.
ЦАНКО ЦАНЕВ
