Тъжният извод е, че държавните системи, колкото и да се подобряват, винаги ще бъдат уязвими, заяви Горанов
Българските власти пробват контакт с хакера, който плаши
да публикува още информация
Опит за атака срещу правителството и политическа дестабилизация на България, който обаче не идва от чужда държава. Това е главната линия на разследването на ДАНС и ГДБОП, след като личните данни и информация за доходи, здравен статус и глоби от МВР на 95% от работещите български граждани изтекоха в интернет след безпрецедентна за България хакерска атака срещу НАП.
Мейл с линкове за сваляне на 11 гигабайта бази данни, източени от приходната агенция, бе разпратен до медии. До понеделник вечерта за изтичането на информация вече знаеха и държавните служби. Ударът по сигурността на НАП бе окачествен като най-голямата хакерска атака у нас. (Какви данни и за кои хора са изтекли- виж на 3-а стр. вдясно.)
С Русия е било свързано първото подозрение на службите. По тази версия е започнала работа, след като е установено, че пуснатите в интернет данни са истински и отговарят на същите бази в НАП. Повод за руската връзка е домейнът, от който е изпратен първоначалният имейл -той е руски. А вътрешният министър Младен Маринов дори в своя сутрешна телевизионна изява свърза руския имейл с това, че в понеделник - деня на обявяване на хакерската атака, правителството реши за покупката на изтребители F-16.
Версията на Маринов обаче бързо е била отхвърлена. А финансовият министър Владислав Горанов я обяви за конспирация, след като и двамата участваха в извънредно свикания от премиера Бойко Борисов Съвет по сигурността в Министерския съвет.
Въпреки че е
пратен от руски
домейн, имейлът
е с подател на
територията на
България, установили службите. Заради това те търсят български източник на атаката. Малко след като бе опровергана руска връзка до конкретни медии - Нова тв, Би Ти Ви и “Капитал”, бе изпратен втори имейл, като подателят му твърдеше, че е хакерът, източил данните. Той се представя като руснак, женен за българка, чиито родители знаели колко слаба е държавата в България. В писмото си анонимният подател заплашва, че ще публикува още данни, включително и за медии, ако останел недоволен от отразяването на атаката му. Този имейл е написан на английски. Проверка на службите показала, че е тотална “партенка” и продължение на т.нар. “атака под фалшив флаг”.
Подозренията са насочени към атака срещу правителството и конкретно към финансовия министър Владислав Горанов, зад която стои политическа централа. Проверявана е дори връзка на блогъра програмист и активист на “Да, България” Боян Юруков. Той работи като старши програмист за германска компания и отговаря за интегрирането на системите за търговия на някои от най-големите банки и корпорации и финансови фондове в света.
Повод за
проверката е
била статия в
личния блог
на Юруков, озаглавена “10 неща, които трябва да знаете за #НАПЛийкс и едно, за което не искате да мислите”. В него след изброяването на фактологията Юруков призовава за оставка на Горанов и цялото ръководство на НАП и описва заплахите за националната сигурност от теча на данни.
България е
поискала и
помощ от
Брюксел,
се разбра след извънредното заседание на Съвета по сигурността.
Изтеглените данни са частични и от тях не може да се направи цялостен извод за материалното състояние на засегнатите, заяви министър Владислав Горанов следобед във вторник пред депутатите. Той бе извикан в парламента заедно с вътрешния министър Младен Маринов, за да докладват за скандала.
Информацията не била изтрита от сървърите на НАП. Ставало дума за данни, посочени от самите граждани в данъчните им декларации. Според Горанов това няма да се отрази на способностите на НАП да извършва основната си дейност - събиране на данъци. Министърът успокои, че няма място за притеснение, доколкото изтеклата информация е само лична. По-сериозен обаче бил репутационният проблем за НАП.
“Тъжният извод е, че държавните системи, колкото и да бъдат съвършени и колкото и да се подобряват, винаги ще бъдат уязвими”, заяви Горанов.
Слабост в
електронната
услуга за
възстановяване
на ДДС
или помощ от вътрешен човек са довели до хакването на данните, обясни още финансовият министър.
Владислав Горанов: Разговаряхме с премиера, той очаква решения, а не оставки
“Не искам да влизам в конспиративни теории дали има намесени правителства в тази история. Доколкото съм запознат с изтеклите данни, няма консистентна информация, за да се извършват опити за злоупотреби”, добави Горанов. По повод исканията за неговата оставка, министърът заяви: “Разговаряхме с премиера, той очаква решения, а не да подавам оставка”.
Предизвикателствата пред съвременните IT системи стават все по-големи, но има поне 10 примера за теч на информация със системи, които се ползват с далеч по-голямо доверие. И даде пример с пробива в Германия, когато изтече кореспонденция на Меркел.
Горанов прогнозира, че ще има състезание на технологии. Темата с киберсигурността, особено при системите с публичен достъп, ще стои все повече на дневен ред. Но това нямаше да стане, ако всичко беше на хартия, а сега хората имат удобство и достъп до документи от дома си. Не мисля, че може да има имотни измами или друго на базата на изтеклата информация, за да може да има злоупотреба, смята Горанов.
