Семейство Паси е осъдило на първа инстанция папараците на предаването "Папараци", водено от Николета Лозанова. За това съобщи Гергана Паси в личния си профил във фейбук.
През юни 2015 г. Паси сподели в социалните мрежи, че тя и семейството й са следени от два автомобила и попита дали някой ги разпознава. Оказа се, че младежите са папараци на предаването.
Тогава семейство Паси подава жалба в полицията и завежда дело, което е спечелено на първа инстанция.
Вижте целия пост на Гергана Паси във фейсбук:
Свободата на медиите с/у свободите на личността
Софийският районен съд поставя началото на българска съдебна практика по делото Гергана Паси с/у Папараци
С признателност за тихата, професионална защита на адвокат Alexander Kashumov
Едва ли си спомняте онази сага от преди 4 год, в която моето семейство беше следено в продължение на седмици, различни коли паркираха пред дома ни, следяха ни на частни и публични събития, във фризьорски салон, в автомивката, на светофара, на летището... В продължение на повече от месец нито на мен, нито на Соломон ни хрумна дори и за секунда, че това са "журналисти". Но пък всяка друга болна мисъл мина през главите ни - от "Наглите" и "Недосегаемите" през трафиканти на дрога до обикновени крадци на апартаменти. Започнахме да отменяме ангажименти, за да сме при децата, наложи се да аташираме човек към малките през деня, да се чуваме много по-често с учителите в детската градина, с бабите и дядовците и пр. Описвам тези подробности, за да стане ясно, че това не беше каприз или "мрънкане на публични хора", а вопъл на нормален човек, когато личната му свобода е превзета с комерсиални цели, без да е налице сериозен обществен интерес.
С една дума, ако гореспоменатите ловци на жълти факти ни бяха следели, без да разберем и съответно - без да си изгубим съня от тревога и/или следейки ни - бяха защитили някакъв обществен интерес, днес нямаше да водим това дело.
Удовлетворени сме, че на първа инстанция съдът отсъди по справедливост в наша полза.
Ето и част от мотивите в първоинстанционното решение на СРС:
Колизията между основните права и свободи на различните граждани е регламентирана чрез общия правен принцип, възпроизведен в чл.57 от КРБ, недопускащ злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. В частност свободата на словото и печата и другите средства за масова информация следва да бъде разглеждана като своеобразен балансьор между правата на личността и интереса на обществото да бъде информирано, като при постигане на изискуемия законен баланс следва да се еднакво добре защитени и правата на личността, и правата на обществото. Така и в Решение от 24.09.2004г. на ЕСПЧ по дело „VON HANNOVER v. G.“ е прието, че решаващият фактор при търсенето на баланс между защита на личния живот и срещу свободата на информация лежи в това дали публикуваната информация допринася за обществената нужда. Публиката няма правно защитим интерес да се осведомява за неща от личния живот на лицето, независимо, че е същото е публична личност. Дори такъв интерес да е налице, публикуване на информация с комерсиална цел следва да се подчини на правото на личен живот.
