Прокуратурата поиска от съда в Благоевград заличаването на Гражданското сдружение за защита на основни индивидуални човешки права
Не са ясни мотивите на Агенцията по вписванията да регистрира организации, свързани с македонисти, и то след дългия отпор срещу нерегистрираната ОМО “Илинден”
Две сдружения, свързани с македонисти, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вече са вписани в Агенцията по вписванията. Това става за първи път и очаквано предизвика реакция на ВМРО, а лидерът и вицепремиер Красимир Каракачанов сезира главния прокурор Сотир Цацаров. По-рано това са направили и от ДАНС.
Цацаров е изпратил справката от ДАНС на окръжната прокуратура в Благоевград. Проверката е приключила и е внесено искане в съда за заличаване на регистрацията на Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права. Основание за това е дейността на сдружението, която противоречи на конституцията, на законите и на добрите нрави, категорични са от държавното обвинение.
Целите на сдружението са политически. Средствата за тяхното постигане недвусмислено сочат, че учредителите не само приемат, че има македонско етническо малцинство в България, но и че правата и свободите на това малцинство са накърнени, поради което се налага тяхната защита.
Дейността на
това сдружение
е насочена срещу
единството
на нацията,
поради което то съществува в нарушение на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на България.
Това сдружение е учредено на 21 август 2019 г. със 7 учредители и седалище в Благоевград, а негов председател е Атанас Мазнев. Няколко от членовете му са от Благоевград, останалите - от села в община Симитли.
В устава му е записано, че “ще организира митинги и демонстрации в рамките на закона за отстояване и защита правата на своите членове и правата на македонското малцинство в България”, а “негови членове могат да бъдат всички граждани с македонско и др. самосъзнание”.
Основните цели освен “отстояване и реализиране на девиза “Европа и Балкани без граници” са и “Защита на човешките права на македонците и други етнически малцинства в България”. Сдружението е декларирало, че ще “съхранява, развива и предава на поколенията историческата истина за македонския въпрос и работата за неговото решаване в съответствие с идеите на изграждащия се Европейски съюз”, ще “работи за защита на правата на македонците” и др.
С вписването в регистъра на сдруженията с нестопанска цел де факто държавните служители, които проверяват документите, приемат, че в България съществува македонско малцинство. Нещо повече - то няма права и е необходимо съществуването на НПО, което да се бори за тях.
Само че признато малцинство у нас няма и няма как да има. Не сме признали македонска нация, за да се претендира за такова малцинство. Без да се връщаме назад в историята, за всички е ясно, че македонската нация бе изкуствено създадена - на антибългарска основа.
Естествено, нищо не пречи на някои хора, основно от Благоевградска област, да имат необяснимо за останалите “македонско самосъзнание”. Могат да се считат всякакви, но това не означава, че трябва да им се делегират особени права като общност и да се оплакват, че са дискриминирани.
Да, има Европейска конвенция за защита правата на човека, но тя брани индивидуални, а не колективни права. Точно по тази логика всеки би могъл да се чувства какъвто си иска и никой не може да му отнеме това право. Нека само да припомним едно решение на Конституционния съд от 29 февруари 2000 г., в което се установява, че “в България няма обособен македонски етнос”.
При преброяването през 2011 г. в графата за етническа група “други” в областта бяха преброени 3080 души, което е под 1% жители. Вероятно част от тези “други”, разсърдени, че няма графа “македонец”, са се определили там.
На местните избори преди месец един от кандидат-кметовете в Благоевград бе отявлен македонист и сам се определяше като човек на нерегистрираната ОМО “Илинден”. Той събра 266 гласа, или 0,74%. Това са сухите цифри от последните години за броя на хората, които твърдят, че са с македонско самосъзнание.
На 30 септември пък
в Агенцията по
вписванията е
регистрирано и
сдружение
“Антични
македонци”
със седалище в Гоце Делчев и председател Иван Гаргавелов, активен член на нерегистрираната “ОМО Илинден - ПИРИН”.
