Главният прокурор Сотир Цацаров отправи искане до Конституционния съд за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 5 ал. 1 т. 6, чл. 27, чл. 28 и чл. 29 от Закона за частната охранителна дейност /обн., ДВ, бр.10 от 30.01.2018 г./ поради противоречието им с принципите на правовата държава /Преамбюл, чл. 4 ал. 1/ и с чл. 105 ал. 2 от Конституцията на Република България.
С този закон за пръв път в чл. 5 ал. 1 т. 6, като нов вид охранителна дейност е предвидена охраната на урбанизирана територия. Съгласно § 1 т. 5 от Допълнителната разпоредба на ЗЧОД, тя представлява селищната територия, обхваната от границите на населеното място или селищното образувание /строителните му граници/, определени с устройствен план, без да се включва землището.Уредбата, свързана с охраната на урбанизирани територии, се съдържа в раздел VI от ЗЧОД - чл. 27, чл. 28 и чл. 29 и регламентира същността и начина на осъществяване, сключването на договори за охрана и обособяване на екипи за реализирането на тази охрана.
Главният прокурор счита, че с въвеждане на частна дейност за охрана на урбанизирани територии се нарушава конституционно предвидената компетентност на Министерския съвет, уредена в чл. 105 ал. 2 от Конституцията – да осигурява обществения ред. Наред с това недопустимо се засягат /прехвърлят се/ правомощия на държавата, реализирани от МС и конкретно от Министерството на вътрешните работи по опазване на обществения ред и националната сигурност, като тези правомощия се възлагат на търговци. Предвидената в чл. 28 ЗЧОД възможност за сключване на договор за охрана на урбанизирана територия от страна на кмета на общината ще постави гражданите в положение на зависимост от неговата воля дали, доколко и чрез кого да се осъществява частна охранителна дейност в съответното населено място. Това на практика обективно ограничава възможността на държавните органи по Конституция, съобразно техните законови задължения, да гарантират обществения ред. Допълнителни усложнения биха могли да се очакват, ако гражданите реализират правото си сами да договарят извършването на различни видове частна охранителна дейност, свързани с личната им неприкосновеност и неприкосновеността на тяхното имущество, намиращи се в обхвата на същата урбанизирана територия. Още повече и сега съществува възможност по ЗМВР да се изграждат звена „Общинска полиция“ за опазване на обществения ред, охраната на обекти и т.н. /чл. 94 ЗМВР/, които функционират при ясна законова уредба. В искането се сочи още, че с атакуваните разпоредби на законово ниво се позволява неограничено въздействие от страна на частни охранители върху живота в населените места, независимо дали се касае за извършване на действия, засягащи личния живот и имущество, упражняването на политически права, икономически дейности или други. Създава се непропорционална /и затова недопустима/ зависимост на поддържането на обществения ред в населените места от преценката и активността на частно правни субекти, а не от предвидените по Конституция и съответните закони държавни органи.
Основният аргумент на главния прокурор е че опазването на обществения ред, който включва и защитата от престъпни посегателства спрямо гражданите и техните имущества, е конституционен и законов ангажимент на МС и МВР.
