След два месеца спорове и кавги между правителство, работодатели и синдикати пенсионната реформа изглежда готова за старт.
Споразумение, което да гарантира стабилността на пенсионната система до 2035 г., подписаха вчера правителството, синдикатите и работодателските организации.
"През 2016 г. дефицитът в НОИ ще бъде стопен и системата ще е стабилна до 2035 г. Дотогава ще трябва да се предприемат и други мерки", обяви премиерът Бойко Борисов, след като всички положиха подписи под документа, наречен "Национално споразумение". Той обясни дългите спорове с това, че реформата се отнася до съдбите на всички българи и заради това трябвало да бъде добре обсъдена.
Синдикати и работодатели също изказаха задоволство, въпреки че и двете страни няколко пъти напускаха заседанията на тристранката. Президентът на "Подкрепа" Константин Тренчев дори поиска от правителството и здравната реформа да бъде обсъдена по същия начин, защото бил добър.
Няколко ключови години, които засягат пенсиите на всички, има в споразумението от 14 точки.
Още от 2011 г. ще бъде криминализирано неплащането на осигуровки, за да се подобри събираемостта на вноските. Одобрено бе и вдигането на осигурителната вноска за пенсия с 1,8% от началото на следващата година.
2012 г. ще започне вдигането на осигурителния стаж. Всяка година той ще бъде увеличаван, с 4 месеца, докато стигне 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. Това трябва да се случи до 2020 г. Увеличаването ще важи и за военните и полицаите.
Пак от 2012 г. се връща и старият режим за плащане на болничните. Работодателят вече ще плаща само първия ден, но на 100%, а след това парите ще дава НОИ. В момента като антикризисна мярка фирмите поемат по 70% от първите три дена отсъствие по болест.
През 2014 г. ще отпадне таванът за новоотпусканите пенсии. В момента той е 700 лв. От 2014 г. постепенно ще се вдига и тавана на старите пенсии. Това обаче ще е обвързано и с увеличаване на тавана на осигурителния доход. В момента той е 2000 лв. и всеки доход над тази сума е освободен от вноски към НОИ и универсалните пенсионни фондове.
До края на 2014 г. няма да се променят условията за пенсиониране на категорийните работници - миньори, водолази, самолетни пилоти, пожарникари. За всички, които получат право на ранно пенсиониране в периода 2011 - 31.12.2014 г., плащането на пенсиите ще се поеме от солидарния фонд в НОИ. В института ще бъдат прехвърлени 100 млн. лв. от професионалните пенсионни фондове, а и осигуровките на тези работници вече ще се плащат само към държавното осигуряване.
Прехвърлянето на парите от фондовете към НОИ трябва да стане до 31 март 2011 г.
От 2015 г. ранните пенсии на работещите в първа и втора категория труд ще бъдат поети само от пенсионните фондове. Засега не е ясно каква ще е схемата за увеличение на пенсионните възраст и стаж за тях след изтичане на тригодишния гратисен период.
През 2017 г. ще бъде вдигнат и коефициентът, с който се определя тежестта на осигурителния стаж при изчисляване на пенсията. В момента той е 1,1%, а трябва да стане 1,2 на сто. Това означава, че по-дългите години работа реално ще носят възможност за по-висока пенсия.
От тази година ще е и следващото увеличение на осигурителните вноски за пенсия. Този път те ще бъдат вдигнати с 2%. Увеличението обаче ще бъде насочено изцяло към личните сметки, които родените след 1960 г. имат в универсалните пенсионни фондове. В момента там се внасят 5% от осигурителния доход, а ще станат 7%.
От 2021 г. започва вдигането на възрасттаза пенсиониране с по 6 месеца всяка година, докато достигне 63 г. за жените и 65 г. за мъжете. Това според разчетите трябва да стане до 2024 г. за мъжете и 2026 г. за жените.
През 2025 г. пък пенсиите вече ще отговарят на сегашните средни европейски норми. През тази година те ще трябва да са не по-малки от 65% от заплатата, която човек е получавал преди пенсиониране.
При този вариант на пенсионна реформа дефицит в НОИ ще се появи през 2035 г. Тогава обаче ще се включи и Сребърния фонд, в който също сеправят отчисления за пенсия, в него влизат и пари от приватизация и концесии.
За да се гарантира, че следващото правителство няма да променя реформата, а само ще я подобрява, социалният министър Тотю Младенов ще преговаря с всички партии в парламента, съобщи той след подписването.
Кристалина: Най-добри реформи се правят под натиск
Най-добрите реформи се правят под натиск, заяви еврокомисарят Кристалина Георгиева пред БНТ вчера.
Тя призова кабинета по-скоро да реформира пенсионната система, здравеопазването и образованието. Така Георгиева де факто се размина с твърдението на премиера Бойко Борисов, че по време на криза реформи не се правят.
"Кога се ремонтира покривът на къщата? По-вероятно, като протече, макар че много по-добре е лятото и когато има достатъчно пари", заяви еврокомисарят по хуманитарната помощ и реакцията при кризи.
По думите й най-добрите реформи се вършат тогава, когато има преса на момента за това те да станат.
Георгиева похвали правителството за пенсионната реформа, но посочи, че дебатът е свит главно до въпросите на стажа и възрастта. А трябва да знаем и това, което спестим, къде отива, как се управлява и на какво да разчитаме, като излезем в пенсия.
Кабинетът понякога се лута, необходима му е по-голяма решителност, особено когато вече е натрупан опит и експерименти не се налагат, каза още еврокомисарят. Според нея по-добре ще е Гражданска защита да мине от МВР на директно разпореждане към Министерския съвет, защото така ще се вземат по-бързи и координирани решения.
На европейско ниво в момента се предприемат мерки за обединяване на системата за хуманитарна помощ с Гражданска защита, съобщи Георгиева в лекция пред Атлантическия клуб. Тя представи новата стратегия на ЕС за реакция при кризи.
Стратегията включва предварителни сценарии на рисковете, идентификация и оборудване на екипите за помощ, доброволен ангажимент на страните членки, общи транспорт и логистика и изграждане на център за реакция на кризи. Екипът на еврокомисарката е дал заявка за бюджет от 1 млрд. евро за хуманитарна помощ за догодина. След аварията в Унгария ЕК ще обсъжда и дали да не се въведе задължително застраховане на всички компании, което ще има много силен ефект, обясни още Георгиева.
Искат миньори и летци да работят до 65 години
До 2028 г. да бъде ликвидирана практиката на ранно пенсиониране, поиска вчера председателят на Българска стопанска камара Божидар Данев. Такава точка засега не е включена в одобрената от синдикати и правителство пенсионна реформа.
"Ранното пенсиониране е анахронизъм, който не съществува никъде в Европа", обясни Данев. Ако искането на работодателските организации бъде прието, това означава, че и миньори, летци, водолази и пожарникари ще трябва да работят до достигане на стандартната пенсионна възраст. Според реформата тя трябва да стане 63 години за жените и 65 години за мъжете до 2026 г.
"Не трябва и не е подходящо да се отлага пенсионната реформа", подчерта още Божидар Данев.