21 души са си направили учредително събрание в Гоце Делчев на 17 март. Сред тях са и други активисти на “ОМО Илинден - ПИРИН”. Това сдружение е обявило, че ще изследва и проучва историята и културата на македонския народ от антично време до днес и ще доказва връзката между античните и сегашните македонци.
Задоволство от регистрацията на двете сдружения бе изразено в последните броеве на излизащия в Благоевград в. “Народна воля”, за който се знае, че защитава тезата за съществуване на отделна македонска нация и език.
В редакционно съобщение се твърди: “След последното решение на Комитета на министрите от септември т.г., с което на практика на България ѝ се поставя задължение да реши проблема с регистрацията на македонските сдружения до февруари или ще последват санкции, второ сдружение бе регистрирано - Сдружение на антични македонци.”
След няколкогодишно отказване на 4 македонски сдружения да бъдат регистрирани в България на петото поред сдружение, поискало регистрация в Агенцията по вписванията, бе отговорено положително.
Само за месец Агенцията по вписванията на 30.08.2019 г. регистрира македонското сдружение Гражданско сдружение за защита на основни индивидуални човешки права.
И двете НПО декларират, че са основани на конституцията на България и конвенцията за правата на човека, които им дават право на свободно сдружаване, в което няма нищо лошо, но е странно за какви права на какви македонци ще се борят.
Още от 1989 г. в България започнаха да се проявяват открито наченки на македонизъм в Пиринския край. След 10 ноември те упорито, шумно и активно търсеха легитимация. Организираха събития, забранявани от властта, търсеха провокации, подпомагани в годините и от властта в Северна Македония. На техни чествания на исторически събития нерядко присъстваха посланици на Македония у нас, което бе скандално.
След всяко действие на държавните органи по пресичане на опитите за легитимиране на такова малцинство у нас активисти на ОМО “Илинден” пускаха жалби в Европейския съд по правата на човека и правозащитни организации.
България загуби
10-ина такива
дела в Страсбург
Все още не може да се намери обяснение как за толкова години нашите представители на тези дела в европейския съд не успяха да убедят колегите си, че македонска нация няма, няма и такова малцинство, законно признато в България.
За последните 30 г. македонистите пробваха регистрации като политическа партия или пък сдружения, променяйки многократно наименованията. Има около 20 отказа на съда и Агенцията по вписванията да регистрира такива формирования.
При най-първите опити за легитимност във внесените документи в съда се откриваха и сепаратистки нотки. По-късно те бяха старателно изчистени и заменени с тезиси от Европейската конвенция за правата на човека и измежду много общи и красиви думи се прокрадва и “македонското малцинство”.
Досега опитите бяха парирани от съда и Агенцията по вписванията за каквато и да е регистрация, но в последните месеци нещо се преобърна. Дали е недоглеждане от някои служители, или пък необяснимо отстъпление?
Македонистите се хвалят и с още нещо. Доволни са, че на 18 септември в Американския университет на кръгла маса “No-hate-bg: заедно в защита на малцинствата и в превенцията на престъпленията от омраза”
като лектор
участва
съпредседателят
на ОМО
“Илинден-ПИРИН”
Стойко Стойков с доклад за македонското малцинство в България.
“Това несъмнено е първият път, откакто България е демократична страна, македонски представител да говори на форум с участие на държавни институции. Да се надяваме, че това е знак за промяна към по-добро”, отчитат в печатния си орган омовци.
Ръководителите им се събрали на заседание през септември и коментирали регистрацията на сдруженията. Констатирали, че едното си “поставя несъмнено македонски цели съгласно съдържанието на устава”. Обсъдили и “причините за това отстъпление на властите от системната им блокада пред регистрация на македонски сдружения и бе отбелязано като най-вероятно силния натиск и мониторинга в Комитета на министрите”.
Сега след искането на прокуратурата за заличаване на едното сдружение на ход е съдът, който трябва да се произнесе и поправи грешката на служителите, допуснали регистрацията.
