Сегашният градеж бе иницииран от българския патриарх Неофит, по това време Русенски митрополит, който освети новия храм
42 години след вандалското му събаряне от комунистическата власт, храмът-символ на Русе „Всех Святих“ отново прие богомолци. Точно в 7 часа в неделя сутринта започна последованието по освещаването на храма „Всех Святих“ в Русе. Бяха осветени и камбаните на храма. От 9 часа започна света литургия, която бе отслужена от русенския митрополит Наум. Негови гости бяха Саратовски и Волски митрополит Лонгин от Русия, архиепископите Теодосий и Варсануфий от Румъния, епископите на БПЦ: Тивериополски Тихон, Велички Сионий и Мелнишки Герасим, архим. Филип, официален представител в България на Руския патриарх Кирил, ст. ик. Нелуц Оприа, официален представител в България на Румънския патриарх Даниил, и други. В Русе гостува и руски младежки православен хор, който украси с песнопенията си първата св. литургия в новоосветения храм.
„Днешният ден за всички ни е радост, утеха и надежда. Той ще остане паметен за нашия прекрасен престолен град Русе, за цялата ни епархия, за Българската православна църква и за Отечеството ни”, каза в словото си Наум. Той припомни, че „осветихме още един Православен храм, който след повече от четири десетилетия отново се възражда за духовно прибежище на богохранимото ни паство, въздигнат в спомен на разрушената през 1975 г. едноименна русенска църква, на чието място бе построен „Пантеон на възрожденците”. Според Наум, разрушаването на старинния храм „Всех Святих” става въпреки множеството протести от страна на Доростоло-Червенската митрополия и Св. Синод, а предшественикът му по катедра – блаженопочившият Доростоло-Червенски митрополит Софроний, избран на този пост през 1962 г., е бил изправен пред изключително деликатната ситуация да съчетава обязаностите си на един праволинеен клирик с дипломатичността на кириарх, поставен в условията на чужда на светото Православие доктрина.
„И до днес се чуват неоснователни упреци от разни празнодумци, които обвиняват владиката за едва ли не лековатото му „съгласие“ да бъде срината до основи емблематичната русенска църква по решение на комунистическата върхушка, но едва ли някой може да предположи какво е било душевното вълнение на този наш изряден духовник при мисълта, че един Божи дом ще бъде заличен от лицето на земята, и то в престолния му град. Само месеци след събарянето на храма митрополит Софроний прекарва тежък инфаркт, от който се възстановява продължително време. Това е повратна точка в неговия живот, която сякаш съкрушава физическите му сили, но той продължава старателно да служи и проповядва според силите си”, добави Русенският митрополит Наум.
Специално за тържествено освещаване на възстановената църква пристигна и Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит. В Ролята си на Русенски митрополит, той бе един от инициаторите на възстановяването на знаковия за Русе храм. Местна легенда твърди, че със събарянето на „Всех Святих” над дунавския град се е спуснало прокляттие, което ще бъде премахнато, едва когато църквата бъде възстановена. „Русе и Светата ни църква заслужават това”, каза Негово Светейшество. Той пожела на русенци да бъдат много радостни и честити и да благодарят Богу, че всички светии са отново техни покровители. „За много години!“, каза патриархът.
Церемонията по откриването на реставрираната църква събра стотици русенци и официални гости. Гости на Русенския митрополит Наум за тържественото богослужение бяха и духовници от Русия, Румъния и България. Осем чисто нови, различни по големина, камбани бяха изложени пред новия храм. Те са подарък от патриарха на Москва и на цяла Русия Кирил и ще бъдат монтирани по-късно, тъй като трябва да бъдат осветени.
По външен вид църквата наподобява много съборения на 26 октомври 1975 г., за една нощ, едноименен храм по нареждане на Градския народен съвет. На негово място тогава бе издигнат Пантеонът на възрожденците. В Русе винаги е имало интерес от възстановяването на църквата. Почти 20 години продължаваха усилията храмът да бъде възстановен. Основният камък на съвременната църква бе положен символично през 1998 г. от покойните вече патриарх Максим и бившия кмет на Русе Димитър Калчев.
