Шведка откри сестрата на мъртвия си баща в Ямбол
50-годишната Лена Фрик от шведския град Лидкьопинг откри семейството на мъртвия си баща Деньо Денев в България след повече от 30 г.
“Колко се радвам да чуя, че сте успели да намерите близките на татко! Още по-приятно е, че те ме помнят и искат да се свържат с мен. От сърце ви благодаря за ефективната работа. Възстановяването на контакта ме прави истински щастлива.” Това казва Лена, когато научава, че сме открили семейството на покойния й баща в Ямбол.
Щастливи са и българските роднини. “Най-после получих вест за брат си! Не мога да повярвам, че това се случва след толкова години. Хем се радвам, хем тъгувам, че не е сред живите”, казва сестрата на емигранта Дора, когато научава от “24 часа”, че я издирва племенницата й от Швеция.
Тя и брат й не са се
виждали никога,
след като Деньо успял да избяга от България преди 53 г.
През 1964 г. бил едва 20-годишен, войник. Един ден просто изчезнал и хвърлил в тревога и семейството си в Ямбол, и командирите на поделението в Силистра, където служил. Обадил се едва няколко месеца по-късно с картичка от далечна Швеция.
После пишел писма, но те рядко стигали до близките му. През 1986 г. една от дъщерите му - Лена, обикаляла Европа с кола и решила да гостува за кратко и в родината на баща си. Това бил първият и последният път, в който видяла българското му семейство. “Запознах се с баба ми, с една от лелите ми и с братовчедите ми”, казва Лена. После връзката прекъснала, но българските роднини не знаели към кого да се обърнат за помощ.
“Пращахме писма,
но се връщаха
Чудехме се какво става. Майка ми, сестра ми и брат ми починаха с тъга, че не знаят нищо за брат ми”, казва единствената останала жива сестра на емигранта.
Тя с тъга научава, че и брат й е починал от рак през 2012 г. “Плача хем от радост, че имам вести отново, хем от мъка, че не можах да го видя жив”, казва Дора. Самата тя не успяла да види племенницата си, когато идвала в България, защото по онова време била в болница.
Лена споделя, че баща й избягвал да говори за живота си в България. “Бе много потаен. Не обичаше тази тема и не я дискутирахме. С минаване на времето приех това”, казва жената.
Тя открила десетина писма с български марки и букви след смъртта му. Не можела да ги разчете, затова ги прати в “24 часа”, когато започна издирването. Част от тях се оказаха от сестра му Дора, част - от други роднини. “Надявам се те да ви помогнат в търсенето”, каза в началото Лена.
Тя решила да потърси връзка с близките на баща си, защото иска да знае повече за българските му корени. “И моите деца са любопитни откъде произхождат”, споделя жената. Тя и съпругът й Кристиан имат 3 момичета на 14, 17 и 25 г. “Всички бяхме щастливи, когато разбрахме, че сте намерили близките на татко”, споделя Лена.
Избягал през 1964 г. като войник, кръстил децата си с български имена
КЕТИ КОТЕВА
“Откъде знаете, че се казвам Дора и имам брат в Швеция”, малко уплашено и недоверчиво посреща екипа на “24 часа” сестрата на емигранта.
Откриваме я в малка къща недалеч от ямболския хълм Боровец на адреса, от който Деньо е получавал писма години след заминаването си в Швеция.
Пликовете, запазени от дъщеря му Лена, ни водят на правилното място, където лека полека започва да се разплита загадката.
Дора потвърждава, че брат й Деньо е избягал преди повече от 30 г. в Швеция. Не може обаче да повярва, че толкова време след това дъщеря му търси връзка с нея. “Говорите за Елена, нали?”
След недоверието погледът й проблясва с надежда, че най-после ще възстанови отдавна изгубената връзка. Но когато й съобщаваме, че брат й вече не е между живите, сълзи напълват очите й: “Защо не стана така, че да се свържем и видим по-рано. Все се надявах, че ще успеем..."
После носи рамка със снимки. Сред тях освен фотографии на внуците й, на сина си и дъщеря си, но и на брат си Деньо с шведското му семейство.
“Това е той. Тук е с трите си деца Лена, Пия-София и Петер. На другата снимка е с майка ни София и дъщеря ми Донка. Майка ни и сестра ми починаха с мъка, без да успеят да го видят. Само аз останах. Хем плача, хем се радвам”, нарежда Дора.
Тя разказва, че
това е първата вест,
която чува от брат си
след повече от 30 г. Последният им контакт бил през 1985 г. След това писмата, които пращали тя и сестра й, започнали да се връщат неотворени. Така и не разбрали какво се е случило.
Но времената били страшни. И до днес носят страха от това да имаш роднина, избягал на Запад.
Брат й Деньо успял да мине границата нелегално през 1964 г. като войник. Оттогава не го е виждала - 53 години!
Няколко месеца тънели в неведение, защото не знаели нищо за него. После той се обадил на майка си с писмо от Швеция, че е там и е добре. Разбрали, че е минал през Гърция, но с какви перипетии се е сблъскал по пътя си, не знае.
Тогава започнали да му пишат тя, майка й и сестра й. Получавали редовно вести от него и знаели, че е добре. Но от неговото бягство до днес
животът им все бил
белязан със
страдание
“Майка ни, като всяка майка, страдаше, много страдаше. Все за него говореше. Аз и сестра ми също все си мислехме кога ще се видим и чуем. Пишехме му и се надявахме, че е добре”, казва Дора.
През 1980 г. Деньо се върнал за първи път след бягството. Бил със семейството си. Имал проблеми при влизане на летището, но го разрешили и заминали на море заедно с другата им сестра и децата им. Дора не могла да го види, защото точно тогава била в болница.
Няколко години по-късно в родината на баща си пристигнала и дъщеря му Лена с приятеля си. Били с каравана, която смаяла всички. “Бе нещо невиждано дотогава в България”, спомня си Дора. Всички били впечатлени как изглежда и как е оборудвана караваната. За да се разбират с шведската си племенница, ямболските роднини намерили познато момиче да превежда разговорите.
Когато връзката с Швеция прекъснала, Дора много пъти си мислела за брат си и семейството му. Чудела се към кого да се обърне с молба да го открие. Дори това лято, докато работела на морето,
разказала на
колегите си, че има
по-голям брат
в Швеция
и ако знае, че е жив, ще отиде да го види. “Винаги съм искала да се свържа с него. Може би съм предчувствала, че дъщеря му ще ни търси”, казва жената.
Тя трудно се успокоява след толкова много вълнуващи новини за кратко време. Казва, че чака с нетърпение да се свърже с племенницата си след толкова много години. Разказва, че ще намери кой да им превежда и се надява срещата да стане час по-скоро. Моли се само да е жива и здрава, за да ги прегърне.
Поне тях, защото брат си няма да види никога вече.