Няма рождена дата, няма и гроб. Има писма и тефтерче, по които са драскали и поправяли “летописците”
Тази година България чества 180 години от рождението на своя най-висок идол - Васил Левски! Нищо в това изречение не е окей, до самата удивителна. Защо?
Колко е странна тази цифра 180 години?! Сама по себе си тя е ирационална. Тя не ни говори нищо, освен че Левски се е родил безкрайно далеч от нас.
Цифрата е кръгла и в известен смисъл цинична. Тя представлява лустросано събитие, което очевидно няма връзка със самия Васил Иванов Кунчев. Може би трябва да се усвоят някакви “културни” пари, може би някой управленец трябва да дръпне прочувствена реч, може би е рутинен комплекс - всички отново да видят колко сме значими като нация. И колкото е по-голяма и по-закръглена годишнината, толкова сме по-значими ние днес, като че ли... А всъщност се отдалечаваме от фактите за него. Отдалечаваме се от Него. От физическото усещане какъв е бил.
Ние се готвим гръмко да празнуваме годишнината, макар че рождената дата и година на Левски тънат в историческа мъглявина. Някакви
баби и тетки са
си спомняли пред
летописците
след Освобождението кога може би ще да се е родил. Но навремето летописците не са си дали много зор да разследват въпроса и са го ударили повече на патос. Едни споменават 1837-а, други 1840-а, трети 1843-а, а четвърти чак 1846 г. и все с тежки аргументи. Месецът варира от юли до октомври, а пък датата... Но не е издирен документ, никакъв. Не е съвсем сигурна и поредността на децата на майка му Гина. Дали брат му Христо и сестра му Яна са били по-големи от него? Най-вероятно.
Интересно е да се погледнат оригиналните книжа на Захари Стоянов в историческия архив на националната библиотека. Има два-три листа с драсканици - те са били за негова лична употреба все пак - на тема “най-ранно детство и роднини”. От тези драсканици в крайна сметка се е получила прочутата уж първа биография на Апостола. Странно, в тях Захари изобщо не си поставя въпроса кога е роден Левски?! Но както ще видим по-нататък, Захари Стоянов не трябва да ни е критерий, защото той пръв ходи по места, събира документи, записва спомени, но накрая... е пример как се пропуска уникалният исторически шанс. Шансът да оставиш за поколенията факти, които никой друг освен теб не би могъл да остави.
Първите истински биографи на Левски - Стоян Заимов и Иван Унджиев, споменават датата на раждане
6 (18) юли 1837 г. без да
разсъждават и без да
посочват източник
Можем да предположим само, че те се основават на разказите в семейството: една роднина на име Деребейка се била оженила в неделя след Петровден. Та някои запомнили, че Василчо май се родил два дни след сватбата... Димитър Страшимиров в своя труд подминава темата въобще.
Когато спорът за рождената дата излиза на повърхността - чак средата на ХХ век, за доказателства вече е късно. Започват да се роят догадки, за да се определи възрастта на Левски. Те приличат на задачи от ученическата книжка “Забавна математика”. Възрастта му трябва да се изчисли според това дали на 7 декември 1858 г. , когато се е замонашил, е бил на 15, на 18 или на 22 години. На колко години може да е бил, когато е хвърлил расото на Великден 1864 г.? На колко години е бил през 1867 г., когато е станал знаменосец на Панайот Хитов? Вехтият войвода твърди десетилетия по-късно, че тогава Левски е на 28, но откъде го знае, не пише, а и никой не го пита. А защо Левски изглежда значително по-млад от брат си Христо и от съратника си Христо Иванов - Големия (роден 1838 г.) на прочутата снимка в Белград? Тримата би трябвало да са почти връстници. Отговорът на историците е прост -
Васил младее,
защото е рус
и е кьосе...
Като капак самият Васил Левски сякаш се надсмива на всички, заети с ребуса: след ареста му (през януари 1873 г. на Къкринското ханче), когато го разпитват в градския съвет в Търново, той отговаря, че е на 32, а няколко дни по-късно пред съда на Портата -, че е на 27...
Да не споменаваме, че родната му къща в Карлово е оставена напълно да рухне с годините. Никой не се сеща да се погрижи за родното място на Апостола на свободата или да запази някакви вещи от семейството, от него. Къщата е възстановена чак през 1937 г.! Отново по спомени, представете си, на следващото поколение на децата на сестра му Яна. Колко точни могат да са те? За съжаление, нищо в нея не е автентично.
И какво се оказва? Ние трябва да празнуваме. Но няма раждане, няма и гроб с кости. Да не би да честваме илюминат?
Добре! Нека тогава се хванем за единственото, което може да се пипне:
Какви са и колко са
документите,
останали от Левски?
Този въпрос остава неясен до ден днешен, защото много от тях уж са унищожени, но съвсем не е сигурно колко и кои. Като четем спомените на ятаците му днес, се хващаме за главата - в повечето случаи те са ги закопали, загубили, потулили в мазета под къщи, които са се сринали, или направо са изгорили в огнището книжата на Апостола - главно от страх да не ги намерят турците. Или умишлено не са ги предали като исторически архив. Самият Захари Стоянов е сред заподозрените! Науката още не знае какво е предал и какво не Захари Стоянов от всички архиви, до които се е докопал при разговорите си със съвременниците на Апостола!
