Последното му публично участие бе на благодарствения молебен за 80-годишнината на цар Симеон II
Видинският митрополит Дометиан издъхна в 13,10 ч в болница в София.
“След тридесет години пастирствуване, при най-голяма доблест и безбоязнен пазач на истината и правдата, с мъдрост и непрестанно бдение на поста си, той даде висок пример на пастирско служение”, се казва в скръбната вест, разпространена от Видинската митрополия.
Владиката от дълго време бе с влошено здраве, а последното му публично участие бе в съслужие с патриарх Неофит и други митрополити на благодарствения молебен в София на 16 юни т.г. по повод 80-годишнината на Симеон Сакскобуготски.
В следващите дни Светият синод на Българската православна църква трябва да се събере извънредно, за да реши кога да бъде погребението. Веднага след това ще започнат обсъжданията кой да наследи поста на владиката.
Митрополит Дометиан, който през тази година щеше да навърши 85 г.,
управлява
Видинската
епархия
от 30 г.
- на 2 август 1987 г. е избран от Светия синод за видински владика.
Светското му име е Димитър Попвасилев Топузлиев, роден в смолянското с. Хасовица на 11 ноември 1932 г. Завършил е Пловдивската семинария, а след това и Духовната академия в София. Специализира в Московската духовна академия и през 1962 г. е ръкоположен в йеромонашески сан лично от руския патриарх Алексей I. После специализира в Икуменическия монашески център Тезе във Франция, в Босей, Швейцария, в Лозана и Оксфорд, Англия.
Бил е главен секретар на Светия синод, а през 1979-а до 1983 г. управлява Акронската епархия в Америка.
Владиката, който знаеше 7 езика и обожаваше книгите и музиката
Преди време дядо владика с готовност отвори вратите на митрополията за “24 часа”, за да покаже как живее.
Припомняме тази среща, защото малцина познаваха човека дядо Дометиан.
“За мнозина ние сме едва ли не капсулирани в своите митрополии, но това не е така”, обясни Негово Високопреосвещенство, докато посреща репортера ни 15 минути след направената по телефона уговорка. С радушния прием той стопява още на вратата притеснението, че все пак влизам в личния му свят.
Докато изкачвам витото стълбище до втория етаж, където са покоите му, разглеждам витражите на прозорците и картините по стените. После влизаме в стаята срещу стълбите - просторна и изключително светла въпреки мрачния есенен ден навън.
В средата ѝ има тежка дърворезбована маса, в единия край на която са натрупани книжа и на която минава обичайният работен ден на владиката. Тези делнични дни обаче се случват рядко, защото дядо Дометиан има многобройни задължения. По два месеца в годината - през юни и ноември, е ангажиран със сесиите на Светия синод. Често пътува и в чужбина, защото е председател на външния отдел на синода и представлява БПЦ на различни международни форуми.
“Дните, както беше казал премъдрият Соломон, един с друг не си приличат. Те са толкова разнообразни и различни, както по сезони, така и по лични, обществени и църковни изяви. Ако трябва да бъда откровен,
аз личен живот почти нямам
освен нощта, която е
определена на всички за отдих”,
казва дядо владика, когато го питам как минава един негов ден.
В обикновените дни, когато няма църковен празник, архиереят става рано и следва навиците си - извършва личната домашна молитва, после слуша новини и ако има време, гледа сутрешните блокове по телевизията.
В 8 ч вече е в митрополитския храм “Св. Николай”, където започва богослужението и продължава до 9 ч. След него Дометиан се връща в митрополията и нерядко се случва пред вратата вече да го чакат миряни, които идват по различни въпроси. Кани ги да разговарят и с тях изпива утринния си чай.
После започва административна работа по ръководството на епархийските дела, управлението на църковните имоти, приема на свещеници, църковни настоятели и обикновени граждани.
В 16 ч обаче независимо от ангажиментите отново е в храма “Св. Николай” за вечернята, която продължава до 17 ч. С нея свършва и работният ден на канцелариите в митрополията.
Ако във Видин има концерт или театър, владиката не ги пропуска, иначе гледа вечерите да си бъде в митрополията. “Обичам да гледам новини, за да видя как е приключил денят за България и за света. Обичам да гледам и “Травъл телевижън”, която те води из целия свят. Интересно е да гледам за страни, в които не съм бил, но по-често използвам вечерите за четене”, споделя Дометиан.
Той следи излизащите нови книги, но не се хвърля на неща, които не са по вкуса му. Показва ми най-новите си книги, а после разгръща голямо, подвързано с червен плат старо Евангелие на църковнославянски език, което е от 1862 г. и което случайно открил в църквата във видинското с. Слана бара. В богатата му библиотека има хиляди томове църковна литература, класически произведения, речници на различни езици, богословска литература и антологии на английски, руски и френски език.
Владиката бе полиглотът на Светия синод - владее 7 езика без българския - френски, английски, руски, сръбски, италиански, румънски и турски език.
“Аз съм родом от с. Хасовица в Централните Родопи. Баща ми беше свещеник близо 60 г. в кв. “Гледка” в Кърджали, където сега е известният отец Боян Саръев. Като дете от 7-годишен съм живял там и в класа, и в детската игра, и с кравите и овцете сме били българчета и турчета заедно”, обяснява откъде знае турски език владиката.
Като член на синода и председател на външния отдел е участвал в десетки форуми във всички краища на света.
Връзките си с Изтока и със Запада митрополит Дометиан обяснява с образованието, което е получил. Той не подминава и пребиваването си като български архиерей в САЩ от 1979 до 1983 г., където управлява Акронската епархия, но признава: “Трудно е за един българин като мен, който обича своята родина, с прекрасните ѝ дадености и природни красоти и с прекрасен народ с богати културни и религиозни традиции, да се закотви в една друга обстановка. Честно казано, аз не бих могъл да остана да живея цял живот другаде освен в България, въпреки че съм имал възможности.”
Видинският владика обича и музиката - не само църковната, и има богата фонотека с класически произведения. Модерната аудиоуредба е в трапезарията, в която митрополитът не само се храни, но в която прекарва и вечерите си.
До уредбата има лаптоп,
а в дъното и голям телевизор
Трапезарията се оказва и територията на домашните любимци на дядо Дометиан - котките. Докато разговаряме, по масата пропълзява божа кравичка и владиката признава: “Всякакви животинчета минават и гледам да не ги унищожавам, само ги отстранявам от масата, за да не пъплят тук пред хората.”
А при дядо Дометиан ходят не какви да е хора. В последните 20 г. няма държавник или политик, който да е отишъл във Видин и да не е засвидетелствал уважението си към владиката - Симеон Сакскобургготски, Георги Първанов, Бойко Борисов, министри и депутати.
“Аз приемам абсолютно всички, без разлика на техните политически идеи, защото живеем в един демократичен свят, в които трябва да бъдем толерантни един към друг и да не изпадаме в крайности, които не са полезни”, разказва дядо владика.