43-годишната Гинка от Пазарджик, която купува ЧЕЗ, попита как 28-годишна дама от Крушовица (Корнелия) е купила “Техноимпекс”
Г-жа Върбакова остана в парламента над 4 часа, ще съди всеки, който я сатанизирал и говорел чудовищни лъжи за сделката
Гинка Върбакова се появи в парламента около 14,12 часа в елегантен синьо-сив тоалет. Влезе в зала “Изток” под погледите на десетки депутати и камери и небрежно свали връхната си дреха, привличайки мъжките погледи със стилна черна рокля с дълбоко деколте и къси ръкави.
Преди да седне на определения за нея стол, кандидат-собственичката на активите на ЧЕЗ у нас се размина с министъра на енергетиката. Нямаше дружеско ръкостискане, но фотографите запечатаха това фатално 20-годишно приятелство, което коства оставката на Теменужка Петкова.
Делян Добрев, председателят на енергийната комисия, който покани купувача на ЧЕЗ в парламента, даде думата на Гинка Върбакова. Тя получи 5 минути да се представи, но говори много, много дълго.
Не успя да стигне до края, спряха я на най-интересното - финансирането на покупката на ЧЕЗ. Опита се да даде думата на консултанта си, но Румен Гечев от БСП се възмути като каква Върбакова опитва да ръководи заседанието.
После се изказваха всички останали. Тя слушаше, записваше, коментираше на ухо със своите консултанти. Така повече от 4 часа. Върбакова отговори на десетина въпроси, които идваха главно от опозицията. Елена Йончева я попита дали съпругът ѝ се е срещал с Бойко Борисов, след като Върбакова призна, че се е запознала с премиера едва в четвъртък сутрин.
След 18,30 часа депутатите засекретиха заседанието, за да чуят най-притеснителната за тях част от историята на Гинка Върбакова - откъде идва финансирането, както и конфиденциална информация от службите за сделката с ЧЕЗ.
До 19,30 ч закритото заседание не бе свършило. В 19 часа обаче Гинка Върбакова облече своето синьо-сиво палто и излезе. Журналисти я попитаха кога лети за Прага, тъй като след сутрешната среща с Борисов тя обяви, че пътува към централата на ЧЕЗ, за да поиска държавата България да бъде допусната в сделката. Не получиха отговор.
Предлагаме ви най-важното от разказа на Върбакова пред депутатите. Най-драматично бяха приети думите й по адрес на лидера на БСП Корнелия Нинова. Впрочем това бе и единствената персонална атака, която си позволи новият собственик на ЧЕЗ.
Върбакова отговори и попита:
- От лидера на една политическа сила беше зададен въпросът как може Гинка от Пазарджик на 43 години да си купи ЧЕЗ? (Въпросът зададе Корнелия Нинова.)
Мога ли и аз да върна въпрос в същия стил? А как може млада дама от село Крушовица, на 28 години, да си купи “Техноимпекс”? (Има предвид самата Корнелия Нинова.)
Не можем да си позволим да водим дискусия на подобно ниво. Затова ще говорим с факти.
Свидетели сме на един политически и икономически шантаж, целящ спирането на една абсолютно законосъобразна сделка и на груба намеса в инвестиционните намерения на нашата компания, заяви собственичката на “Инерком”. Върбакова укори партии и институции, че на неин гръб се опитвали да повишат политическите си рейтинги, тиражирайки спекулации. Призна, че преди повече от година, когато подготвяли документите за търга, е подценила възможността да бъде атакувана от конкуренти. Тяхната цел била да провалят сделката и да я обърнат в своя полза, но “не по законов ред или чрез откритото и прозрачно конкурентно състезание, а чрез оказване на политически натиск в България и в Чехия”.
С нашите адвокати ще търсим правата си за всички спекулации и лъжи. Няма да допуснем да ни превръщат в марионетка, да тиражират слухове, че сме подставени лица или че участваме в схеми за скрито придобиване на ЧЕЗ. Който твърди подобни неща, ще трябва да ги докаже в съда! Подобни лъжи, волно или неволно, обслужват корпоративни интереси на влиятелни кръгове.
