Три думи най-точно могат да я опишат: неукротима, любопитна, критична
Миелом (тежко раково заболяване) погуби журналистката Тонка Петрова.
Беше сред най-добрите в Шумен. Не се даваше на по-младите репортери и търчеше наравно с тях, въпреки че прескочи 70 години. Забелязваше неправди и негодуваше.
Беше скромна -
едвам я убедих
да напише
страница за
племенницата
си проф.
Павлина
Чернева,
която през септември 2016 г. бе предложена в екипа на Хилари Клинтън, ако спечели изборите за президент на САЩ.
“Какво ще кажат другите - че се хваля. Тя, Павлина, сама си постигна всичко”, опита да откаже текста Тони, но после го написа - интересно четиво с много семейни снимки.
Всяко лято роднините ѝ си идваха в Шумен от Щатите. Обикновено месец преди това тя искаше отпуск. “Да си оправя къщата”, казваше.
Беше голяма купонджийка: “Удрям червилото и идвам на дансинга”, шегуваше се. И танцуваше, после обираше овациите на младите си колеги.
Кучетата. Тях ги обичаше, страдаше за бездомните, грижеше се за всички. Понякога правеше сделка: “Ще напиша дописка за кучешкия приют, пуснете я, моля ви. А пък утре ще изпратя страницата, която ми поръчахте!”
В последните си думи към мъртвите всички искат да кажат това, което не са успели навреме. Много колеги и приятели вчера написаха трогателни писма в нейния профил във фейсбук. Във всички имаше едно повтарящо се изречение: “Ще ни липсваш, Тони!”
“Петрова е няколко думи - неудържима, неукротима, любопитна, критична. Силно люби и силно мрази. Работили сме десетилетия заедно, карали сме се, спорили сме, правили сме добри съвместни неща – от всичко по много и с много енергия!”
Това каза за Тони Венци Венков, който бе в “24 часа” от основаването му допреди 4 г. Като отговорен редактор на “Местен 24 часа” за Шумен, Разград и Търговище с Тони бяха в един екип.
“Жената кауза.
Когато беше
убедена в
нещо,
преминаваше
всякакви
препятствия,
за да го постигне.
Спорила е с кметове, с полицейски шефове, със съдии и прокурори. Никога не се страхуваше да каже какво мисли.
Навсякъде бе уважавана заради професионализма, принципността и обективността си. Мисля, че респектираше, някои силни на деня са се страхували от острия ѝ език. Наистина оставя диря в журналистиката, особено в репортерството на терен.
Смяташе, че животните са по-добри и предани от нас, хората, че винаги оценяват доброто. Грижеше се с много обич и топлота за тях.
Тя е причината и двигател в Шумен да се появи немска фондация, която създаде съвместно предприятие с общината за безстопанствени кучета. Неуморима беше да убеждава, че трябва хуманно отношение, а не евтаназия за уличните животни.
Чух я няколко пъти по телефона, оказва се в последните ѝ дни. В неин стил говореше за неуредиците в болницата, а не за това, което изпитва като физическа болка.
Това е Тонка - живя живота си по свой начин. И мисля, че се чувстваше щастлива.
Съжалявам, че не дочака рождения си ден на 3 септември”, допълни Венци Венков.
В началото на май Тони се оплака, че много я боли главата. Повтаряше го през ден, два и повече. Предложих ѝ помощ - да я запиша при специалист в София. Веднага прие, но с уговорката: “Вий там в София сте много далече, не може ли във Варна?”
Отиде в болница “Св. Марина” и там поставиха тежката диагноза.
Няколко пъти се чухме,
болките в
главата не
ѝ минавали
от никакви
лекарства
Разбрах, че е молила свой познат да ѝ съдейства, за да си купи от Турция медицинска марихуана - искала да опита, не се издържало на такива болки.
Поклонението пред Тонка Петрова ще е от 12,30 ч в петък в ДНА-Шумен.
