Убийство потулва ДДС афера, свидетелят заклан

Мирослав Маринов е умъртвен в Украйна. Удряли го с гаечен ключ, душили го с торба и му прерязали гърлото

Трима са осъдени на по 20 г. затвор за смъртта му, поръчителят неизвестен

 Едно обаждане по телефона променя живота на Соня Маринова в края на януари 2011 г. и срива основата, върху която е градила всичко. Съобщават ѝ, че синът ѝ Мирослав е намерен убит близо до украинското село Головчинци. Гърлото му е прерязано, по главата има рана от удар с гаечен ключ, а в снега - кървави дири, следи от гуми и обувки.

Украинските и българските полицаи

разплитат

убийството по

изтърван

джиесем

в полето и задържат трима българи, единият с руско гражданство.

Соня казва в съда, че не иска убийците на сина си в затвора, а да са мъртви. “Живот за живот”, заявява тя. Мъка стяга гърлото ѝ при мисълта, че цели 3 минути Мирослав се е давел в собствената си кръв, бил е в съзнание и е усещал дъха на смъртта.

“Дори в кланиците убиват животните с един удар”, казва почернената майка. Прокуратурата иска доживотна присъда без право на замяна за подсъдимите Иван Грахов, Сергей Георгиев и Румен Запрянов-Дебелия, бивш шампион по борба за юноши. Софийският градски съд им дава по 20 г. затвор, но преди финала на делото по примера на Братя Галеви Запрянов изчезва безследно. (Виж карето.) Той е обвинен като подбудител на убийството и е осъден задочно. Истинските поръчители на покушението обаче остават неизвестни.

Соня Маринова и адвокатът ѝ ще обжалват присъдите. Делото вече е пратено в Софийския апелативен съд, съобщи магистрат. По неясни причини то е засекретено още на старта. Фактите около него са осветени от улики, събрани у нас и в чужбина, и от самопризнания на 2-ма от обвинените.

37-годишният Мирослав Маринов е убит на 28 януари 2011 г. Според прокуратурата разковничето на убийството е ДДС афера, която обаче остава неразкрита. За нея има висящо дело, но то не е стигнало доникъде. Два-три месеца преди покушението полицаи търсят Маринов, за да го разпитат като свидетел. Убийците обаче го намират преди тях. Основната версия е, че той е ликвидиран, за да не проговори за данъчни измами. Не са събрани доказателства Маринов да е замесен в източване на ДДС, но такива подозрения е имало. Той бил пълномощник на фирма за търговия с компютри и други дружества, но близките му не знаели точно с какво се занимава.

Делото за ДДС измамите е заведено на 4 септември 2010 г. срещу Александър Д. Той се води управител на фирма, но се оказва, че не развива дейност, а е продал данните си срещу 800 лв. След разпит мъжът звъни на Мирослав, но после връзката се губи.

Мирослав завършва мениджмънт в УНСС. В края на септември 2010 г. той тръгва с Ася Кошева - жената, с която живее на семейни начала, на дълго пътуване в чужбина. На роднини казва, че заминава в командировка. Установено е, че

за близо 3

месеца е бил в

няколко държави

През Гърция той и жена му стигнат с кола до Турция. После отиват в Египет, в Гана, по Коледа - в Израел, и пак се връщат в Истанбул. Според прокуратурата пътуването е финансирано от хора, които не искат Мирослав да бъде намерен. Една от версиите е, че мъж с неустановена самоличност е давал пари на близка на Маринов, а тя му ги превеждала по банкова сметка.

През ноември Маринов научава по телефона, че полицията в София пита за него и праща призовки. Маринов казва, че ще се прибере. Ася също иска да се върнат, защото децата ѝ са при майка ѝ. На 9 януари 2011 г. тя се връща със самолет в София. Мирослав ѝ казва, че скоро ще се прибере, и я моли да му купи билет от Истанбул за Украйна. Пристига в Киев на 24 януари 2011 г. Отсяда в хотел и плаща с кредитна карта. Според свидетел имал намерение да подписва договор с партньори. Според тезата на прокуратурата обаче целта била да се прибере в България, но нелегално, с фалшив паспорт. Маринов обаче бил подведен, че негови “приятели” от Пазарджик ще му осигурят тескерето.

Според плана Грахов и Георгиев трябвало да отидат в Украйна и да се представят за бесарабски българи, които ще му осигурят молдовски документи. Маринов не ги познавал. От подсъдимите се знаел само с Румен Дебелия покрай работата си на пълномощник на фирма. Чули го да разправя, че

бившият борец

бил от “отряд за

бързо реагиране”

и можел “да реши всякакви проблеми”.

Как точно е отстранен неудобният Маринов, става ясно от мотивите към присъдата. Според тях в края на 2010 г. Запрянов се среща със Сергей Георгиев в кафене на изхода на Пазарджик. Пита го дали може да намери човек, който да извърши убийство извън България. Дава да се разбере, че има хора, готови да платят. Сергей казва, че ще помисли и ще му даде отговор.