Въпреки произнесените и тиражирани лъжи сме готови да се срещнем с президентската институция, с политическите централи, с представители на правителството, с парламентарни комисии с една-единствена цел - да кажем истината;
Върбакова изнесе факти по сделката за покупката на ЧЕЗ:
- Участието ни в преговорите е от преди повече от година. Всички разговори са водени в Прага, не по министерствата и кабинети в София.
- Във връзка с проведените разговори с г-н Борисов и в резултат на разразилата се дискусия сме съгласни да включим държавата в сделката така, че тя да има контрол върху дружество за в бъдеще.
- Нашият юридически консултант по договора за покупко-продажба е “Алън и Овъри”, които са най-голямата адвокатска кантора в света по брой сделки.
- От българска страна за юридически съветник се доверихме на “Спасов&Братанов” с 20-годишен опит в сферата на корпоративното право.
- Нашият финансов консултант са “Мейн Кепитал” (Mane Capital). “Deloitte България” изготвиха финансов и данъчен дю дилиджънс.
- Започнахме бизнес в енергетиката преди 10 години. Основните инвестиции на дружествата от групата на “Инерком” са във ВЕИ-мощности, производство на зелена енергия, строителство и реконструкция на енергийни обекти и инфраструктура, изграждане и реконструкция на жилищни и офис сгради, разработване и управление на енергийни проекти и решения.
- В България имаме 6 работещи фотоволтаични централи. “Инерком” е произвела над 150 хил. MW h чиста енергия, като за последните 5 години оборотът на нашите дружества се е увеличил с над 300%, и за 2017 г. надхвърля 50 милиона лева. Активите на компаниите ни са на стойност над 100 милиона лева.
- Нямам офшорна компания.
Гинка Върбакова понечи да отговори на въпрос познава ли Борисов, но народните представители заявиха, че никой не я пита това.
ЧЕЗ искаха да напуснат България още през 2010 г. и водеха преговори с “Газпром” и с американска компания. Те обаче се отказаха от сделката по финансови причини. Това заяви шефът на Държавната агенция “Разузнаване” Драгомир Димитров пред съвместното заседание на комисиите по енергетика и по вътрешен ред и сигурност в парламента.
В продължение на няколко часа депутатите обсъждаха продажбата на ЧЕЗ у нас в присъствието на купувача на активите Гинка Върбакова. (Какво обясни тя - виж на 7-а стр.) Заседанието бе открито над 3 часа, след което заради класифицирана информация медиите останаха извън залата.
Според шефа на разузнаването ръководената от него агенция разполага с информация, че според анализ на банката “Креди Суис Фърст Бостън” оценката на активите на ЧЕЗ в България е на стойност 225 млн. евро. Анализът е бил поръчан от един от кандидатите. Също според данни на агенцията
първоначално
исканата от
чехите сума била
240 млн. евро,
като те били склонни при евентуални преговори да отстъпят до 200 млн. евро.
Шефът на разузнаването Драгомир Димитров разкри още един факт пред депутатите - че един от първоначалните кандидати е била чешката “Енерго-Про”.
За сделката с активите на ЧЕЗ в комисиите по енергетика и вътрешна сигурност говори и шефът на ДАНС Димитър Георгиев. От думите му стана ясно, че ЧЕЗ започнали да разпродават активи в България още през 2014 г. Приходите обаче не оставали в дружеството у нас, а са прехвърляни в Прага.
