- Бившият депутат от ГЕРБ казва: Червената баронеса със синьото сърце придобива активи за 1,9 млн. лв. за $ 70 000
- Соцлидерката: С факти ще докажа, че това не е вярно
-l Документи сочат, че “Техноимпекс” с активи за 1,693 млн. лв. e продаден за 210 000 долара
- l Три анекса позволяват цената да се плати с компенсаторки, свалят и инвестициите наполовина
До 5 дни - до края на тези седмица, ще стане ясно кой лъже за приватизацията на “Техноимпекс” - лидерът на БСП Корнелия Нинова или бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров.
“С документи и факти ще докажа, че не е вярно. Следващата седмица ще дам пресконференция по темата” - това бе лаконичният коментар на Нинова по повод информациите, че е купила външнотърговското дружество за жълти стотинки.
Няколко дни преди това Антон Тодоров написа в профила си във фейсбук, че по сметките на “Техноимпекс” е имало над 1,8 млн. лв. точно преди приватизацията.
“Всички тези активи тогава през януари 1999 г. червената баронеса със синьото сърце придобива за има-няма 70 000 долара. Макар че, както сама си призна Корнелия Нинова преди няколко седмици пред Сашо Диков, “Ама няма платени такива пари! Откъде ша взема аз теа пари да платя “Техноимпекс"!”, написа Тодоров и предположи, че и въпросните 70 хил. долара не са били платени.
“Мисля, че на
Корнелия Нинова
предстои много
да обяснява!
Нинова, кажи си! И пак няма да те разберем! Отивай си с мир!”, допълва Тодоров.
Не е ясно дали Нинова ще отговори на твърденията на друг депутат от ГЕРБ - Десислава Атанасова. Преди дни тя показа документи, според които сделката за “Техноимпекс” не е проверявана от прокуратурата.
А според Атанасова Корнелия Нинова
твърдяла, че е
проверявана от
трима главни
прокурори
за сделката
Атанасова цитира справка, дадена от главния прокурор Сотир Цацаров, в която се посочва: “Не са подавани сигнали, не са извършени проверки и не са образувани досъдебни производства относно приватизационната сделка. Не са установени преписки или досъдебни производства, касаещи придобиване на акции от “Техноимпекс 98” АД от страна на Корнелия Петрова Нинова”.
Историята на сделката показва, че всъщност “Техноимпекс” е продаден за 210 000 долара в брой, а останалата част от цената е платена с компенсаторки.
Сделката е сключена на 13 януари 1999 г. Купувач е РМД “Техноимпекс 98”. Приватизационният договор е подписан от тогавашния министър на търговията Валентин Василев и сегашния лидер на БСП Корнелия Нинова. Тогава тя е била основен акционер в РМД-то с дял от 33%.
Преди да се появи в ролята на приватизатор, Нинова е била изпълнителен директор на “Техноимпекс”. Назначена е на поста през септември 1997 г.
Цената е $700 000, като първоначално е записано, че 10% се плащат веднага, а другата част - на равни вноски за 10 г.
На 7 септември 1999 г. обаче се подписва анекс, според който в брой са дават 30%, а остатъкът от цената може да се плати и с компенсаторки. Така на практика
държавата
остава само с
плащането в брой
на $ 210 000,
а останалото - с хартийки. По тогавашния курс на долара това пради 357 000 лева.
Финансовият отчет на “Техноимпекс” показва, че в края на 1999 г. дружеството е имало активи за 1,693 млн. лв. От тях 481 000 лв. са в банкови сметки, а наличната сума е 63 000 лв. - т.е. само наличните средства покриват платената цена.
Отстъпките на държавата от първоначалните параметри на приватизационния договор не свършват дотук.
На 14 октомври 1999 г. има подписан нов анекс, който се отнася до предвидените инвестиции. Първоначално те са определени на $ 700 000. Но са предоговорени на 600 000.
Два месеца по-късно се сключва нов анекс и
сумата на
инвестициите е
свалена до
300 000 долара
Оказва се обаче, че от предвидените инвестиции не е вложен нито лев. Проверка на тогавашната Агенция за следприватизационен контрол през 2001 г. показва, че има пълно неизпълнение на пооетите ангажименти. Поради това на купувача е начислена неустойка от 50 000 долара.
Първоначално Софийският районен съд се поизнася, че РМД-то не дължи неустойка. Следват редица обжалвания и в крайна сметка през 2006 г. купувачът окончателно е осъден да плати неустойката плюс лихва от 20 000 долара.
