На състезание първо се решава по-лесната задача, казва 15-годишният младеж от Плевен, спечелил сребро и бронз в Букурещ
Физиката и информатиката са сплав - с тях новите мобилни телефони разпознават лицето на потребителя само по зеницата и се отключват без парола
“Почти на 16 г. съм и не мога да попадна в националния отбор при големите ученици от X-XII клас. Затова отидох на международното състезание в Букурещ за моя сметка. Исках да натрупам опит, пък и за забавление. Задачите по информатика бяха сложни, но и доста забавни.”
Това казва деветокласникът от математическата гимназия “Гео Милев” в Плевен Захари Маринов, който спечели бронзов медал на международното състезание по информатика в Букурещ, проведено на 5 и 6 октомври. В надпреварата участват отбори от 8 държави, сред тях и Русия.
България е представена от националния отбор и още 4 неофициални. Захари е единственият плевенчанин и се присъединява към тима на Габрово, като попълва незаето място. В двата състезателни дни се събират общо 10 часа за решаване на задачи, които са с теоретичен характер и с много математика.
“Като цяло задачите бяха сложни за измисляне, защото програмата трябва да върви бързо и за части от секундата да обработи всички данни, дадени от комисията. Така трябваше да измислим алгоритъма, че да направи програмата бърза.
В 5-часовия
маратон за ден
трябваше да
се справим
с 3 задачи.
Трудни бяха
- решението на една отнемаше 1-2 часа при максимална концентрация и усърдие”, описва Захари.
Първия ден при финалното класиране той събира над 100 точки. Резултатът е оценен твърдо за сребърен медал и даже приближава към златото - за малко да го докосне.
На втория ден обаче Захари повежда битка с първата задача и зацикля.
“Мислих си, че ще стигна до резултат. Поех риска, заинатих се - 3 часа и половина я мъчих. Не успях да я реша, но се забавих и времето не ми стигна за следващите две задачи. Това ме тласна към бронза. За медала съм доволен, все пак влязох в състезанието, за да се сдобия с повече рутина”, пояснява Захари.
Взел си е поука колко важна е състезателната тактика да разпределиш правилно времето си за задачите. По-лесната трябва да се решава първа, защото носи точки колкото заплетената. Задачите обаче са абстрактни, изискват много мислене и задълбоченост. Затова никой в началото не може да прецени коя е по-лесна, за да се захване първо с нея.
Но като знаеш, че състезанието е 5 часа, не можеш да буксуваш 3 часа, и то над една задача. Не тръгне ли, зарязваш я и почваш следващите. Стратегията се доизгражда и развива”, разсъждава състезателят.
За 15-годишния Захари бронзът от Букурещ е втората награда за няма и месец. Той взе сребърен медал на първата Европейска младежка олимпиада по информатика (European Junior Olympiad in Informatics - EJOI), проведена в България от 7 до 13 септември под патронажа на президента Румен Радев, еврокомисаря по образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич и Мария Габриел, еврокомисар по цифровата икономика и общество.
Реномираното състезание стартира у нас през 1989 г. в Правец и оттогава тръгва по света - в Русия, Австралия, Китай, предстои в Япония.
В септемврийското издание участниците са над 100 от 23 държави. Захари Маринов е единственият от Плевен в отбора, представящ България.
“Информатиката и физиката задвижват информационната ера днес. Физиката прави възможното да съществуват новите технологии, като създава машините. Информатиката прави всичко да е в пъти по-бързо и ефективно, като създава програмите, с които да работят машините.
Физиката и информатиката не могат една без друга. Тази сплав между двете науки откриваме в новите мобилни телефони, които разпознават лицето на потребителя и дори само зеницата на окото му и без парола се отключват.
Пример за софтуер - т.е. за информатика, са и новите коли, които се движат на автопилот. Въобще
цялата кола
представлява
компютър.
Заслугата
за създаването ѝ
е на физиката,
но информатиката ѝ дава напътствията и силата да се движи изцяло на автопилот.
След 20-30 г. тези автомобили вероятно ще навлязат и у нас. В проект е свързването с интернет на уредите у дома. Така дистанционно можете да им давате команди какво да свършат, преди да се прибете вкъщи. Напредва и разработка за дронове, които, прелитайки по въздуха, ще доставят поръчка, направена от жилището ви.
Информатиката е науката, която дава сила за общественото развитие, улесняващо живота на човека”, дефинира Захари. Той твърди, че колкото повече навлиза в информатиката, хоризонтите ѝ стават все по-необятни.
“На нея се базира целият съвременен свят, а това, което уча, е само началото на тази информационна ера”, убеден е Захари.
В IV клас той започнал по собствено желание в школата по информатика към Центъра за ученическо техническо и научно творчество в Плевен.
Оттогава до днес го обучава Павел Петров. Преди 5 г. четвъртокласникът се записал в школата, защото информатика в училище се учи от VIII клас, и то програмен език, който помага при създаване на софтуер.
Сега, увлечен в по-абстрактната информатика, Захари не отчита часовете за занимания - работата му доставя огромно удоволствие. В математическата гимназия деветокласникът учи уроците в час, като отсява най-важното - така му остава повече време за информатиката.
Понякога му се случва да мисли над оплетена задача 2-3 дни. Докато я носи в главата си и търси решение, потъва в музиката, среща се с приятели. Обича да се зарежда, като си тегли от интернет ноти, разучава ги и ги свири на пианото вкъщи.
Намира, че общото между музиката и математиката е в конструкцията. “Нотите и хармониите са математически дефинирани в честотите на трептенията на въздуха. Така чуваме хубави звуци”, смята Захари. Въпреки че вече е степенувал интересите си - информатика, математика и физика, още не е направил 100% избора си - има 4 г. да учи.
През последната седмица на ноември предстои международният турнир по информатика “Джон Атанасов” в Шумен, вече са заявили участие отбори от Русия, Сърбия, Полша.