Димитър Георгиев уточни, че обектите на ЧЕЗ с изключение на нейното диспечерско управление
не са сред
контролираните
от ДАНС като
обекти с
повишени
изисквания за
сигурност
Предвид това, че голяма част от преговорите се провеждали в Прага, а ДАНС няма правомощия извън страната, не сме следили сделката, добави Георгиев. Той заяви, че сегашната цена за активите на ЧЕЗ е 360 млн. евро според обявени от дружеството данни. По думите му друга българска компания първоначално е предложила по-голяма сума. Шефът на ДАНС потвърди думите на директора на разузнаването, че сериозен инвеститорски интерес е имало и от страна на чешката “Енерго-Про”.
През 2017 г. желаещи да купят бизнеса на ЧЕЗ в България са били и Николай Вълканов, “Приста ойл”, Христо Ковачки чрез ТЕЦ “Бобовдол”, румънската “Електрика” и две турски компании. Офертата на Ковачки била първо 302 млн. евро, а по-късно увеличена до 360 млн. евро според ДАНС. От “Инерком” пък предлагали първоначално 290 млн. евро, след което - над 300 млн. евро.
Шефката на КЗК Юлия Ненкова заяви, че при тях още няма нотификация за сделката с “Инерком”. Председателят на КЕВР Иван Иванов уточни, че регулаторът по закон няма правомощия да анализира сделката на този етап.
Според Бойко Атанасов - зам.-председател на КФН, институцията не може да извърши предварителен надзор, но следи казуса. Шефката на НАП Галя Димитрова съобщи, че се прави проверка на “Инерком”.
Корнелия Нинова: В основата на сделката стои Борисов
“Шефовете на службите признаха, че следят ЧЕЗ от 2010 г и са предавали сигналите където трябва. Г-н Борисов излъга, че не е бил информиран. Излъга и че тече проверка на институциите - току-що стана ясно, че такава не е започнала. Борисов стои в основата на сделката за ЧЕЗ.”
Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова на заседанието на двете комисии. “Сега чакаме Върбакова да реши ще се поддаде ли на шантажа на Борисов и да му прехвърли акциите си, или оставаме заложници на г-жа Върбакова от Пазарджик”, заключи Нинова.
“Премиерът Бойко Борисов се докара дотам да се моли на Гинка да прехвърли акции на ЧЕЗ на държавата, в по-унизително положение не сме били”, коментира по-рано през деня Нинова след срещата си с чешкия посланик Душан Щраух за ЧЕЗ. По думите така 3 млн. българи “са поставени на колене пред “Гинка от Пазарджик”.
Соцлидерката очерта два варианта за ЧЕЗ. При първия дружеството и Върбакова развалят договора си, стартира нова процедура и тогава държавата се включва като един от евентуалните купувачи. Вторият вариант бил самата Върбакова да прехвърли част от акциите си на държавата.
Според Нинова премиерът действа панически и нарича българите, които го свалили през 2013 г., гадове. “Кого наричате гадове, г-н Борисов, защото 2013 г. ви свали българският народ с протести. Онези, които изгоряха като факли, и те ли са гадове?”, ядоса се Нинова. Според нея най-малкото, което можел да направи Борисов, е да се извини.
Нинова връчила на посланик Щраух писмо до премиера на Чехия Андрей Бабиш, в което се изразява позицията на БСП във връзка с продажбата на ЧЕЗ. В него от левицата питали и дали е спазено чешкото законодателство относно финансирането на сделката.
БСП започна подписка в цялата страна за спиране на сделката, като ще внесе и искане в съда.
Шефът на ББР Стоян Мавродиев: ЧЕЗ манипулира чешкия премиер
Потресен съм от манипулациите на борда на ЧЕЗ спрямо чешкия премиер - това заяви шефът на ББР Стоян Мавродиев пред депутатите. Според него няма писмо от ББР с ангажимент за финансиране и за рефинансиране на заема от ЕБВР, взет от ЧЕЗ.
Мавродиев уточни, че има писмо от “Инерком” - по-скоро молба, за разглеждане на възможността за рефинансиране на заем от ЕБВР. Има и отговор от банката, че разглежда възможността, но той не е правно обвързващ. Решение за рефинансиране се взема от компетентните органи на банката.
