Хората, които са новинарски грамотни, предпочитат пресата пред телевизията, показва изследването
Вестник “24 часа” е най-използваният източник за достоверна информация от българската преса и 4-ият сред всички медии след трите големи телевизии - Нова тв, Би Ти Ви и БНТ.
Нещо повече, “24 часа” не само е сред най-надеждните канали за информация, но е редом до световни медии като Би Би Си и Си Ен Ен, на чиито новини българите вярват. (Виж таблиците.)
Данните са от традиционния годишен доклад на института за изследване на журналистиката “Ройтерс” към университета в Оксфорд.
Също много силен канал за достоверна информация е и сайтът на “24 часа” - 24chasa.bg, посещаван от 32% от потребителите. В класацията на информационните уебсайтове той е 5-и, предшестван от онлайн новините на Нова тв (55%), abv.bg (48%), Би Ти Ви Новините онлайн (46%) и novinite.bg (41%).
Сред медийните
марки, на които
хората имат
доверие,
“24 часа” отново
е на много
висока позиция
- на 5-о място след БНР (първа по разпознаваемост), БНТ, Нова тв и Би Ти Ви. Важно е да се отбележи, че телевизията в България е сред най-предпочитаните канали, от които хората се информират, пише в българската част от доклада на института “Ройтерс”. Тя е подготвена от журналиста и икономист Стефан Антонов, работил преди време за “Ройтерс”.
И въпреки че интересът към пресата спада, марката, вестникът и сайтът “24 часа” са достатъчно конкурентоспособни на най-силните в класацията.
За първи път докладът на “Ройтерс” мери и още нещо - новинарската грамотност. Потребителите, които са с по-високи нива на тази грамотност, предпочитат вестниците пред телевизията и четат новините в социалните медии доста по-различно от масата. Те са и много по-внимателни, когато става въпрос
властите да се
намесят, за да
се справят с
дезинформациите
и фейк новините
Впрочем 60% от европейците смятат, че това е правилно, докато в САЩ са 41%.
Същевременно хората с по-висока новинарска грамотност са готови да плащат за новинарско съдържание онлайн именно защото разбират стойността на качествената журналистика и финансовите трудности, пред които са изправени много от медиите.
На практика две-трети (68%) от анкетираните в 37-те държави, обхванати от доклада, или не са наясно с проблемите на медийния бизнес, или вярват, че повечето медии печелят от онлайн версиите си. Истината е, че много от сайтове в световен мащаб работят на загуба и се финансират от инвеститори, алтернативни парични потоци или от печалбите, които все още идват от традиционните медии - радио, телевизия и печат.
Телевизията остава много важен източник на информация за мнозина потребители. В същото време докладът показва постоянен спад на годишната ѝ аудитория, което застрашава значително бъдещата роля на обществените медии и тяхната способност да привлекат следващото поколение зрители.
Според изследването българите използват твърде много социалните мрежи, както и приложенията за съобщения. Едва 8% от потребителите плащат за новини онлайн. 25% от тези, които са в интернет, използват блокиране на реклами.
38% от българите вярват на новините като цяло. 41% вярват в новините, които те сами намират през информационни сайтове.
България е сред четирите държави, които се доверяват най-много на новините в социалните мрежи с 42% от анкетираните. Чили е на първо място с 43%, Малайзия - с 40%, и Аржентина - с 37%.
В повечето държави обаче това не е така. Даже напротив. Две трети от анкетираните във Финландия (65%) и Норвегия (62%) например предпочитат сами да намерят новините директно от медийни сайтове или приложения.
Интересът към
фейсбук
подобно на
телевизията
започва
да спада,
след като потребители се обръщат все по-рядко към него за новини. Една от популярните теории е, че с времето фейсбук мрежата на всеки е станала толкова голяма, че потребителят вече не се чувства комфортно да споделя съдържание с всички. В резултат разговорите се преместват в приложенията за съобщения, където хората могат да са сигурни, че общуват с “истински приятели”. Медийни експерти засега предпазливо гледат на този процес като на провал на съдържанието.
* Годишният доклад на института “Ройтерс” разглежда основно дигиталните новини. Той се изготвя от 2012 г., като целта му е да събере достатъчно данни за анализ на пазара и така да подпомогне индустрията, регулаторите и научните изследвания.