В средата на декември 2010 г. Грахов се връща в Пазарджик от Испания, но няма работа. Със Сергей започват да превозват и продават дърва за огрев. Работят и с изкупвач на стари акумулатори. Трошат ги в завод и ги преработват, за да извлекат оловото.

Сергей казва на Грахов, че има работа, от която може да “изкарат някой лев”. Щял да разпита и да знае повече след Нова година. В началото на 2011-а той научава коя е мишената. А също, че на Маринов му е писнало да стои в чужбина, но ще да отиде в Киев, за да чака молдовски документи, с които да се прибере в България. Посредникът обяснил на Сергей, че в София има хора, заинтересувани Маринов да изчезне. Тях вече полицията не ги притеснявала, били “изчистени и оправени” и ако Маринов не бъде открит, ще си решат проблема. Но

проговори ли -

влиятелни хора

ще си изпатят

Сергей Георгиев казва на Грахов, че човекът, от когото “е получил поръчката, е сигурен", но не е нужно да знае кой е. За убийството двамата щели да получат по 10 хил. лв., но чак след като свършат работата. Сергей

получава 1000

лв. аванс за

пътуването

до Украйна, телефонни номера и снимка на Маринов. След като я запомня, я изгаря. Дава 300 лв. на Грахов, за да си извади спешно международен паспорт.

Двамата потеглят за Украйна с аудито на Грахов и на 25 януари пристигат на граничния пункт в град Порубне. Поемат към Киев. В Хотин - първия голям град след границата между Украйна и Румъния, Георгиев купува джиесем със симкарта. Тръгва си, но е заснет от камера в магазина. Обяснява на Грахов, че трябва да купят 2 телефона - с единия да говорят с Маринов, а от другия да пращат есемеси на поръчителя.

До бензиностанция на пътя Георгиев купува два чифта ръкавици и голям сребрист гаечен ключ с извита предна част и гумена дръжка, която се разтяга. С Грахов преспиват в мотел в град Макариев кула, но не се регистрират. На другия ден отиват в Киев, който е на 30-40 км. В 13,32 ч се регистрират в хотел “Прилисок”. Излизат на разходка, купуват си храна, кухненски нож и още един телефон. С есемес съобщават в България, че Маринов не е дошъл на уговорената среща, и се връщат. Но остават още ден. Маринов пак не се появява и двамата си тръгват. Малко след като излизат от Киев, получават съобщение, че Мирослав ще дойде.

Скоро и той се обажда. В началото говори на руски, но продължава на български. Сергей се представя като Вася и Мирослав си записва името му на листче хартия, което прибира. Тръгва за среща пред “Макдоналдс” на Централната гара в Киев.

Разпознава лесно аудито на Грахов по българската регистрация, а Грахов и Георгиев се ориентират кой е по снимката, показана им в България.

Тримата отиват до хотела на Маринов, вземат багажа му и потеглят за България през Молдова. По пътя говорят за пътуванията и проблемите му, че всички други са се “оправили”, а само той е останал. Спират на бензиностанция, за да си купят водка, бира и бисквити. Докато пазаруват, Грахов и Георгиев се разбират да спрат на някоя отбивка уж по малка нужда и да действат. Планът е да кажат на Маринов да седне до шофьора, тъй като колата е с 2 врати. Така той ще е принуден да стане, ако човекът отзад иска да слезе.

Пътуването продължава още 3-4 ч. Късно през нощта колата отбива до с. Головчинци, Хмелницка област. Докато Маринов се отдалечава, за да се облекчи, Георгиев взема гаечния ключ от багажника. С Грахов тръгват след него.

Маринов е

атакуван в гръб

и е ударен в тила

с гаечния ключ. Предната част на инструмента изхвърча и следващите удари са само с дръжката. На главата на Маринов е нахлузена найлонова чанта. Нападателите опитват да го задушат, но торбата се изплъзва, тъй като Маринов отчаяно се съпротивлява, опитва да се предпази от ножа с ръце. Животът му е отнет с рязко движение, при което е прерязана трахеята и лявата му сънна артерия.

Когато младият мъж спира да мърда, един от убийците отбелязва: “Свърши”.

Маринов е завлечен до дървета на 10-ина метра встрани и е оставен да лежи с лице към земята. При влачането на трупа джиесемът му изпада. Грахов и Георгиев го търсят в тъмното, но накрая се отказват. Решават, че е по-добре да се махнат веднага.

Изхвърлят ножа

в близката

горичка, а по

пътя - куфара

и паспорта на жертвата. Преобличат се, за да се отърват от изцапаните с кръв дрехи. От Украйна минават през Румъния и привечер влизат в България през Русе.

Украински полицаи бързо установяват самоличността на убития, който е със счупен череп и 24 наранявания - 9 от нож, а останалите - от удари с тъп предмет (дръжката на гаечния ключ). Аутопсия в 13 ч на 28 януари показва, че смъртта е настъпила от остра кръвозагуба между 8 и 12 часа по-рано, т.е. около 4 ч. По ръбовете на раните по главата на жертвата са открити метални части. За изследване са иззети телефон “Нокия”, нож с увита във фолио дръжка, за да не остават следи, пластмасова чаша, калъфче с арабски надписи и ключ тип “Гедоре”. Украинците уведомяват българските власти за убийството на 30 януари. Проследяват телефонните разговори чрез джиесема на Маринов, разпитват свидетели, преглеждат записи от камери и скоро влизат в дирите на убийците. Те са обявени за издирване на 4 февруари 2011 г.