Захари например е човекът, който успява пръв да прибере прочутите комитетски книжа, скрити в самара на коня, които оцеляват по чудо при залавянето на Левски. След погрома на организацията местните дейци ги заравят в тенекия в земята. Те престояват там цели 10 години. След Освобождението Захари пристига в Ловеч, разпитва свидетелите от комитета, взима част от документите със себе си и... не ги включва в биографичната си книга! Неизвестно колко от тях са предадени след години от съпругата му Анастасия, за да бъдат приютени накрая след поредица “перипетии” в националната библиотека.
Неслучайно големите наши историци, посветили целия си живот да проучват Васил Левски, споменават името на Захари Стоянов с половин уста. За първи сериозни автори, които издирват и разчитат наследството на Левски, се считат Стоян Заимов и най-вече Димитър Страшимиров, макар че и техните текстове не са лишени от неточности, най-вече именно в датирането.
Защо тогава биографията на Захари Стоянов за Васил Левски е най-известна от всички? Нещо повече, колкото се отдалечаваме от епохата на Левски, толкова по-често Захари Стоянов се споменава в медиите като “гениален”, а “Записките” и другите му книги се преиздават безкритично. Това нанася големи вреди в главите на младите днес, защото се получава така, че и малкото, което е успяло да влезе там, е погрешно...
В писанията за Апостола продължава масовата заблуда, че биографията на Захари от 1884 г. е първата. Тази заблуда се повтаря, въпреки че отдавна се знае - първият автор на книга за Левски е Георги Яковлев Кирков. Той я озаглавява “Васил Левски (Дяконът). Черти от живота, деятелността и трагическата му кончина”. Това заглавие да ви напомня нещо? Естествено, напомня заглавието, което самият Захари, без да му мигне окото, слага на своята биография 2 години по-късно: “Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му”. Изводът се налага от само себе си: Днес Захари като нищо щеше да спечели “Като две капки вода”.
Истината е, че Захари Стоянов е гениален създател на митове. Голямата част от “документалистиката” му е украсена с неговите произволни тълкувания, тъй като той не е свидетел на събитията. В един момент Захари така се главозамайва от ролята си на Бога-творец на историята и нейните герои, че едва не си изкарва боя от най-близкия човек до Левски. Неговият охранител и началник на тайната му полиция Христо Иванов-Големия пише гневни писма на Захари, че нещата са стояли съвсем другояче. После
Големия отказва
да му предаде
документите на
Левски,
които съхранява в себе си.
Един от острите критици на летописеца - Никола Кондарев, е смаян как Захари влага в мислите на Левски свои разбирания. Според Кондарев, без да познава делото на Апостола, Захари Стоянов се е опитал да му създаде такава биография, че никоя друга след него да не може да се сравнява с нея. Как? Със средствата на тогавашния пиар, който, парадоксално, действа майсторски и днес.
Но се оказва, че въображението и възклицанията в повествованието не са най-големите грехове на Захари! Защото има ли нещо по-страшно от това да драскаш върху оригиналните документи, оставени от Апостола? Да си водиш бележки по свещените листа с цветен молив? И дори да се подписваш под някои от тях, да не би да не се разбере кой е авторът на това кощунство?
В най-големия и обхватен сборник под ръководството на проф. Дойно Дойнов, издаден през 2000 г., документите на Левски са 245 на брой. Двата тома включват тефтерчето на Апостола, известните му писма, като изключим, че от време на време отнякъде сензационно изниква по още някое, и революционните материали - Устав, Наредба (Програма, Закон), инструкции с правила (окръжни), снимки, автографи и т.н. Но в предговора Крумка Шаркова изрично подчертава, че тук не са всички книжни артефакти, оставени от Левски.
Самият вид на тези архивни листа, излезли изпод ръката на Левски, е трогателен. В тях - в начина, по който те са подредени и ученически старателно изписани, личи красота, чистота и известна наивност - дори там, където той открито говори за убийства и кръв.
90% от тези листа
Левски съчинява
и преписва
собственоръчно,
за да ги раздава на стотиците комитети, които обикаля. В спомените на съвременниците му има немалко епизоди, в които те го зърват в скривалището му как пише вглъбено по цяла нощ, докато всички останали в селото спят. Пише, вместо да се наспи от дългите, изтощителни и опасни преходи! Тази сцена е показателна метафора за спящия народ, сред който се е опитвал да запали искра Апостола.
Да, малцина си представят Левски да пише, затворен като Паисий в мрака, но е нямало как. Всеки комитет трябвало да има необходимите организационни документи, за да има строг ред в конспирацията. И Левски не само им е преписвал документите. Той лично им ги е и четял на събранията, защото мнозина били неграмотни. В интерес на истината той е успял донякъде да постигне дисциплина - това личи дори в думите, с които повечето от съратниците му го издават пред съда на Портата. Те признават, че са се готвели за въоръжено въстание и на въпроса кога ще започне то, отговарят като войници - че са щели да “действат по устав!” Очевидно само на войнишка чест не е успял да ги научи Апостола. Те го издават със същата стръв, с която преди това са си играели с него на стражари и апаши.
Точно на тези страници, включително на тефтерчето на Левски, можем да открием бележки с червен и син молив ту на Захари, ту на Димитър Страшимиров, а на някои места и на двамата едновременно, като вече се чудиш къде е писал Левски и къде те?!
Честит празник!
