Един български регион загива. Мъчително и вече не толкова бавно. Пред блуждаещия празен поглед на управляващите, които хладнокръвно, надменно и цинично го изхвърлиха от всякакви настоящи, предстоящи, зримо и необозримо изпълними проекти и приоритети. Проекти и приоритети, в които Видин и регионът не съществуват, а гибелта му е обявена и потвърдена още преди да е окончателно настъпила.
От някога славното и гордо българско царство, паднало последно под Османска власт, днес няма и помен. Историята също бе изтрита. На гражданите на Видин наскоро се наложи да напомнят и приканват, да обясняват, че Видин също е стара българска столица и като такава летописите на времето са му отредили място. Място, но не и в подготвяния закон за старите български столици. Днес Видин и там го няма.
Съдбата на българския северозапад показва ясно бъдещето на държавата България. Защото Видин днес е България утре.
Във Видин славни и горди хора вече не живеят. Разпиляха се из всички краища на света. Изоставиха, продадоха или подариха домовете си, бързайки да натоварят единственото им останало ценно - човешкото си достойнство. И избягаха, за да го спасят.
Тук останахме хора на доизживяване. Мачкани, принизени, покорни, безропотни, безлични. Хора, които се усмихват щастливо, дори и когато остатъка от душата им плаче. Радват се, защото живеят в "оазис на сигурност, спокойствие и просперитет", както обясни премиерът Борисов.
Днес, опиянени от собственото си невежество, окъпани в медийна помия и сковани от наглостта на политическата си класа българите мълчаливо приемат смъртното си наказание.
А над Видин се е спуснала гъста, трайна и непрогледна мъгла.
И оплетени в мрежата на колективната безотговорност хората тук са се вкопчили отчаяно в отломките на минала слава. Докато вълните на времето, политическото късогледство и човешката глупост безмилостно и необратимо рушат света наоколо. И вещаят само забрава.
