Уплашили се, че може да отвлекат децата им и не ги пускали никъде сами
Гергана Паси осъди на първа инстанция фотографи на предаването “Папараци”.
Тогава водеща на
предаването по
bTV е Николета
Лозанова
Причината е, че през юни 2015 г. тя и семейството ѝ са следени в продължение на седмици от различни коли, което ги уплашило. Това обясни Гергана Паси в личния си профил във фейбук.
Делото идва след подадена жалба в полицията. Семейство Паси печели първия тур в Софийския районен съд.
“Делото е много важна импликация за всички журналисти. То е знак докъде може да се нахлува в личното пространство, ако има обществен интерес”, каза Гергана Паси пред “24 часа”.
Във фейсбук тя разказва подробно за времето, в което семейството ѝ е било следено. “Различни коли паркираха пред дома ни, следяха ни на частни и публични събития, във фризьорски салон, в автомивката, на светофара, на летището... В продължение на повече от месец нито на мен, нито на Соломон ни хрумна дори и за секунда, че това са “журналисти”. Но пък всяка друга болна
мисъл мина през
главите ни - от
Наглите и
Недосегаемите
през трафиканти
на дрога до
обикновени
крадци
на апартаменти”, припомни случая Гергана Паси.
Семейството започнало да отменя ангажименти, за да е при децата си. “Наложи се да аташираме човек към малките през деня, да се чуваме много по-често с учителите в детската градина, с бабите и дядовците и пр.”, описва Паси. Тя обяснява, че това не е каприз или “мрънкане на публични хора”, а
вопъл на
нормален
човек, когато
личната му
свобода
е превзета с
комерсиални
цели,
без да е налице сериозен обществен интерес.
“С една дума, ако гореспоменатите ловци на жълти факти ни бяха следили, без да разберем и съответно - без да си изгубим съня от тревога, и/или следейки ни, бяха защитили някакъв обществен интерес, днес нямаше да водим това дело”, категорична е Гергана Паси.
“В частност свободата на словото и печата и другите средства за масова информация следва да бъде разглеждана като своеобразен балансьор между правата на личността и интереса на обществото да бъде информирано, като при постигане на изискуемия законен баланс следва да са еднакво добре защитени и правата на личността, и правата на обществото”, се казва в решението на съда.
Магистратите
се позовават на
решение на
Европейския съд
по правата
на човека
от 2004 г. по дело VON HANNOVER v. G. Според него решаващият фактор при търсенето на баланс между защита на личния живот и срещу свободата на информация лежи в това дали публикуваната информация допринася за обществената нужда.
“Публиката няма правно защитим интерес да се осведомява за неща от личния живот на лицето, независимо че същото е публична личност”, смятат магистратите. И решават че: “дори такъв интерес да е налице, публикуване на информация с комерсиална цел следва да се подчини на правото на личен живот”.