По това време Нинова вече е зам.-министър на икономиката в правителството на Тройната коалиция. РМД-то фалира година по-късно и сега “Техноимпекс” вече е собственост на друга компания.
Външнотърговското дружество е създадено през 1966 г. Предметът на дейност е описан като “оказване на научно, културно и техническо съдействие на други страни чрез предоставяне на специалисти в областта на науката, образованието, здравеопазването, промишлеността, строителството, селското стопанство, културата и др. и приемане на чужди граждани на производствено-техническо обучение в НРБ”.
Всъщност дружеството се е занимавало с пращане на работа на инженери и други специалисти в държави като Мароко, Тунис, Сирия, Ангола, Зимбабве. Твърди се, че в последната държава “Техноимпекс” е имал имоти за над 1,5 млн. долара.
Освен от Антон Тодоров от ГЕРБ сделката на “Техноимпекс” бе атакувана и от лидерката на “Движение 21” Татяна Дончева. По време на предизборната кампания тази година тя каза: “Нинова бе приватизатор на “Техноимпекс” по времето на Иван Костов. Като притежател на контролния пакет акции, които само по номинал са 4 млн. лв. сегашни пари, само че към 1999 г. те значат много повече,
как тази
следователка
с 2-3 години стаж
извади тези 4
милиона,
за да плати акциите. И изведнъж тези акции изчезват - вие или сте ги продали, или сте ги подарили. Съдя по фирмените дела. А тя декларира, че от нищо не е зависима. Айде сега да се обясни кой взема акциите, кой даде парите те да се купят и как те изчезнаха. И да видим кой за паралелната, кой за успоредната, кой за перпендикулярната държава”, попита Дончева.
Свидетелства!*
Нинова дойде в Тунис
като личен пратеник на
Костов със синьо знаме
Разказ на един потърпевш от
приватизацията на “Техноимпекс”
Малко след приватизацията на “Техноимпекс” Корнелия Нинова, която тогава се представяше като Петрова, пристигна в Тунис и се срешна с българите, изпратени на работа там от външнотърговското дружество.
Развяваше синьо знаме в ръка, беше на 28 г. и се представи като личен пратеник на премиера Иван Костов. С нея имаше и още една жена - някакъв нов началник от “Техноекспортстрой”.
Корнелия Петрова (Нинова) обеща като изпълнителен директор, че след приватизацията на дружеството ние, изпратените в Тунис на работа, ще получаваме заплати колкото колегите от Франция и Германия. Техните бяха между 2000 и 3000 долара.
Ние, университетски преподаватели, повечето от нас инженери, които в началото на 1986 г. бяхме около 200 души, получавахме между 400 и 600 долара месечно. Преди приватизацията дружеството ни плащаше една допълнителна заплата годишно, за да поемем таксите на децата си в училище, както и част от наема за квартира. След приватизацията спряха тази заплата, не ни повишиха изобщо и редовните месечни заплати.
Случи се обаче нещо по-лошо. Както е известно, “Техноимпекс” като посредник за изпращането ни на работа в Тунис, удържаше всеки месец по 10% от заплатата. (В началото дори бяха 15%.) Срещу това обаче бяхме осигурени за пенсия в България. След приватизацията дружеството продължи да ни удържа по 10% от заплатата, но спря да ни осигурява. Препоръчаха ни да го правим лично, но повечето от нас бяха с деца, за които плащаха училищни такси, и нямаше как да го правим. Затова сега мнозина от нас не могат да се пенсионират заради тези липсващи години, независимо че сме работили, и то за “Техноимпекс”.
В наглостта си новите мениджъри измислиха и още нещо. Ако Тунис поканеше някого от нас за нов двугодишен договор, без изобщо това да е било договаряно от “Техноимпекс”, договорът между работещия българин и “Техноимпекс” се подновяваше автоматично. Което пък автоматично означаваше, че дружеството пак получава въпросните 10% от заплатите ни, без да прави абсолютно нищо за нас, както и без да ни осигурява. Чиста печалба, както се казва!
Колеги разказваха, че същата процедура като в Тунис била повторена от Корнелия Нинова и в Нигерия с работещите там българи, изпратени от “Техноимпекс”.
Един от тогавашните сини депутати ми беше казал, че сега, след праватизацията на “Техноимпекс”, може да си купим акции от дружеството. Отидох един ден в централата в София и попитах дали е така. Направо ме погледнаха като луд и казаха, че това е невъзможно, защото те дори не знаят кой е собственикът на дружеството.
* Това е разказът на български инженер, изпратен с договор от “Техноимпекс” като университетски преподавател в столицата на Тунис през 1986 г. Работил е там до 2007 г.