Началото на същинския строеж бе поставено през 2007 г., като се разчиташе основно на дарения. В кампанията се включиха стотици русенци, всеки според възможностите си. За целта бе създадено и сдружението „Всех Святих“, като за негови съпредседатели станаха Русенският митрополит Неофит, сега български патриарх, и тогавашният кмет на града Божидар Йотов. На 20 февруари миналата година, в деня на честванията по повод на 138 години от Освобождението на Русе, на тържествена церемония сдружението предаде собствеността на храма „Всех Святих“ на Русенската митрополия – в лицето на сегашния Русенски митрополит Наум. По-късно същата година Министерски съвет отпусна 250 000 лева за довършването на църквата.
Разрушената на 26 октомври 1975 година от социалистическите управници катедрала бе и един от символите на Русе. Тя бе архитектурен шедьовър на проектанта Едуард Винтер от 1898 година. Вътрешното оформление в храма е било завършено от именити български художници, скулптори и резбари, а витражите са били изработени във Виена.
Старият храм "Всех Святих" в Русе е завършен и осветен в далечната 1898 г. Според историята на Русчук, в средата на ХІХ в. необходимостта от нова църква тук става неотложна. Учредената през 1865 г. българската църковно-народна община възлага на майстор Генко Кънчев да изготви строителен план. От заседанието на общината, проведено на 10 декември същата година става известно, че вече е решено храмът да бъде в новите гробища. В края на двадесети век те вече са в очертанията на Русе и в момента са Парк на Възрожденците.
Времената обаче се менят. След девети септември 1944 година църквата постепенно изпада в немилост пред комунистическите управници, преследващи религията. А “Всех Святих” е именно символ на вярата на русенци.
На 25 октомври 1964 г. митрополит Софроний отслужва последната Света Литургия в храма “Всех Святих” и обявява на християните, че в тази църква повече няма да се извършва богослужение, понеже тя се преотстъпва на Градския Народен Съвет на Русе да се използва като Пантеон.
Истинската драма обаче се разиграва през есента на 1975 година. На 26 октомври по нареждане на ГНС църквата е съборена. Всичко става тайно, крадешком, заради страха на управниците от протестите на миряните.
В една тъмна нощ булдозери атакуват стария храм. Живеещите край Парка на Възрожденците русенци са стреснати и уплашени от рева на тежките машини. Малко обаче са тези, които излизат да протестират, а и те са разгонвани от милицията. Хората на властта изземват фотоапаратите и унищожават лентите, за да не се запази споменът за красивата църква. Земята се тресе от булдозерите и падащите каменни зидове на “Всех Святих”. Тъй като не успяват да срутят храма с въжета, пускат булдозерите срещу него. За една безсънна нощ църквата била разрушена.
На мястото на красивия храм сега се издига Пантеонът на Възрожденците. Този малко особен и доста безвусен паметник на борците за българската свобода дълги години предизвиква дискусии в русенското общество. Русчуклии бяха скандализирани, че костите на над сто възрожденци, сред които Баба Тонка, Захари Стоянов, Стефан Караджа и др. са изровени от техните гробове и положени в новата сграда, наподобявана от хората в Русе на “турска баня”, или направо на джамия. Дълги години тленните останки на великите българи почиваха там дори без кръст над себе си.
След десетилетия на умуване, търсене на средства и спорове, е взето решение “Всех Святих” да бъде изградена отново на друго място в Парка на Възрожденците, близо до руското гробище. Събрани са пари от дарения, градежът тръгва през 2007, като заради липсата на средства, откриването й се проточи цели десет години. Иначе по външен вид тя напълно наподобява оригиналната „Всех Святих“.