Доста по-рано според съда Запрянов разбира, че самоличността на Маринов е установена и че двамата пратеници в Украйна са “оплескали нещата”. Георгиев почва да мисли да изчезне от България. Съветва и Грахов да се скрие и “да внимава какво говори”. Тайните поръчители обаче замислят

нова поръчка - да

бъде отвлечена

жената на

Маринов

- Ася, за да ѝ попречат да отиде в полицията и да разкаже всичко. Грахов обаче отказва да участва и до отвличане не се стига.

На 5 февруари той е задържан близо до работното място на Георгиев. После е пуснат, тъй като съдът в Пазарджик отказва да го екстрадира в Украйна с мотива, че е български гражданин. Един от съучастниците го успокоява, че са уредили “да го пуснат”, дори му прочели показанията.

Георгиев се покрива за 20-ина дни в Бургас. Знае, че като руски гражданин може да бъде екстрадиран. Запрянов му помага да отседне в къща в с. Златар под предлог, че ще прави сделка с вино. Той обаче е задържан през март 2012 г. при рутинна проверка на документи. Издава Грахов, който също пропява. Така в ареста влиза и Запрянов. Разследването и съдебният процес се проточват. След година и половина зад решетките Дебелия излиза на свобода, но през февруари 2017 г. не се появява в съда. (Виж карето). По време на делото изчезва и Георгиев, но е открит и задържан миналата година.

При пледоариите прокурорът Бисер Кирилов оборва твърденията на подсъдимите, че са имали бизнессреща в Украйна и са срещнали Маринов случайно на пътя. “Няма кой друг, освен пряк участник, да знае всички детайли около престъплението”, казва прокурорът, след като Георгиев и Грахов се отмятат от признанията си в съда. Кирилов иска доживотни присъди за тримата подсъдими. 5-членен състав с председател Величка Маринкова ги осъжда да лежат по 20 г. в затвора и да платят на майката на Мирослав - Соня, 450 000 лв. кръвнина. Баща му не е предявил иск в съда, затворил се с мъката си вкъщи.

Търсят бившия борец

с еврозаповед за арест

Докато е в ареста, Румен Запрянов на няколко пъти моли съда да го пусне на свобода, защото бил зле със здравето - имал камъни в жлъчката, в бъбреците и проблеми с простатата. Дори обявява гладна стачка. Уверява, че няма да се укрие, но не спазва обещанието си и изчезва тази зима. Призован е чрез дъщеря му и адвоката му, търсят го по адреси в Пазарджик и София, дори по арестите, но без резултат.

Запрянов има забрана да напуска страната. По границите в последните 10 г. не са регистрирани негови пътувания. Той е обявен за издирване с телеграма на МВР от 14 февруари 2017 г. Впоследствие за него е издадена и еврозаповед за арест. Майка му уверява властите, че от 6 месеца няма контакт със сина си. Според прокуратурата Запрянов е контактувал с другите двама чрез симкарти, купени на името на циганин от Пазарджик. След разплитането на случая той изпаднал в паника, търсел информация за ареста на Грахов, а по-късно опитал да влияе той и Георгиев да си променят показанията. Съкилийник на Грахов разказва в съда, че се стигнало до закани в карето на затвора. Грахов се притеснил и казал, че ще се оплаче на следователя по делото Веселин Мартински.

Защитата на Запрянов изтъква в съда, че обвиненията се крепят само на обясненията на Грахов и Георгиев, от които те впоследствие се отмятат. Според прокуратурата обаче признанията са подкрепени от свидетелски показания, веществени доказателства, експертизи и др.

Задържаните се топят,

експертиза ги заковава

“Ако в цялата тази история бъдем осъдени, никога няма да се разбере кой е виновен”, казва в последната си дума пред съда Сергей Георгиев. Той и Иван Грахов си прехвърлят вината за убийството, докато в началото правят признания, но при очни ставки “накисват” Запрянов като организатор на покушението.

Грахов твърди, че само е държал Маринов да не мърда, притискайки го към земята, а смъртоносните удари нанесъл Георгиев. Той пък се кълне, че Грахов е ударил жертвата с гаечния ключ, а после е отишъл до колата за ножа. Не видял всичко, но заварил Маринов целия в кръв.

Експертиза обаче показва, че един човек не бил могъл да причини двата вида наранявания, т.е. убийството е извършено от двама. Увисват и твърденията за натиск, заплахи и даване на инструкции от следователи, тъй като има саморъчно писани признания. Те се допълват от останалите доказателства, посочва съдът в мотивите си към присъдата. Според него обвинението се потвърждава и от свидетел, лежал с Грахов зад решетките. Пред него Грахов споделил, че “в Украйна били някакво момче, което впоследствие починало”.

Грахов е осъден и по друго дело в Пещера на година и 6 месеца затвор. Присъдата от 24 април 2013 г. обаче не е влязла в сила.