Под 5% от българите имат партийни книжки
Социалистите все още са най-голямата партия у нас, президентските избори оживили интереса към червените
93-годишен русенец, който никога не е имал партийна книжка, се записал през 2017 г. за съпартиец на Бойко Борисов
БСП и ГЕРБ са много близо по брой членска маса, установи проверка на “24 часа”. Днес с партиен билет в БСП са около 100 000 души, а в ГЕРБ - над 94 000.
Заедно с тези в регистрите на ДПС, патриотите и по-големите извънпарламентарни формации българите с партийна книжка нямат и 300 хиляди, което прави под 5% от населението у нас.
От години БСП държи първото място в класацията по числен състав.
Тенденцията в соцпартията е към намаляване на членската маса през годините. През 1990 г. столетницата се хвалеше с около 1 милион членове, достигна 250 хиляди по времето на Жан Виденов, а през 2014 г. бяха преброени 130 хиляди партийци. Вярно, в последните години - от времето на Сергей Станишев насам, за намаляването на редовите социалисти допринесоха и няколко отцепнически създадени партии като АБВ на Георги Първанов, “Движение 21” на Татяна Дончева, “Нормална държава” на Георги Кадиев, но основната причина за спада всъщност продължава да е възрастовата структура.
В момента се прави много точно преброяване на редовите социалисти, защото
на “Позитано” 20
се създава
електронен
регистър.
В него всеки партиен член трябва да присъства с 3 имена и дата на раждане. Така ще бъдат окончателно зачеркнати “мъртвите души”, които много структури отчитат сега.
Преброяването е изключително важно, защото след година и половина БСП за първи път ще си избира лидер чрез пряк вот на всички членове, а не от конгреса. Тази промяна в устава бе направена още в началото на мандата на Корнелия Нинова. За да няма манипулации, гласуването ще се извърши именно по електронния регистър.
Около 60 хиляди от червените пък вече имат електронни членски карти.
62% от членовете на столетницата са с висше образование, 30% са със средно, а 8% - с начално.
БСП има структура във всяка община и почти няма населено място без своя организация. Най-много са основните партийни организации по квартали и села - 6 хиляди. При последното разпределение на бюджета на партията бе гласувано, че 20% от членския внос отиват именно в ОПО-тата.
От няколко години обаче се създават и партийни организации по интереси. В тях се събират основно млади хора, затова тези групи са силно стимулирани от “Позитано” 20. Беше създаден фонд “Политически инициативи” в размер на около 100 хиляди лева, за които всяка организация кандидатства със свой проект.
За да пребори застаряващата тенденция, през последните няколко години БСП инвестира много в младото поколение. И особено в реализацията му по властови позиции - и в парламента, и в партията.
Голямо
подмладяване
в столетницата обаче се очаква със следващия цикъл отчетно-изборни събрания през 2020 г., когато много от общинските председатели ще са изпълнили разрешените по устав 2 мандата. На “Позитано” вярват, че това ще се отрази подмладяващо и на членската маса.
Интересът към БСП се завърнал след победата на президентските избори, отчитат от соццентралата. Само за последната година новоприетите членове са 2150.
По 2 лв. членски
внос на година
плащат 94-те хиляди,
записали се в ГЕРБ.
Те са почти равномерно разпределени по категории възраст и занимание, но все пак преобладават тези между 20 и 50 г. и икономически активните.
За 3 г. се увеличихме с 10 000 души, към младежката секция се присъединиха 2000 нови членове, отчете зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.
Освен че най-младият евродепутат на ЕС въобще - Андрей Новаков (30 г.), и най-младият народен представител, преди да стане зам. външен министър - Георг Георгиев (26 г.), са от управляващата партия, в Старейшини ГЕРБ има също най-много академици и професори, твърдят от централата.
Преди година в партията се записал 93-годишен фен на Бойко Борисов от Русе, който никога в живота си не бил членувал в партия. Подаването на заявление за членство в ГЕРБ не е кампаниен, а равномерен процес и не е обвързан с това дали партията е непосредствено след изборна победа, или в “по-спокоен” период. В това са категорични от централата.
5 500 000
българи живеят
в общини,
управлявани
от ГЕРБ.
В останалите са 2 милиона, обича да казва шефът на щаба на партията Цветанов.
Партията на премиера е единствената, която застрашава ДПС в така наречените му бастиони - ГЕРБ вече е със стабилни позиции в областите Търговище, Силистра, Разград, Кърджали, Благоевград.
В тази посока Цветанов постави изключително амбициозна цел - през 2019 г.
ГЕРБ да има кмет на Кърджали.
Естествен отлив от членската маса също като при БСП се наблюдава и при ДПС. Възможно е сред причините обаче да е и новата формация на Лютви Местан - ДОСТ.
40 хиляди
членове отчита
днес партията
на Мустафа
Карадайъ,
а през 2016 г. данните бяха за 66 хиляди.
2500 са местните структури на ДПС, като отделно партията има над 1500 младежки структури и 1000 женски.