Нито 1 лев не е ангажиран със сделката, не са внасяни документи, не са правени дю дилиджънс и анализи. Надзорният съвет на ББР одобрява всяка сделка над 5 милиона лева, напомни той.
Мавродиев бил изненадан, че от ЧЕЗ не са попитали ББР дали има отношения с “Инерком”. Възможно било и другите две банки, споменати като финансиращи, да са замесени по същия манипулативен начин.
Теменужка Петкова: Нито един министър не знаеше изхода от сделката
Напрежението около сделката за ЧЕЗ ескалира, което наложи и промяната на позицията на държавата по казуса, заяви енергийният министър в оставка Теменужка Петкова.
Тя уточни, че никой от българското правителство не знаел какъв е изходът на тази сделка. Според Петкова ситуацията изглежда страшна за чуждите наблюдатели - през 2004 г. държавата продава дружествата, а през 2018 г. говори за национализация и специално законодателство. Енергийният министър пак посочи, че е депозирала оставката си веднага след като е станало ясно, че тя познава купувача на ЧЕЗ, за да не предизвиква допълнителна полемика по темата.
Волен Сидеров: БСП можеше 2013 г. да изтласка ЧЕЗ, но не пожела
Аз съм защитавал правата на 3 млн. потребители и националната сигурност много преди г-жа Нинова, като съм искал отнемане на лицензите на трите ЕРП-та, заяви лидерът на “Атака” Волен Сидеров. “Г-жо Нинова, от 48 човека парламентарна група тогава 46 не влязохте в пленарната зала. Тогава можехме да върнем активите на държавата. Защо не влязохте в залата”, попита Сидеров. И припомни, че той лично е депозирал искане за национализация на трите ЕРП през 2013 г.
Президентът Румен Радев: Хаотичните действия на кабинета противоречат на декларациите му
“Искам само да констатирам, че хаотичните действия на правителството противоречат на собствените му декларации.”
Така президентът Румен Радев коментира новината, че българската държава ще се опита да придобие контролния пакет от сделката за електроразпределителното дружество.
“За мен тревожното е, че службите не сработиха по този казус. И вече витае съвсем нормално въпросът - дали те обслужват държавата, или комфорта на управляващите? Тревожно е, че демократичните механизми за контрол също се оказват безсилни”, допълни държавният глава.
Радев бе категоричен, че очаква рационални решения в интерес на България. Това обаче не отменяло въпроса “Защо се стигна дотук?”.
Цветан Цветанов: Обслужва ли БСП неуспели купувачи?
Корнелия Нинова: Ще ви съдя в Страсбург
“Този дебат нямаше да го има, ако през 2004 г., когато се взема решение за приватизация на 7 дружества, БСП не се е противопоставила”, заяви шефът на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов. И попита дали има дружества кандидати, които биха застрашили националната сигурност, и дали БСП обслужва техни интереси.
“Искаме поименно кого защитаваме, поименно! Когато в българския парламент се раздават присъди без съд, няма да останем в тази зала! Ще ви осъдим в Страсбург!”, скочи Нинова и напусна заседанието.
“Не съм отправил обвинения, говорих за съмнения, които остават. Дайте стенограмата на г-жа Нинова”, отвърна Цветанов.
Елена Йончева: Срещал ли се е съпругът ви с Борисов?
Върбакова: Не ми е известно да се познават
Не ми е известно съпругът ми да се познава с Бойко Борисов и да се е срещал с него. Това отговори Гинка Върбакова на въпроса на червената депутатка Елена Йончева дали съпругът е имал среща извън сградата на Министерския съвет с премиера Борисов и кога е била последната такава.
При задаване на въпроса депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов репликира: “А срещали ли сте се с г-н Георги Георгиев и с офшорки?”. По-късно, когато Върбакова отговори, че не познава този човек, Кирилов заяви, че ако го е познавала, щяла да получи кредит от 50 млн. лева от КТБ, като намекът бе към Елена Йончева.
