1 декември. 7 часа видинско време. Вали. Излизам от входа, а навън тъмница. Я, да не е 6. Бъркам за телефона. Не, 7 е, ама много тъмно бе. Сигурно някоя лампа край блока е изгоряла. Тръгвам нататък. Пак си е тъмно. В целия комплекс. Нещо с тока? Сигурно. Оф и цап. Локва и още една, и още. Нищо се не види. Усещам, че леко започвам да се нeрвирам. Споко, Людмило, само да се добереш до главната "Цар Симеон Велики". А, ето я. Ама пак тъмно бе! И тук няма осветление. Край болницата също e пълен мрак. Все пак е по-добре. Коли, фарове, по-светло си е. Светло, светло, ама ето отново плеснах в една локва. И този чадър нищо не пази, половината от якето ми е на път да подгизне. В тъмата съзрявам нещо отпред се движи. Човек? Приближавам и си отдъхвам. Не е някоя глутница кучета. Не са и бандити. Не, че имам нещо в портмонето де, но все пак. Жени. Свили са се при очуканата спирка. Виждала съм ги много пъти. Чакат под дъжда служебния превоз към оная фирма, дето кметът я навести наскоро. Дано поне заплатите да са им вдигнали, че като го откриха цеха нас, журналята, ни поканиха да видим. Е, видяхме. Помня, че тихичко две работнички ми подшушнаха - подигравали се с труда им. Ох, ето пак стъпих в локва. Людмило, ама гледай си в краката. Гледай, гледай, ама нищо не виждаш.
Тази информация можете да прочетете само с регистрация на сайта на "24 часа". Регистрацията е напълно безплатна и ви дава неограничен достъп до архива на 24chasa.bg, възможност за персонализиране на новините през "Моят 24 часа", както и всекидневен нюзлетър с най-важните новини за последното денонощие. Може да бъде с профил в социална мрежа или e-mail.