ГЕРБ пък е единствената партия, която
има клуб във
всяко населено
място,
отчита Цветан Цветанов, който лично и редовно обикаля всеки от тях, и то далеч не само по време на предизборна кампания.
Иначе структурата на ГЕРБ следва изцяло тази на ЕНП - има ГЕРБ-Младежи, ГЕРБ-Жени, ГЕРБ-Старейшини и ГЕРБ-Предприемачи.
“Независимо че у нас законът още не е приет, от ГЕРБ вече сме готови с цялата документация по изискванията на новата евродиректива за защита на личните данни GDPR. Започваме да ги прилагаме още през есента”, съобщи административният секретар на партията и лидер на столичната ѝ организация Цветомир Паунов. Така
при подаване на
заявление
личните данни
вече ще
отпаднат.
Въпреки че в ГЕРБ и досега са имали практика да поддържат регистър - централата си има отделно длъжностно лице за целта и е изрядна пред Комисията за защита на личните данни, по изискването на GDPR членовете ще подават писмено съгласие за обработка на персоналната им информация. Естествено, само за статистически цели.
“Атака” спря да събира членски внос
От “Атака” не водят точен отчет на членската си маса, нито на симпатизантите си. Организационно структурите на партията са разделени на 6 зони в цялата страна, начело с отговорник. Членският внос не е закован. Всеки дава колкото може, защото има бедни хора, за които всеки лев е важен. От годишния финансов отчет, публикуван на официалната страница на партията, обаче се вижда, че тя не е събирала членски внос и дарения за изминалата 2017 г. А атакистите са дали 194 хил. и отделно 49 хил. лв. за осигуровки.
Ръст отчитат воеводите от ВМРО - БНД.
През 2015 г.
редиците им
наброяваха
близо 20 хил.
души, но оттам са категорични, че през последните години са се присъединили много повече. Движението поддържа както многобройна младежка организация из цялата страна, така и женска такава. ВМРО не води статистика за симпатизантите си. На структурите по места обаче винаги се обръща сериозно внимание. Преди общинските избори преди 3 г. ВМРО е имало 476 местни организации, тъй като на всяко заседание на ръководството утвърждавали създаването на поне 2-3 нови. Според устава на партията това става при най-малко 5 души. Ето защо днес броят на организациите вече наближава 500.
1 лв. е минималният членски внос при войводите. Общинските съветници от партията внасят повече - 10-20% от заплатите си, които отиват предимно за клубовете по места. Хората от ръководствата на различни нива обикновено плащат по 5-10 лв. членски внос.
През 2015 г. членската маса на НФСБ е била около 12 000 души, през 2016-а - почти 15 хиляди. Скоро преброяване не е правено. Отчет на симпатизантите партията на Валери Симеонов също не води.
Структурите по места
са около 560.
За такива се водят организации с минимум 5 членове. Партията има 150 местни структури в големите общини и градове. В малките населени места от НФСБ отчитат между 8 и 10 човека, а в по-големите - между 100 и 150 души. В столицата, където организацията е с най-много клонове има между 3 и 4 хил. души във всяка. Отделно партията разполага и с 55 частни и общински клуба. Миналата година НФСБ направи и младежка организация, като такива структури вече са учредени в Айтос, Шумен, Смолян, Пловдив и др.
Минималният членски внос за НФСБ е 1 лв., след което расте прогресивно в зависимост от доходите на хората.
СДС се сви най-много -
от 1 милион на 10 000.
Ще маха членския
внос, за да качи маса
От над 1 милион членове в началото на 90-те години днес СДС наброява скромния състав 10 000. Първото обезкървяване на централата на “Раковски” 134 настана, след като от партията майка свои формации направиха Стефан Софиянски (ССД), Евгений Бакърджиев (БДС “Радикали”) и Иван Костов (ДСБ). Второто дойде с появата на ГЕРБ и бързото ѝ приемане в европейската десница - ЕНП. Така в края на 2012 г. в СДС бяха вече 15 576. Те се запазиха по времето на кабинета “Борисов 2”, в което лидерът на сините Божидар Лукарски (отпреди месец - бивш) бе на ключовата позиция икономически министър. След излизането на реформаторите от властта интересът към синята централа намаля. А и тя вече не е само синя - преди месеци 2 етажа от нея, колкото ползва и съюзът, взе НФСБ на Валери Симеонов.
В края на 2016 г. членовете на СДС бяха 12 000, а преди дни новият лидер Румен Христов отчете, че са малко над 10 хиляди. Вносът за редовите седесари е 1 лв. на месец. Кметовете на областни центрове дават в партийната хазна по 80, а на общини - по 50 лв. За да се събуди интересът, новият главсек Илия Лазаров мислел задължителният членски внос да се премахне и всеки да дава колкото може.
До 2015 г. ДСБ, които ревниво крият бройката си, отчитатаха около 15 000 души, като тук влизат и симпатизантите, каквито по устав има партията и които са освободени от членски внос.