Откраднали две картини на Петър Маринов и от “Шипка” 6
Барелефът на Джон Ленън, който с години стоеше на една от стените на старата сграда на нотариата в центъра на София, е изчезнал. Заедно с него само за няколко седмици в столицата бяха направени опити да се задигнат и скулптурата на Аполон от чешмите пред банята, и картини на Владимир Димитров-Майстора и Ди Киро от техен наследник. Плочата на Джон Ленън е свалена доста внимателно, защото няма никакви следи да е чупена.
Липсата забелязал Васко Кръпката, когато свалили огражденията след приключилия ремонт на “Графа”. Той веднага съобщил за това и на автора - художика Петър Маринов.
“Отидох на място, най-радостното бе, че нямаше никакви отломки. Значи е пипано внимателно. Пък и не беше закрепен доста здраво. Само на две места”, обяснява Маринов. Би се радвал, ако някой го е прибрал, защото му е харесал. Дори е готов да му направи нов. Пази гипсовия модел в ателието си.
“Така се случи с първата ми открадната творба. Беше още в академията. Знаете, студентски години, правиш всевъзможни глупости. И бяха разбили ателието в академията. Един колега си призна, че взел моя картина, защото много му харесала. И му я подарих. Сега се сещам, че той има моя творба, а аз негова нямам”, разказва Маринов. Петър е от класа на академик Светлин Русев, който завършва през 1986 г., и бе в основата на изложбата, която направиха негови студенти за юбилея на преподавателя си. След смъртта му миналата година направи още една в памет на известния ни творец.
“Все пак се
наредих до
Майстора и
Чапкънов.
Техните неща
ги крадат,
моите също”,
опитва се да се шегува художникът.
Самата идея за барелефа идва преди доста години и е на Васко Кръпката. Успяват да го сложат за 8 декември 2010 година - 30 години след убийството на най-известния член на “Бийтълс”.
Имало и организационен комитет, в който влизали журналисти като Исак Гозес, бившия управител на “Пресгрупа 168 часа” Пламен Тенев, музиканти, артисти като Дидо Манчев и много други. Идеята е да бъде почетен музикантът, с чиято музика израснаха поколения, и автор на може би най-безсмъртната песен Imagine (“Представи си”).
А пред нотариата винаги е била стената на Джон Ленън. Още от времето на социализма. Там на всеки 8 декември се събираха негови почитатели след убийството му през 1980 г. Милицията или ги гонеше, или пък се правеше, че не съществуват. Най-вече заради Imagine, която се смяташе за напълно съвместима с идеите на марксизма-ленинизма и димитровската линия на БКП. Защото в нея се пее за мир и разбирателство, липса на религия и други фундаментални доктрини от миналото. “Имаше и един месец ходене по мъките. От една инстанция на друга, за да е всичко законно. Тогава се разбра, че да сложиш паметен знак някъде в София е по-трудно, отколкото да пратиш космически апарат на обратната страна на луната. Имаше реална опасност да пропуснем датата. Тогава дойде Васко и решихме да действаме.
Имахме някакво
разрешение от
съда за 3 дни, а
остана толкова
дълго време”,
спомня си Петър Маринов. Признава, че пази и един куп документи, които са подавани по различните инстанции.
Спомня си, че на откриването дошли доста хора и медии, което най-много го топли. Значи, че не всичко е било толкова материално, както в момента.
Работил доста ускорено по снимка на Джон Ленън, която харесал. След няколко гипсови модела най-накрая се спрял на един, за да направи отливка за стената на нотариата.
Материалът, от който е изработен барелефът, се нарича изкуствен камък и не е толкова ценен, колкото например бронза, отбелязва художникът.
“Ако новият собственик на сградата реши да го върне, съм готов да помогна. Отново безвъзмездно, както преди. Защото Джон Ленън и неговата музика ще са символ за още поколения напред. Смятам, че София може да има свой кът на този велик човек. А стената на нотариата е естественото място за него”, допълва той. По принцип сградата бе дадена на Антикорупционната комисия от Министерския съвет, но ще трябва доста сериозен ремонт, за да възвърне предишния си блясък.
Бившият нотариат е построен през 1899 г. Сградата е проектирана от архитект Петко Момчилов за дом на брат му - инж. Михаил Момчилов и съпругата му баронеса Филипина фон Уелар-Глайхен. През 1938 г. дъщеря им Соня я продава за легация на Германия. Тогава се пристроява и откъм “Граф Игнатиев”. След 9 септември 1944 г. там се настанява търговското представителство на СССР и всички мебели изчезват. След това е нотариат, част от районния съд, където се издаваха свидетелства за съдимост, а в момента пустее.
Иначе на Петър Маринов са изчезвали и други творби. “Първо бяха две картини, и то не от някакво случайно място, а от “Шипка” 6. Още по социалистическо време.
Имаше изложба
на голо тяло
Аз ги бях сложил в едни доста кичозни, но интересни рамки за времето си - лъскави, полирани. Там работеха доста мургави наши сънародници и може би някой от тях се беше полакомил. Така и не ги откриха, въпреки че бе действано в меката на художниците”, отбелязва Маринов.
Преди години от негова изложба изчезва и малка пластика навръх Димитровден. “Хората влезли, за да търсят подарък, и видели, че могат да я измъкнат без пари. Имаше записи, но пак не бяха открити крадците”, допълва той.
Заради това и не вярва, че кражбата на картините от наследника на Майстора е била поръчана. “Ако това бе вярно, цялата верига щеше да е подредена и платната щяха да изчезнат за броени часове и никой нямаше да ги открие. При положение че има търговец, който е замесен. Също така и количеството е доста съмнително. Трудно е да се продаде и едно платно на Майстора, което е съмнително, а какво да говорим за повече от 10? Просто явно не са знаели с какво се захващат”, категоричен е Маринов.