“Това писмо с хакера, чиято жена била българка, звучи като “Една жена каза”. Аз също мога да пусна едно друго писмо от дарк нета, не е трудно”, каза министърът.
Той коментира, че не намира връзка между двете изпратени до медиите писма от предполагаемия хакер.
Юристи: Всеки засегнат може да съди НАП, че не му е опазила информацията
Всеки, чийто лични данни са открити в хакнатите бази данни на НАП, може да съди приходната агенция за безотговорно съхранение на личната му информация и причинени вреди.
Това коментираха пред “24 часа” юристи от Комисията за защита на личните данни, които също работят по случая с изтичането на личните данни от НАП.
Хората обаче ще трябва да заведат съдебни дела, в които да докажат, че от нарушаването на защитата на личните данни за тях са настъпили вреди, обясниха юристите.
Няма как обаче всеки засегнат да претендира за наказание през Комисията на защита на личните данни. Причината е, че комисията ще накаже НАП заради теча на данните и нарушаването на европейския регламент за защита на личните данни GDPR.
Експерти на комисията започват собствена проверка как НАП опазва данните на българските граждани веднага след като приключи разследването на ДАНС и ГДБОП.
Дотогава комисията няма да има достъп до информационните системи на приходната агенция, за да ги одитира. Очакванията са комисията да може да влезе в НАП в началото на следващата седмица.
Едва след проверката ще е ясно и каква ще е санкцията на НАП за допуснатия теч на информация.
Важно е да се установи дали в НАП са нарушавали правилата за опазване на личните данни, или пък изтичането се дължи само на злоумишлена атака от хакери.
Наказанието ще зависи и от това дали приходната агенция ще изпълнява оттук нататък задълженията си според регламента.
До 72 часа от установяване на теча на информация НАП трябва да уведоми Комисията за защита на личните данни, както и да изпрати имейл до всеки от 5-те милиона граждани, чиито лични данни изтекоха в интернет след хакерската атака.
До момента НАП не е подала уведомление до комисията, показа справка на “24 часа”.
Приходната агенция все пак може да се забави малко с уведомяването на засегнатите. Европейският регламент за защита на личните данни дава възможност за това при разследване на криминално престъпление, за да не се пречи.
Хакерската атака и източването на личните данни на милиони от базите данни на приходната агенция е криминално престъпление и заради разследването НАП може да се позове на текстовете за отлагането.
На прицел! По няколко файла за всеки премиер, министри, магистрати
и депутати
В изтеклата информация има данни освен за декларирани
доходи на физически лица и за техни имоти,
включително в чужбина, като са налични и адресите им
Всички държавни служители на по-високо ниво – министри, депутати, директори и зам.- директори на агенции, висши съдии и прокурори и много други присъстват с личните си данни – три имена и ЕГН, в изтеклата база данни, установи проверката на “24 часа”.
Там са и данните на министър-председателите от всички правителства назад до Жан Виденов, за когото единствено липсва информация.
Данните на сегашния премиер Бойко Борисов присъстват в 10 файла от изтеклата база данни – има файлове от 2010, 2011, 2014, 2015 и 2016 г.
Данни на служебния премиер Огнян Герджиков са достъпни в 5 файла. Иван Костов и Пламен Орешарски се появяват в 4 файла, а Филип Димитров в 5.
Информация за служебния премиер Георги Близнашки е в 2 файла, а за Сергей Станишев – в 7. Данните на Симеон Сакскобургготски са в 2 файла от изтеклата база данни.
В 9 файла има данни за Росен Плевнелиев, в 7 за Петър Стоянов, но няма данни за покойния президент Желю Желев, както и за настоящия Румен Радев.
6 файла съдържат данни за главния прокурор Сотир Цацаров.
В изтеклата информация има данни освен за декларирани доходи на физически лица и за техни имоти, включително в чужбина, като са налични и адресите им.
Всички данни са структурирани, очевидно от хакерите в папки с имена. Имената им подсказват институцията, откъдето идват данните. Например: AZ (Агенция по заетостта), BACIS (Българска акцизна централизирана информационна система), NZOK (Национална здравноосигурителна каса), AUAN (Актове за установяване на административни нарушения) и др., както и няколко, включващи NRA или NAP. В тях има отделни файлове. Например файл GRAO, в който има само ЕГН-та и 1,4 милиона имена.
В анонимния мейл, разпратен до определени медии, сред които и “24 часа”, се обяснява, че те са получили 57 от общо над 110 компрометирани бази данни. Във файл срещу близо 1,1 млн. ЕГН-та са записани месечни доходи и вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване.
Отделна папка с името GAMON се съдържат два списъка с няколкостотин хиляди лица. Предположението е, че това са имената на регистрирани потребители на сайтове за онлайн залози. Срещу всяко име е посочен идентификатор Player_ID и използван IP адрес.
